Розопроизводители и пчелари се събират за протест! Министърът спешно свика заместниците си

(Първоаприлско)

Във висшите кръгове на Министерството на земеделието цари паника, съобщи агент на Агро Пловдив.

Вчера три браншови организации от сектор Маслодайна роза изпратиха предупреждение за мащабен протест, ако не получат „справедливо подпомагане по Ковид-мярката“.

Но не беше само това. 12 организации от сектор Пчеларство също бяха входирали в софийска община намерение за митинг пред сградата на министерството в същия ден. От медийните им изяви се разбираше, че пчеларите имат намерение да пуснат няколко рояка пчели из коридорите на солидната сграда на министерството, която бе видяла какво ли не, само не и разгневени рояци. Те също претендираха за по-високо подпомагане по същата Ковид-мярка.

„Постигнахме невъзможното, господа. Обединихме пчеларските сдружения по-сигурно и от Закона за браншовите организации, който впрочем трябва да подготвим до есента“, припомни на колегите си заместник-министри Иван Христанов. Всички се бяха събрали в кабинета на министъра, за да обсъдят бъдещите си действия.

Министър Иванов го погледна строго и с повдигнати вежди: Нима беше време за шеги?

Ковид-мярката току-що беше нотифицирана от Европейската комисия и големият въпрос беше как да се разпределят парите, така че всички сектори – бенефициери, да са доволни и най-вече да не протестират. Защото Корнелия, ах, Корнелия, щеше наистина да полудее.

Да се реже от парите за животновъди бе немислимо, прецени наум Иванов.

Стефан Бурджев не сваляше поглед от министъра, готов да му опонира на секундата. За всеки случай той каза в аванс: „Животновъдите са емоционални хора, които изнемогват. Не бих бил съгласен …“

Министърът го изгледа. Бурджев не беше проблем. Но Зоров …, потресе се той от спомена за този …, който можеше да говори 12 часа без да спре и да изтезава до припадък опонентите си. А Караколев? В никакъв случай! Въпреки че не беше животновъд, разполагаше с армия от овцевъди, овце и кози, които щяха да плъзнат по софийските булеварди. Споменът за Синапов му докарваше мускулни крампи, а за Степанчева го караше да преглъща на сухо. „И аз не бих бил …“, промълви министърът.

„Поддържам мнението си, че сектор Плодове и зеленчуци ни изви тогава ръцете“, каза Бурджев, разгневен от спомена за онова злощастно заседание в парламента. „Предлагам да отделим 5% от техния бюджет и да ги дадем на маслодайната роза и пчелите“, рече реваншистки зам.-министърът. С оловен поглед министърът го пресече: „Не забрави ли, че точно те ти искаха оставката, Бурджев? Докога ще ти пазя гърба“, попита язвително министърът, а заместникът му забарабани с дългите си деликатни пръсти върху масата. Защо и трябваше на Корнелия да го забута точно в това министерство, когато можеше да е дипломат, помисли си за пореден път Бурджев.

Момчил Неков го изгледа някак си доволен. „Не беше ли именно г-н Бурджев този, който обеща на лозарите, че ще бъде „прецизирано“ подпомагането за тях по КОВИД мярката“, попита усмихнато той. „Нали само заради това обещание намалихме ставките за пчелари, розопроизводители и оризари, и изпаднахме в тази неловка ситуация“, каза Неков без да сваля поглед от Бурджев.

„Момчил е прав, Стефане“, реагира меко министърът.

„Направих това, което сметнах за правилно, когато други се скриха“, светкавично отговори Бурджев с блеснали очи. Не, не трябваше да се намира сега в този кабинет. Трябваше да е в някоя европейска столица на чаша тибетски чай с интелигентни хора.

„Спокойно! Само заедно ще постигнем целите си“, каза Иванов, за миг забравяйки, че не е пред браншови организации, а със заместниците си.

Свикнал от дългите преходи в планината да бъде силен, когато усети слабост и да търси хармонията в заобикалящата го среда, каквато и да е тя, Иван Христанов разбра, че трябва да се намеси. „Не можем да чакаме протестите като заслепен от фаровете заек“, каза със спокоен тон той. „Вярвам, че г-н Абровски може да помогне. Ще му се обадя“, предложи той и веднага набра по телефона председателя на земеделската комисия , като го даде на високоговорител.

След като бе въведен набързо в ситуацията, Пламен Абровски запази мълчание десетина секунди и попита: „Нима очаквате от мен да реша като магьосник проблемите на войната в Украйна, небалансираното подпомагане, осигурено от Европейската комисия, и мъчителния диалог за пари с финансовия министър“, попита озадачен председателят. Но слава Богу продължи. „Впрочем, имам идея. Да… Предлагам да попитаме колегите от НАЗ дали могат да ни спонсорират с няколко милиона, за да задоволим апетитите на пчелари и стопани на маслодайна роза. Какво мислите за това?“

Министърът и заместниците му се спогледаха. Откак Дж. П. Морган бе кредитирал американското правителство в началото на миналия век в момент на държавническа слабост, подобни жестове изглеждаха немислими. Но защо пък да са невъзможни? В знак на благодарност министерството може да им разреши да си засеят угарите със слънчоглед и да си получат зелените плащания. И без друго още не се бяха произнесли по въпроса с угарите.

Министърът разтърси глава. Той никога не можеше да разбере кога Абровски говори сериозно и кога се шегува.

Точно в това време пристигна доставката от „Хепи“ със сушита. Оризът бе от Минамар, рибата китайска, салатата си беше международна. Но безспорната истина бе, че на гладен стомах не се взимат добри решения.

Какво реши след обяда ръководството на Министерството на земеделието, не разбрахме, защото нашият агент, който е вегетарианец, се оттегли от компанията.

Честит 1 април!