Губим Родопите! Емисари градят тухла по тухла чужда вяра и чужда култура

В духовен план България си остава пустиня, констатира отец Боян Саръев

„В момента се късат цели територии от България. Кой ли не го прави? Родопите сме ги изгубили“. Това заяви отец Боян Саръев на Йордановден по национален тв канал. „Всякакви интереси се кръстосват там, но най-вече на съседна Турция. Тухла по тухла се гради чужда култура и чужда душевност. ДПС е обхванало в монопол всичко в района на планината – политиката, религията, бизнеса и културата. Дават се стотици хиляди евра и долари, за да се вдигат джамии в села с по две-три семейства.“ Според свещеника, известен като „Покръстителя“, целта на новото строителство е след време, ако световните лидери решат, че Балканите трябва да се обединят, чрез многото джамии да се определи, че Родопите е редно да станат турска територия. „Притеснявам се, че малко се говори за това и нищо не се прави“, каза Саръев.

„В духовен план България си остава една пустиня. Тъжно е, че малко хора водят редовен религиозен живот – присъстват на богослужения, постят и се изповядват“, констатира свещеникът. Той посочи, че българите са скъсали пъпната си връв с най-основните неща – земята, църквата и селото. „Превръщаме се в самотници. Всички търсим сродна душа и не можем да я намерим. Аз лично винаги съм се чувствал самотник, особено когато съм сред много хора, и там е най-големият ми страх“, призна свещеникът.

Той цитира Дончо Цончев, който казва в свой разказ: „Страхувам се, когато любимата ми пушка е в ръцете на законната ми съпруга. страхувам се от ножове. Но най-много ме плаши думичката „Аз““. Трябва да имаме повече усещане за общност, обобщи отецът.

На въпроса откъде идва фамилията му, Саръев разказа история, случила се на прадядо му. Той бил ловец и един ден като уцелил заек и отишъл да го прибере, животното изведнъж скочило. Очите му били кухи, защото съчмите попаднали в тях, но заекът припнал. В този момент прадядото усетил, че започва да губи зрението си. Докато се прибере до вкъщи вече бил съвсем сляп. Макар и сравнително млад – на 50 и няколко години, започнал да води безпомощен живот заради слепотата. Пушел непрекъснато лула, а брадата му растяла дълга и жълта от тютюна. Местните турци го кръстили „Саръага“, тоест рижав.

„Оттук нататък надеждата ми е в Бог. А в човешки план – в младите хора. Нека се просвещават по света и да се върнат тук, за да изградят това, което ние не можахме“, пожела си отец Саръев.