С проверки ще чистим субсиевъдите, докато не приемем Закона за браншовите организации

Заместник-министърът на земеделието Иван Христанов отговори на някои въпроси на журналисти в Пловдив, където участваше в два форума включени изложението Агра. Въпросите засегнаха темата за увеличеното подпомагане на биологичното земеделие, отражението на войната в Украйна върху Стратегическия план, изчистването на селското стопанство от т. нар. „субсидиевъди“. 

Г-н Христанов, колко ще бъде увеличено подпомагането за биологичните фермери от 2023 г. спрямо досегашния програмен период?

– Може да видите цифрите в Стратегическия план. Мисля, че финансирането ще е някъде около 450 милиона евро – 350 милиона евро във Втори стълб и около 120 милиона в Първи стълб. Ставките още не са публично обявени, тъй като искаме да получим всички останали ставки, да ги съпоставим една с друга, за да сме сигурни, че няма асиметрии. Правенето на ставки изобщо не е просто упражнение и те трябва да се балансират и вътрешно, за да сме сигурни, че нямат отклонение.

Как за ведомствата ще стане задължително да изкупуват биопродукция?

– И в момента ведомствата изкупуват. Знаете че в „Училищен плод“ и „Училищно мляко“ има заложени нормативи за предлагане на биологични продукти (5% в момента – б.р.). Това, което възнамеряваме да направим, е да променим наредба и методология към нея, така че да увеличим дела първо на продуктите, които са от близко разстояние (местни продукти) и също така да увеличим дела на биопродуктите. Работата е там, че това не може да стане изкуствено, административно, защото в момента, в който няма достатъчно продукти, които да удовлетворят това изискване, ние трябва да отворим процедурата по такъв начин, че те да могат да доставят продукти – не местни или не био, така че да могат да си изпълнят програмата. Допълнително към това искаме да се увеличи обхвата, като имаме предвид, че когато става въпрос за болници и училища, те трябва да си поемат разходите. Тоест ние искаме да наложим политическа воля те да изместят фокуса си към храни, които са отглеждани с по-голямо внимание към щаденето на земята и природата и в същото време да са на достъпни цени.

Войната в Украйна няма ли да блокира зелената сделка, а също и екосхемите в Стратегическия план, заради щетите, които влачи след себе си?

– Със сигурност войната ще пренареди временно някои карти. Ако погледнем историята на България и на Европа, виждаме, че ние много бързо се адаптираме. Това означа, че ще имаме временни размествания, които не са просто по отношение на Стратегическия план и параметрите заложени в него, а изобщо на цялата картина. Ще променят баланса със сигурност. Може би ще трае една, две, три години, след което намеренията за осъществяване на въпросната Зелена сделка и постигане на по-приятелска работна среда – защото това е крайната цел – да не умираме от задушаване заради мръсния въздух, да ядем чиста храна, да живеем в по-малко шумна среда (защото и това е голям проблем), тези цели отново ще дойдат на дневен ред. Виждате, че в цяла Европа всички държави са принудени да преразгледат сегашните си мерки. Отварят се реактори и въглищни централи, купува се повече петрол, но това е неизбежно. Ние ще се адаптираме и когато нещата се стабилизират, ще подновим този разговор.

Казахте, че в последните две седмици министерството извършва „страшни проверки“? За какви проверки говорите?

– Кажете ми един сектор в българското селско стопанство, който не страда от стигмата за субсидиевъдство? Ние трябва да помогнем на операторите, да изчистим веднъж завинаги репутацията на българското земеделие, което гравитира само около субсидии. И то субсидии от отглеждане на реколти, само в посока да бъде взета субсидията, а не да има реален продукт на пазара и реален продукт за БВП на държавата. Това може да стане по два начина. Първият, да се правят засилени проверки, така че тези, които са населили системата просто, за да се облагодетелстват по един или друг начин, да бъдат елиминирани. А тези, които останат, да могат със самочувствие да застанат пред всички и да кажат: При нас субсидиевъди няма. Тук имаме нужда и от Закон за браншовите организации, за да им помогне те вътрешно да се изчистят. Имаме дългосрочни и краткосрочни цели. Имаме дългосрочни и краткосрочни методи на действие. Докато този закон се създаде и приложи, ще минат една-две години. А дотогава ще правим проверки.