Изборът на Енев: Свобода или милион?

Охранителят Георги Енев получи 8 години затвор, но си запази откраднатите 1.5 милиона лева. Ако присъдата му не бъде намалена за добро поведение, той ще е на 42 години, когато излезе на свобода. За всеки преживян в затвора месец от всичките 96 в присъдата, той ще изпира по 15 400 лева – толкова колкото е цялата сума разделена на арестуваното време. Ако беше на свобода, щеше да получава 30 пъти по-малко.

Енев може да се окаже и единственият милионер в българските затвори.

Колко важни са парите?

Преди да открадне въпросните 1.482 милиона, Енев е заработвал като охранител по 1.61 лева на час. Тоест, при 8-часов работен ден – 12.88 лева на ден. Имало е и месечни премии от 200-300 лева, но те не са били сигурни. За 8 години при тази работа и тази заплата е щял да се разпише за не повече от 50 000 лева.

Охранителят направо е мизерствал, дори и с премиите, особено като се знае, че е плащал месечно по 400 лева за ипотечен кредит. При това жилището, което е изплащал, е останало на съпругата му, с която се е разделил.

Беден живот, направо озъбен. И то на човек, който всеки ден разнася стотици хиляди сгънати, подредени и напъхани в чували банкноти. Направо безпомощни пари, които при един добър сценарий лесно могат да поемат по друга пътечка, не към трезорите.

Каквото и да напишем, все ще е в сферата на въображението. Само Георги Енев знае истината и цялата истина, но няма да я каже.

Само той знае дали е сам или е с друг в неговата сянка. И къде са парите. Дали, ако е сам, ги е укрил в някой неоткриваем от живо същество тайник. Или ако е с друг, милионът кротува в някоя банкова сметка или сейф. Впрочем, ако Енев се е доверил на някой друг и този друг опази доверието, значи съществува на тази земя поне един честен човек.

Фактът, че Жоро Инкасото е бил на мисии в Афганистан говори, че се е научил да се доверява. Във войната без доверие не може. Войникът до теб ти пази сърцето, кръвта, живота ти пази, така както и ти пазиш неговия. В такъв случай може да опази и парите – милион и нещо. Разбира се, срещу възнаграждение.

Покрай случая с Георги Енев, все се сещам за една кратка анимация – опростен вариант на неговата история. За едно теленце в цирк, което изпълнява какви ли не сложни номера – прескача огнен обръч, танцува и така нататък. Накрая на представлението му, от публиката започват да летят цветя. А между тях изведнъж се изтърколва една златна монета. Теленцето я вижда и заковава копито върху нея. Дресьорът му в това време се покланя и нищо не забелязва. След това обаче се вижда в чудо, когато иска да изведе телето от сцената. То не помръдва. Дресьорът го моли, дърпа и бие, но телето е залепнало за подиума и направо се е вцепенило. Публиката се изнася, дресьорът вдига ръце и си тръгва. И тогава теленцето отмества копитото, майсторски повдига монетата и я метва в касичката си отзад. При него опазването на богатството продължава половин час, а при Енев ще отнеме 8 години. Но пък теленцата живеят по-кратко, нали?

Свързани публикации:  Сделката на охранителя Енев: 8 години затвор срещу 1.5 млн. лв.