Въпроси на фермер от Пловдивско стигнаха до Съда на Европейския съюз

Те касаят изискванията по инвестиционната мярка 4.1, залегнали в Наредба 9

Днес правителството одобри позицията на България по дело С-409/21 на Съда на Европейския съюз, образувано въз основа на преюдициално запитване на Върховния административен съд на България по дело № 7428/2020 със страни търговско дружество ,,Делид“ ЕООД и изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“.

Каква е одобрената българска позиция относно запитването не става ясно.

От съобщението на пресслужбата обаче се разбира, че български земеделски производител – собственикът на фирма ,,Делид“ ЕООД е завел въпросното дело № 7428/2020 и то е стигнало до Върховния административен съд. ВАС от своя страна е изпратил запитване до Съда на ЕС.

От документи, публикувани от Съда на ЕС, се вижда, че първоначалното дело е образувано по жалба на едноличния собственик на дружеството Димитър Динков, със седалище с. Маноле, област Пловдив, Свинекомплекс Маноле 2, с предмет на дейност отглеждане и угояване на птици и други.

От преюдициалното запитване се разбира, че „Делид“ЕООД не е допусната до класиране по инвестиционната подмярка 4.1, тъй като към момента на кандидатстване все още дружеството е било в процедура за получаване на регистрация на животновъден обект.

Освен това земеделският стопанин не счита за съвместимо с целите при подпомагане по подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ понятието за стандартните производствени обеми. Както е известно по подмярка 4.1 кандидатите трябва да имат стандартен производствен обем на стопанството в рамките от 8000 до 16 000 евро.

Оттам идва и третият въпрос към европейските съдии: „Следва ли да се счита, че новорегистрираните земеделски производители към датата на подаване на заявление за подпомагане на мярка „Инвестиции в материални активи“ следва да бъдат изключени от финансово подпомагане по Регламент 1306/2013 ( 4 )?“

Отговорите на отправеното преюдициално запитване са от значение не само за решаването на съдебния спор по конкретното дело на главното производство, но и за прилагането на националното законодателство в областта на подпомагане на земеделските производители, и по-­конкретно Наредба № 9 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г.

Ето и трите въпроса, отправени към европейския съд:

1. Допустима ли е съгласно чл. 17 от Регламент 1305/2013 ( 1 ) национална разпоредба като чл. 26 от Наредба № 9/2015 г., която създава критерий за допустимост на кандидат за финансова помощ за подпомагане по подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделските стопанство“ от мярка „Инвестиции в материални активи“ от Програмата за развитие на селските райони за периода от 2014-2020 г., за инвестиции „Изграждане на люпилня за патици“, да изисква представянето на удостоверение за регистрация на животновъден обект на името на кандидата като доказателство за осъществявана преди кандидатстването за финансиране на животновъдна дейност в организирано от него стопанство по смисъла на чл. 4 от Регламент № 1307/2013 ( 2 ) г., или е достатъчно за целите на регламента земеделският стопанин да докаже, че е в процес на получаване на изискваната регистрация на животновъден обект на негово име.

2. Следва ли да се счита за съвместимо с целта на подпомагане по мярка „Инвестиции в материални активи“ — чл. 17 от регламент 1305/2015, приоритетите на Съюза за развитие на селски райони по чл. 5 от Регламент 1305/2013 г. и понятието за стандартните производствени обеми на стопанствата по смисъла на отменения Регламент № 1242/2008 ( 3 ) г. на Комисията от 8.12.2008 г. за установяване на типология на Общността на земеделските стопанства, изискване в национална разпоредба като чл. 8, ал. 1, т.2 от Наредба № 9/ от 21.3.2015 г. за прилагане на подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделските стопанство“ от мярка „Инвестиции в материални активи“ от Програмата за развитие на селските райони за периода от 2014-2020 г., кандидатите за подпомагане да доказват минимален производствен обем на земеделското стопанство не по-малко от левовата равностойност от 8000 евро към датата на подаване на заявлението за подпомагане; 

3. Ако отговорът на втория въпрос е положителен, следва ли да се счита, че новорегистрираните земеделски производители към датата на подаване на заявление за подпомагане на мярка „Инвестиции в материални активи“ следва да бъдат изключени от финансово подпомагане по Регламент 1306/2013 ( 4 )?