Димитричка Търпанова срещу Йосиф Делгянски: Зърнопроизводството е на европейско ниво, а в градините още караме ЮМЗ

Преди дни Агро Пловдив публикува интервю с големия зърнопроизводител Йосиф Делгянски от град Раковски. Наред с недоволството към ръководството на Националната асоциация на зърнопроизводителите, той каза, че министерството подпомага с огромни бюджети чувствителните сектори – плодове, зеленчуци, животновъдство. Това подпомагане, недостъпно за зърнопроизводителите, върви и през Програмата за развитие на селските райони, която отново е затворена за големия сектор. В същото време липсват знаци, че овощари, животновъди, зеленчукопроизводители се стабилизират и увеличават пазарното си присъствие.

Йосиф Делгянски посочи, че в земеделието изтичат милиарди левове, а резултат няма и това не е нормално.

Защо наистина секторите на плодове, зеленчуци и стопански животни не постигат напредък след години на активно подпомагане? Защо то все не стига, все е малко?

С тези въпроси потърсихме Димитричка Търпанова, заместник-председател на Добруджанския овощарски съюз и един от първите браншовици в земеделието

Не мисля, че има голям ефект от раздадените по ПРСР средства

Зърнопроизводителите са в тежка ситуация, но не очаквам министерството да им помогне

– Г-жо Търпанова, в последните два програмни периода се увеличи субсидирането на чувствителните сектори, а на пазара все така преобладават вносните плодове и зеленчуци. Дали получените досега средства са отишли на правилното място и са изразходвани по правилния начин? Тези въпроси зададе наскоро г-н Делгянски. Вие какво мислите?

Зърнопроизводството в България е на европейско ниво като добиви, машинни паркове, конкурентноспособност. То е един от най-устойчивите сектори в България. Докато при плодовете, зеленчуците и животните не е така. Ние имаме производители, които с по 100 декара градини още са с „Владимировец“, със старите ЮМЗ-та,които се ремонтират по три пъти на пръскане. От тази гледна точка нашите производители изобщо не са конкурентноспособни. С войната в Украйна и с протекционистичната политика на Европейския съюз по отношение на Украйна и Молдова, и към страните, които са кандидат-членки на ЕС, ние сме много засегнати. Имаме голям внос на плодове от Молдова, от Македония и Сърбия. Тяхната себестойност е изключително ниска, понеже в тези държави заплатите са други, други са цени на горивата, различно е и държавно подпомагане. Нашите производители всъщност са поставени при изключително трудни пазарни условия. Покупателната способност на българите пада и производителите не могат да продават стоката си. Един пример ще дам: Тази година преработвателни компании купуваха прасковата на 0,56 лева за килограм. А при прасковата имаме изключително много резитби, много пръскания и обработки, ръчно прореждане. В същото време цената на килограм беше под цената на пшеницата. Нашите производства са дотирани, защото производителите не могат да се справят сами.

– Но дали помощта се разпределя справедливо? Няма ли големи течове в системата? Има ли субсидиевъди?

Единият момент е, че в самата ОСП си остана подпомагането на площ (на декар). Ако субсидиите бяха на база себестойност на продукцията, разликите в подпомагането щяха да се видят и парите щяха да са по-правилно разпределени. Но, така или иначе, субсидиите в новия програмен период отново ще се раздават на площ. Ако минем на варианта подпомагане на реализирана продукция, би било много добре. Ние, които получаваме обвързана подкрепа, следим площите, но си даваме сметка, че най-малките производители ще загинат. И действително голяма част от стопаните все още е са в сивия сектор. Трябва да търсим начини да извадим производството на светло. Това е проблемът. Ние се стремим да укрепнем малките и средните стопанства, за да могат да инвестират, да си подобряват сортовете и да станат по-конкурентноспособни. Ако минем към подпомагане на килограм продадена продукция, това ще доубие малките. От една страна те не могат да изкарват големи добиви, колкото големите. От друга страна тяхната себестойност е по-голяма. От трета – техният пазар е много труден. На този етап, ако променяме начина на подпомагане, ще засегнем най-вече малките производители.

– Но дребните фермери и сега получават слабо подпомагане – и на площ, и като обвързано подпомагане, ако въобще вземат такова.

Малките трудно се адаптират към пазара. Не могат да представят големи количества и това е голям проблем. Малките са в ръцете на посредниците, които им изкупуват на изключително ниска цена продукцията.

– Вероятно има субсидии, които отиват и не където трябва. Браншовиците доста пъти сте повдигали този въпрос

Има. При трайните насаждения, като се изключат старите градини, които не се изкореняват заради субсидиите, нещата не се променят толкова лесно. Докато при зеленчука всяка година има производители, които отглеждат такъв тип реколта, при който в предишната година е имало висока ставка. Типичен пример тази година е динята. Миналата година имаше изключително ниско подпомагане и затова тази година дини няма. Оттам и ставките на подпомагане и заради ковида и заради войната в Украйна бяха по-високи за тази група зеленчуци, защото площите са по-малко. При зеленчуците имаме по-голяма миграция и по-голяма възможност за измама. Но аз мисля, че Техническият инспекторат си върши работата. Поне тук, в Североизточна България, проверките са много ритмични и не не вярвам, че има толкова много злоупотреби.

– Имате ли спомен Министерството на земеделието да е представяло някога анализ за ефекта от раздадените средства по ПРСР?

Не мисля, че има голям ефект от раздадените средства. В министерството правят някакви анализи, но специално за производството на плодове и зеленчуци масово ефект няма. Много малко са производителите, които успяха да се възползват от Програмата за развитие на селските райони и да се механизират. Тези, които можаха да закупят машини и да направят бази, са по-устойчиви и стоят по-стабилно на пазара. Докато малките производители почти нямат достъп до инвестиционните мерки. Ние искахме в новия програмен период да се пусне прием за проекти до 300 хиляди лева, за да се даде възможност на малките производители да могат малко да се механизират, да си сменят техниката. Ще видим дали това е залегнало в окончателния вариант на Стратегическия план. Другото, което искахме, беше сливите, десертното грозде и въобще всички овощни видове да са в една група за обвързано подпомагане. И да има втора група за обвързано подпомагане за младите насаждения, които не са влезли в плододаване. С подпомагането, което беше досега, стимулираме отглеждането на стари и неефективни градини. Не се правеха нови насаждения, защото хората не могат да получат обвързано подпомагане. Надявам се това да остане в Плана.

– Какво ще си помислите, ако Министерството на земеделието реши да подкрепи зърнопроизводителите?

На тях наистина им е трудно в момента. По отношение на пазара сега те се сблъскват с това, което ние търпим от години. Масово нашите площи намаляват от това, че хората не могат да продават, защото няма кой да изкупи продукцията. Преработвателите помагат донякъде като вземат продукция, но дават много ниски цени. Особено в последните години се наблюдават овощни градини, особено череши, които остават необрани. И тази година имаше, защото на стопаните не им е рентабилно да плащат за прибиране. Ние сме изключително силно засегнати от климатичните промени. Падне градушка – няма кой да купи продукцията. Слана – няма продукция. Ситуацията при плодовете е такава, че на пет години имаме една с нулева реколта.

– И все пак, чувствителните сектори ще реагират ли отрицателно, ако зърнопроизводството бъде подпомогнато?

Не мисля, че ще има отрицателна реакция, но и не мисля, че министерството ще направи кой знай какво, за да ги подпомогне. В момента базите на зърнопроизводителите са пълни със стока и няма кой да им е купи. В същото време има масов внос от Украйна, а износ няма. Освен това сега на зърнопроизводителите им предстои да плащат ренти, да купуват скъпи торове. Наистина им е тежко.