Йосиф Делгянски: Председателят на НАЗ обезличи асоциацията и затова искам оставката му

Обществото ни хули, а ние мълчим. Вече два програмни периода не получаваме никаква помощ, освен 30-те лева на декар

Тази седмица Съюзът на зърнопроизводителите от Пловдив избухна. Със свой пост във ФБ председателят Людмил Работов „благодари“ на управляващите за преценката, че в сектор Зърнопроизводство всичко е наред. Повод за коментара бяха преведените на всички сектори в страната помощи заради войната в Украйна. На всички, без зърнопроизводителите.

Като че ли секторът чакаше някой да повдигне темата и когато това най-после стана, последваха множество коментари от цялата страна. Сред тях и на Йосиф Делгянски, който бе най-остър.

Г-н Делгянски от град Раковски е безспорен авторитет в сектора и един от най-големите и първи зърнопроизводители в област Пловдив. В моментите, когато някои се колебаят да говорят или да замълчат, да искат или да преглътнат, когато се чудят накъде да тръгнат, Йосиф Делгянски определя посоката без да се колебае. Този път в коментара си той директно поиска оставката на председателя на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) Костадин Костадинов.

Това светкавично предизвика реакцията на председателя, който обяви дата за извънреден Управителен съвет на НАЗ, за да се разгледа искането на Йосиф Делгянски.

По този повод Агро Пловдив потърси г-н Делгянски, за да научим защо той предлага това крайно решение – оставката на Костадинов.

Г-н Делгянски, какво ви провокира да поискате смяна на ръководството на НАЗ? Причината не е ли в това, че вашият сектор не получи и лев от голямата помощ (426 млн. лв.) заради войната в Украйна?

Асоциацията се обезличава и това ми е болката. Аз съм един от първите основатели на НАЗ и няма логика да искам този съюз да се разцепи. но срещу некадърното управление няма да мълча. Сега е моментът за истинска дискусия какво е НАЗ и какво трябва да бъде.

Организации като нашата трябва да играят основна роля в политиката на държавата по отношение на земеделието. Ние обработваме две трети от нивите на България. Защо трябва да се чувствам гузен за 30-те лева субсидия, които се плащат на зърнопроизводителите? Откраднал ли съм нещо? Аз си плащам данъците до стотинка. Това, което много ме ядосва, са коментарите, че ние сме галениците в земеделието. Срещу всяко такова твърдение трябва веднага да се направи категоричен отговор от страна на НАЗ. Как може асоциацията да допусне да ни чернят по такъв начин без да реагира? Защо се допусна да станем най-омразното съсловие в страната?

Значи проблемът не е в това, че зърнопроизодителите са извън всяко подпомагане?

Не е проблемът в парите, които се раздадоха на всички сектори, без нашия. А в това, че

дълги години се вкараха милиарди лева в така наречените чувствителни сектори, без да се вижда резултат

Два програмни периода зърнопроизводителите не са допуснати да участват по Програмата за развитие на селските райони, за да има за другите сектори. В същото време ние търпим негативното отношение на обществото към зърнопроизводството. Изкарват, че едва ли не зърнарите и латифундистите са виновни, че в България няма български зеленчуци, сирена, плодове. В публичното пространство ние винаги сме виновни. Работа на асоциацията е да опровергава такива внушения.

Вярно е, че се раздават, особено тази година, доста средства по извънредни помощи на чувствителните сектори. И в същото време не виждаме доволни производители. Защо се получава така?

Парите се раздават непрозрачно. Министерството не знае какъв е ефектът от тях. За какво са дадени тези пари, какви цели са се гонели и дали са постигнати. Ако не е постигнато, кой е виновен?

Тази седмица излезе съобщение, че и догодина схемата заради войната в Украйна щяло пак да я има.Това са милиард лева, раздадени на тъмно! Нас за 30 лева ни разпънаха на кръст едва ли не, че сме ощетили цялата държава. Имаше средства и за свиневъди, птицевъди, лозари … Това са все сектори, които са близки до властта. Дадоха се пари за продукция, която се реализира само на вътрешния пазар, каквито са салатите. Голяма част от тази продукция е разпродадена без фактури – на пазара и от микробуси, без да се плати и един лев данък.

Не може производители на плодове и зеленчуци да вземат по 200-300 лева субсидии от обвързаното подпомагане и в същото време да дават продукцията на фабрика за преработка, защото не са успели да отгледат добра реколта за пазара. А не са успели, защото целта на немалко от тях не е да правят добро производство, а да получават субсидии. При това се създадоха много нови градини с капкови системи, с мрежи против градушка. Създадоха се големи хладилни бази, които 5 години след инвестициите се продадоха или още стоят празни.

Ако продължаваме да не следим как се изразходват парите, няма да има нито плодове, нито зеленчуци.

Сто пъти задавам въпроса: Дайте да видим какво постигнаха с парите от програмата младите фермери. Къде са те? Отговор няма.

За зърнопроизводителите тази година е тежка – заради инфлацията, торовете, украинския внос. Не е това причината да изострите тона?

Аз не се оплаквам финансово. Знам, че и този период ще мине и замине. Но е факт, че държавата не направи нищо, за да помогне на нашия сектор. Можеше да ни подкрепи в закупуването на торовете като даде по 100 лева за тон срещу показани фактури. Тази подкрепа нямаше да струва кой знай колко много на държавата. Можеше да се поемат част от складовите разходи, тъй като в момента почти никой не продава слънчоглед заради ниската цена. Или да се увеличи помощта за акциза на горивата. Или да стане по-висок процентът на държавно съфинансиране за застраховки.

Когато НАЗ отива на среща с министъра и не знае какво да иска, или отива с дребни неща, министърът направо отсвирва асоциацията. Тя се е обезличила и си е загубила силата, щом като не реагира на думите, че ние не сме пострадали от Ковид-19 и от войната. За нас войната в Украйна не е само в телевизионните новини.

НАЗ организира протест на 14 септември срещу украинския внос. Защо казвате, че асоциацията се е обезличила?

Ние повече се изложихме с този протест, отколкото да постигнем някакви цели.

Грешката в протеста е, че не се обясни на обществото, че когато Украйна получава милиарди субсидии от Запада, не ѝ е важно на каква цена ще изнесе слънчогледа и олиото. Защото Украйна може да подпомогне зърнопроизводителите си с огромни субсидии. ЕС трябваше да наложи забраната (така, както е за нас) държавата да няма право да субсидира земеделските производители. Заради липсата на тази забрана, украинските зърнопроизводители продадоха слънчогледа за почти без пари. От тези сделки преработвателите ни забогатяха, а ние не можем да си продадем реколтата.

На практика

ние протестирахме срещу основния закон на ЕС – свободно движение на хора, стоки и пари

За това аз лично бях против този протест, който беше безполезен и недобре обяснен.

Вече много години селското стопанство боксува и делът му в БВП на държавата намалява. Недоволни са животновъдите, производителите на плодове и зеленчуци, а напоследък и зърнопроизводителите. Защо се получава така?

Субсидиите трябва да служат за надграждане на това, което си направил. У нас за много производители те са като социални помощи. Средствата на ЕС и на държавата се раздават без да се следи какъв е ефектът от тях за земеделието.

Министрите идват и си отиват, и всеки започва отначало. Затова ние, производителите, трябва да се погрижим за бъдещето на селското стопанство.

Никога не е късно да седнат всички браншови организации и да направят стратегия за бъдещето.

НАЗ като една от първите организации в страната и като представител на земеделците, които обработват към 28-29 милиона декара земя, трябваше да има идеи за развитието на земеделието и да поведе тази инициатива. Тук, ако трябва да намесим политиката, партиите трябва да седнат заедно с браншовите организации, за да се даде една визия за българското земеделие за години напред. Като я приемат, който и да стане министър, трябва да изпълнява тази програма. И в следващите години да започнем да виждаме резултати. Не може постоянно да говорим едно и също, и нищо да не се променя. Нека се подкрепят тези, при които има реални резултати.

Нека, след като се построят магистралите, да започне втората най-важна национална инвестиция – в системите за напояване. Те са особено важни за Южна България, защото тук има най-много язовири. Всички поливни канали трябва да се вкарат в тръби под земята, за да няма загуби на вода и да има естествен напор. Ако имаше язовир в Карловско, водите щяха да влязат в него и нямаше да наводнят селата.

Вярвате ли, че това скоро може да се случи? Че земеделието ни може да излезе от кръга, в който се върти?

Започнах с оптимизъм преди години, но сега не съм. За нищо не съм оптимист. Боли ме за държавата, боли ме за земеделието, където 40 години от живота са ми отишли. Все съм се надявал, че някога нещата ще тръгнат. Но те няма да тръгнат никога.

… Помня, че 1997 г. беше най-кризисната за мен, а може би и за цялата държава. Тогава се мъчех много време да взема кредит около 1 милион, за да мога да развивам производството в този вид, в който го виждах. Но не можах да взема. И тогава разбрах и реших: Помогни си сам, за да ти помогне и Господ!