20 години откак Николай Хайтов ни напусна

На 30 юни 2002 г. умира писателят, който умееше в кратки изречения да прави гениални изводи за човешката душа. Николай Хайтов живя 82 години и остави на българската литература незабравимите „Диви разкази“, екранизираната по-късно история на капитан Петко войвода и много други творби, разказани от киното и театъра.

Преди години за Хайтов актьорът Мариус Куркински каза: „Интересувам се от творчеството на Хайтов, защото ми е мъчно за хората, които съм изгубил. А Хайтов ми прилича на дядо ми. Хайтов издирваше и пишеше за хора, които са много добри, много честни и много скромни. А такива са повечето хора от народа. Не съм се виждал никога с Хайтов. Той почина 2002 г., а представлението „Сътресение“ бе през 2006 г. Щеше да е страшно да се срещна с него. Имам чувството, че той щеше да каже за мен: „Защо този човек така артистично изпълнява това!“ 

За българина писателят е казвал, че има нещо общо с лисицата: точно когато я мислиш за умряла, тя хукне.

Разказвал е, че българинът, преди да отсече дърво, е свалял капа и е заставал коренопреклонно пред него.

„Ние продължаваме да се кичим с чуждите думи както диваците с шарени кратунки и дрънкулки. Нямаме самочувствие и гордост. Накарай един народ да се срамува от себе си и той е наполовина свършен.“

„Няма нищо по-хубаво от теб, Слънце, и всъщност няма нищо извън тебе, и независимо от тебе… Ти си всичко. А ние сме частици от твоята немирна загадъчна енергия, заедно с нашите възвишени пориви и с нашата глупост… Днес си толкова мило, Слънчице мое, толкова си кротичко, че ми домилява за тебе. Затуй съм разнежен и те предупреждавам: пази се от учените … Те вече тайфуните се канят да разиграват по своя воля, да ги хвърлят във война, да разтласкват с тях моретата и да вдигат океанските вълни на юруш срещу своите врагове … Те вече могат облаците да доят, градушката да превръщат в дъжд и дъждовете в градушки…“

 „Крила имат само тия, дето сърце им иска да лети!“