ЕК ще насърчи България с 11 млрд. евро за изпълнение на ключови приоритети на съюза

2,4 млрд. € са предназначени за ВЕИ, рециклиране на отпадъци и намаляване на рисковете от природни бедствия

С 4,2 млрд. € ще бъдем подпомогнати за тунела под Шипка и ще увеличим инвестициите в Северозападния, Северния централен и Североизточния регион

2,6 млрд. € са за цифрово обучение

84,9 милиона евро са за по-устойчив риболов и опазване на биологичните видове в Черно море

Европейската комисия (ЕК) прие днес своето Споразумение за партньорство  с България, което определя инвестиционната стратегия на страната за политиката на сближаване на стойност 11 милиарда евро за периода 2021-2027 г. Средствата по Кохезионната политика ще насърчат икономическото, социалното и териториалното сближаване в българските региони и ще помогнат за изпълнението на ключови  приоритети на ЕС  като зеления и цифровия преход. Тези средства ще подкрепят и области на политиката, в които България има потенциал да подобри и намали регионалните различия в страната.

Споразумението за партньорство обхваща  Европейския фонд за регионално развитие  – ЕФРР,  Европейския социален фонд плюс  – ЕСФ+, Кохезионния фонд – КФ,  Фонда за справедлив преход  – JTF и  Европейския фонд за морски риболов и аквакултури  – EMFAF.

Зелен преход и намаляване на енергийната зависимост

2,4 милиарда евро от ЕФРР и Кохезионния фонд ще помогнат на България да постигне своите климатични цели.

По-специално, 600 милиона евро ще помогнат за увеличаване на дела на възобновяемата енергия до 27% от общото потребление на енергия, както и за намаляване на потреблението на енергия и емисиите на парникови газове в обществените сгради. Финансирането от ЕФРР ще бъде използвано и за рециклиране на 70% от всички отпадъци от опаковки.

Освен това инвестициите ще бъдат насочени и към намаляване с повече от 1/3 (най-малко 35%) на дела на населението, живеещо в риск от природни бедствия, като наводнения или горски пожари.

JTF ще предостави 1,3 милиарда евро, за да осигури социално и икономически устойчив преход. Фондът ще подобри капацитета на засегнатите територии за по-добро използване на възобновяемата енергия.

Догонване на ЕС и подкрепа на най-уязвимите региони

Средствата ще помогнат и на България да подобри основната си инфраструктура, особено в регионите, където инфраструктурните инвестиции са недостатъчни или липсват. Почти половината от общото финансиране на политиката на сближаване, 4,2 милиарда евро, ще бъдат инвестирани в Северозападния, Северния централен и Североизточния регион, включително за съфинансиране на изграждането на тунел Шипка, първият тунел през Стара планина.

Освен това се очаква подкрепата на ЕС за бизнес средата да увеличи дела на иновативните малки и средни предприятия, които ще създават работни места и ще допринасят за развитието на българската икономика от 27,2% през 2016 г. на 32% през 2026 г.

Работни места на бъдещето: По-социално приобщаващ и дигитален пазар на труда

България ще инвестира 2,6 милиарда евро от ЕСФ+, за да подобри достъпа до заетост, да повиши уменията, така че хората да могат успешно да се ориентират в цифровия и зеления преход и да осигури равен достъп до качествено и приобщаващо образование и обучение. Това включва 315 милиона евро за подпомагане на младежката заетост и 630 милиона евро за мерки за социално включване, от които 136 милиона евро за справяне с детската бедност. 221 милиона евро ще бъдат насочени към социално-икономическата интеграция на маргинализирани общности, като ромите.

Благодарение на финансирането от ЕС процентът на преждевременно напусналите училище се очаква да намалее до 2030 г. от 12,8% на 7%. Участието на възрастните в обучението се очаква да нарасне от 24,6% на 35,4%, докато нивото на заетост се очаква да нарасне от 73% на 79%. Очаква се населението в риск от бедност и социално изключване да намалее с 0,8 милиона от 2,3 милиона на 1,5 милиона.

И накрая, България има за цел да надмине целта на Порто по отношение на нивото на заетост, а броят на хората в риск от бедност и социално изключване в страната трябва да намалее с почти 800 000.

Устойчив риболов и аквакултури

EMFAF ще инвестира около 84,9 милиона евро в по-устойчив риболов и възстановяване и опазване на водните биологични ресурси в Черно море. Ще бъде предоставена и подкрепа за развитието на устойчива аквакултура и преработвателен сектор, местните рибарски и аквакултурни общности и за прилагането на международното управление на океаните. Всички подкрепени действия ще допринесат за целите на Общата политика в областта на рибарството, както и за ключовите приоритети на политиката на ЕС, очертани в Европейския зелен пакт, стратегиите „От фермата до трапезата“ и биоразнообразието.

Условия

В рамките на политиката на сближаване и в сътрудничество с Комисията всяка държава членка изготвя споразумение за партньорство, стратегически документ за програмиране на инвестиции от фондовете на политиката на сближаване (Европейски фонд за регионално развитие и развитие, Европейски социален фонд плюс, Кохезионен фонд и Справедлив преход). фонд) и Европейския фонд за морски риболов и аквакултури по време на многогодишната финансова рамка. Той се фокусира върху приоритетите на ЕС, като определя стратегията и инвестиционните приоритети, определени от държавата членка, и представя списък на национални и регионални програми за изпълнение на място, включително индикативните годишни финансови средства за всяка програма.

Споразумението за партньорство с България е дванадесетото споразумение за периода на финансиране 2021-2027 г., след вече приетите с Гърция , Германия , Австрия , Чехия , Литва , Финландия , Дания , Франция , Швеция , Холандия и Полша .

Съгласно Регламента за общоприложимите разпоредби за периода 2021-2027 г. държавите членки трябва да изпълнят така наречените хоризонтални и тематични благоприятни условия при изпълнението на програмите на политиката на сближаване. Едно от благоприятните условия изисква спазването на Хартата на основните права на ЕС. Когато изготвят своите програми, държавите-членки трябва да преценят дали са изпълнени благоприятните условия. Ако Комисията не е съгласна с тази оценка, тя не може да възстанови разходите, свързани с частите от съответната програма, докато не бъдат изпълнени условията. Държавите-членки трябва да гарантират, че тези условия остават изпълнени през целия период на програмиране.