Костадин Костадинов: Някой си играе с нелегален внос на украински слънчоглед и печели на наш гръб

Рафинерията „Олива“ е пълна с този слънчоглед и го продава на другите производители на олио. Украинският ечемик е складиран в Бургас

Г-н Костадинов, доста сектори у нас са в перманентна готовност за протести. При НАЗ като че ли цари мир и спокойствие. Наред ли е всичко?

– Не е така. Ние винаги сме готови за протести, дори сега.

Заради какво?

– Заради нерегламентирания украински внос на слънчоглед и ечемик, който свали цените в България. И не само за това. Когато ние изнасяме, ни искат декларации за произход, дневници за проведена растителна защита и какво ли не. А украинската продукция влиза без всякакъв контрол. Бургаските бази са пълни с ечемик от Украйна.

Знаете ли откъде идва украинската стока у нас?

– Не знам. Пристига на 800 лева за тон слънчоглед при 250 лева на тон транспортни разходи … Българският слънчоглед в момента е 1100 лева, но да сте видели олиото да е станало по-евтино? Да се продава някъде по 2 лева за литър? Едни и същи са цените на олиото и при 1800 лева на тон слънчоглед и при 1100 лева.

Притеснявате ли се, че това ще се случи и с пазара на тазгодишната пшеница?

– Ние сме информирали министъра. Даже заместник-министър Христанов знае за проблема от преди месец. Вчера от Европейската комисия излязоха със становище, че износът на пшеница от Украйна трябва да минава транзитно през Европа. А тук някой си прави игричките. В момента няма държава, няма контрол. И някои хора печелят на гърба на останалите.

Знаете ли какви количества са влезли у нас?

– България произвежда 2 милиона тона слънчоглед годишно. От 1 септември 2021 г. допреди три седмици бяха внесени 800 хил. тона. А последният месец са 200 хил. тона. Тази стока е с качество под всякаква критика. На четири камиона един е с добро качество. Украинският слънчоглед влиза в базите на търговците и при рафинериите за олио. Има го в „Олива“ в Северна България. А „Олива“ захранва всички малки и големи рафинерии със слънчоглед.

Украинско зърно е внасяно и преди войната, нали?

– Преди Украйна имаше право на 1 млн. тона безмитен внос в ЕС, който минаваше през Полша и не достигаше до България, защото там се намесваха чуждестранни лъвове. Този внос на украински слънчоглед, който наблюдаваме в момента, е нерегламентиран.

Каква стартова цена на новата пшеница очаквате?

– Цените са борсови. В последните дни наблюдаваме спад. Ечемикът е около 580-600 лева, пшеницата е 600-630 лева на тон. Европейските борсови цени са 350 евро/тон. У нас имаме със 100 лева по-ниска цена. Причината е в междинните търговци. Ние търсим начини за говорим директно с производителите на тор, с Лукойл, за да избегнем търговците. Тяхната дейност се оказа свръх печеливша.

Сигнализирахте ли властите за високите цени на дизела?

– Естествено! Пловдивският съюз на зърнопроизводителите подготви писмо, което изпратихме. Трябваше да уведомим и Комисията за защита на конкуренцията, но се оказа, че тя вече работи по подобен сигнал, подаден от асоциацията на търговците на горива. Те се оплакват, че бензиностанциите на Лукойл България продават на неконкурентно ниски цени и подбиват пазара. Не искам да навлизам във взаимоотношенията в този бранш, но истината е, че на бензиностанциите виждаме цени на дизела от 3,56 – 3,60 лева. Ние ще жънем на такива цени на горивата, а те ще увеличават себестойността на продукцията.

Притеснени ли сте, че законодателството, което трябва да се създаде, за да се приложи Стратегическият план от 2023 г., все още липсва?

– На 30 септември тази година трябва да приложим Стратегическия план, защото започва новата земеделска година. Оттам нататък трябва да се подготви законодателството. Важно е нормативите да са готови и парламента, който ще се създаде септември-октомври, да ги приеме. Сигурен съм, че специално за земеделските закони почти никой от депутатите не знае за какво гласува. Малко са хората, които знаят и разбират.

Каква реколта от пшеница очаквате?

Миналогодишните нива бяха около 7-7,5 милиона тона, тази година ще са около 6,5 млн. тона или по-малко. Причината е в продължителното засушаване.