Костадин Костадинов, НАЗ: Социалната условност е по-голям бич от тавана на плащанията

Тепърва ще обсъждаме с регионалните организации към асоциацията предложенията за таван и преразпределително плащане

Ако си в нарушение на трудовото законодателство, ДФ „Земеделие“ ще удържи от 1 до 100% от субсидията, която получаваш

На вчерашното 18-то заседание на Тематичната работна група бе представен и новият вариант на тавани на плащанията, който се опира основно на договореното в коалиционното споразумение. А именно – 100 000 евро максимална помощ след приспадане на разходите за заплати и осигуровки. За самите заплати, които могат да се отчетат, също бе предложен таван, който да е 2,5 пъти по-голям от средната заплата в земеделието. По данни на националната статистика средното възнаграждение за 2021 г. е 950 лв., така че максималната заплата на служителите, която може да се приспадне, е 2 375 лв. Браншовиците бяха запознати и с предложението преразпределителното плащане да е за стопанства с максимален размер на обработваемата площ до 6 000 дка. Година по-рано предишните преговарящи бяха обещали фермите с площ до 6 500 дка да получават преразпределително плащане.

Агро Пловдив потърси председателя на Националната асоциация на зърнопроизводителите Костадин Костадинов да коментира новите предложения.

– Г-н Костадинов, доволни ли са зърнопроизводителите от предложения таван на плащанията 100 000 евро?

Вчера на работната среща разгледахме предложението относно преразпределителното плащане, дефиниции, тавани, обвързано производство. Най-важната тема поради големия обществен интерес бе за тавана на плащанията. Не стигнахме до решения, тъй като вчера за първи път ни представиха новия 10-ти вариант плюс предишните 9. Ние коментирахме елементи от него и не получихме отговори на доста въпроси. Предстои да обсъдим предложението на министерството вътре в нашата организация през регионалните структури. Ще дебатираме, но искаме от министерството предварителна информация за посочените цифри – коя откъде идва и защо, на каква база. Вчера бе казано, че предложението за тавана е на база на сключеното коалиционно споразумение. Така че … още нищо не е решено. Ние искахме да се приспадат разходите за заплати и осигуровки, защото това изсветлява бизнеса, създава работни места.

– Какво мислите за тавана на заплатите, които могат да бъдат приспаднати?

Това е коефициент 2,5 на средната заплата в сектор Селско стопанство. А средната заплата според управляващите е 950 лв. Това е по-ниско от възнагражденията, които ние плащаме на нашите служители. Проблемът е такъв, че когато е за нещо лошо, са виновни зърнопроизводителите. Когато трябва да смятаме нещо, ние трябва да губим, защото другите сектори в голямата си част са в сивата икономика. Те не плащат реални, а минимални заплати и минимални осигуровки. Затова в крайна сметка ние сме ощетените, защото някои не спазват законите.

Как ще коментирате намалението на хектарите за преразпределителното плащане до 600?

През януари 2021 г. бе решено преразпределителното плащане да за стопанства с до 650 хектара. Вчера попитах защо числото е намалено на 600 хектара, още повече, че според анализ на министерството от декември 650 хектара е границата между средни и големи фермери. Отговорът бе, че ефектът от преразпределителното плащане приключва до 600 хектара. В крайна сметка вчера не се взе крайно решение до какви площи ще се простира това плащане. Министерството имаше различни предложения, които започваха от 300 и свършваха до 600 хектара. Така или иначе, се запознахме с едно голо предложение, базирано на коалиционното споразумение. Оттам нататък тръгваме обратно с цифри – да смятаме къде колко стопанства ще бъдат ощетени и какъв ресурс ще се освободи евентуално.

– Дали, ако предложението на структурите към НАЗ бъде различно от коалиционното споразумение, ще бъдете чути?

В предишния период всички получаваха преразпределително плащане независимо от големината на стопанствата. Затова имаме забележка от Европейската комисия, че преразпределителното плащане е за малки и средни стопанства. При дефинициите за малки и средни стопанства и направените анализи, влизаме в хипотезата 650 хектара да е границата между средни и големи.

– А какво е вашето лично мнение за предложението средствата, събрани от тавана на плащанията, да отиват към ПРСР?

Предложението наистина бе средствата да се разпределят към Програмата за селските райони. По регламент единият вариант е те да отидат там, но е много важно къде. Ако ще е в инвестиционните мерки 4.1 и 4.2 няма смисъл. Защото там подпомагането за големите стопанства е с интензитет 25%, а по тяхната класификация голямо стопанство е това, което обработва над 300 хектара. Другият вариант, който дочувам, е тези средства да влязат в Гаранционен фонд. Той трябва да гарантира кредитите за техника. Това пак не е добре, защото не е за всички стопани, а само за онези, които имат одобрени проекти по ПРСР, а нямат средства да ги изпълнят. Изглежда устойчивостта им не е висока и банките отказват да ги кредитират.

– А къде тогава да отидат тези средства според вас?

Ако се направи Гаранционен фонд, той трябва да послужи за гарантиране на доходите на земеделските производители. Средствата в него трябва да се използват за съфинансиране на такъв тип застраховка, която не е само за зърнопроизводителите, а за всички. Стопаните ще бъдат компенсирани при кризи с цени, със загуба на реколта. С такива застраховки работи целия свят, в това число и държави в ЕС. Тогава няма да се молим на държавата да ни изплати 100% пропаднали площи. Директно ще се обръщаме към застрахователя да бъдем компенсирани със сума, която покрива разхода за декар производство. Така няма да фалираме при кризи.

– Застрахователите в България сключват ли такъв тип застраховки?

Те са достатъчно добре обезпечени финансово. Ние сме отворен европейски пазар. Има интерес от чужди застрахователи това нещо да се развие и в България. Вече има и предложения.

– Каква друга тема от вчерашното заседание привлече вниманието ви? 

Бе разгледана и новата социално условност. Това е по-голям бич от обявените тавани. Който не е работодател, няма да ме разбере. Ще ви дам пример. Направих среща с инспектори от Инспекцията по труда, за да видя какво точно трябва да правим според регламента. Те казаха, че изискванията ще са минимални. Накарах експертите да ми разяснят за какво става въпрос. Оказа се, че ние трябва да спазваме цялото трудово законодателство. Няма лошо, но тук нещата отиват в друга посока. Ако имаш нарушение се спират от 1 до 100% от субсидията. Ще ви дам пример на едно нарушение: неносене на работно облекло. Ами ако работникът е в оранжерия и си съблече връхната дреха? Ако бере домати на полето през лятото и остане по потник?

– Вероятно трябва да сключвате договори с фирми за трудова медицина?

Това е най-лесното. Въпросът е, че ако един инспектор си постави за цел да намери нарушение, той непременно ще го открие. Влязох в служба за трудова медицина наскоро и видях, че таблото им е нависоко, а стълба няма – това е нарушение. Знаете ли, че когато влезете в офиса, трябва да запишете в дневника в колко часа включвате осветлението и да се разпишете. Всичко това става бухалка за изнудване в ръцете на Инспекцията по труда. Големите и средни фирми в селското стопанство са се сблъсквали с това, но никой и никога не може да бъде абсолютно точен в изискванията. На последното обучение, на което ходих като работодател, ни беше представен непълен списък от документи, които трябва да се представят при проверка на инспектора по безопасни условия на труд. Сто точки са. Имайте предвид, че всяка точка има набор от документи. Как виждате малките да се справят със ситуацията? Не знам как ще отговорят на условията стопаните на овчарници като имат работа с биологични материали. Изискванията са толкова много, че решат ли да ги проверяват всички, много ферми ще изгорят.

И още: От Фонд „Земеделие“ ще решават какво да бъде наказанието – между 1 и 100% е намаляването на субсидията.

От Националната служба за съвети в земеделието щели да ни обучават за социалната условност, казаха вчера! Успокояваха ни, че изискванията ще са минимални. Не е така! Има регламент с разписани правила, които трябва да се изпълняват. Това е решено. Така че, доста голямо предизвикателство е. Моето предложение беше да започнем да прилагаме трудовото законодателство от 2025 г., а дотогава да учим правилата. А обученията трябва да са от специалисти, а не от националната служба за съвети. Така че влизаме в един нов етап на бюрокрацията.