Храненето на растенията с мед, манган и цинк вдига добивите с 10%

Дефицитът на всеки един от трите микроелемента може да доведе до загиване на посевите

„Лебозол“ има нов мощен биостимулатор – Авитар

Колко важно е балансираното хранене на растенията, което осигурява не само основните азот, фосфор и калий, но и микроелементи?

За есенните зърнено-житни култури най-важните микроелементи са мед, манган и цинк. Така Янко Борисов, продуктов мениджър на немската компания „Лебозол“ в България, влезе в темата за голямата полза от малките елементи.

Манган, цинк и мед участват пряко във фотосинтезата. Включват се в редица важни за растенията метаболитни процеси. Ако има сериозен дефицит на някой от тези микроелементи, растения ще загинат. И обратно: Ако няма ясно изразен дефицит, третирането на посевите с тези три микроелемента ще повиши добивите средно с 10%.

Прилагането на мед, манган и цинк при зърнено-житните култури е с изцяло превантивен характер. Най-ефективно е трите елемента да се вложат в ранните фази от начало на братене до начало на вретенене.

„Лебозол“ има 6 продукта, които комбинират трите микроелемента, посочи Янко Борисов.

Манган

За добив около 800 кг пшеница, растенията извличат от почвата между 60 и 100 грама манган.

За усвояването на елемента от почвата най-важно е почвеното рН. При ниски стойности на рН (кисела среда), манганът се усвоява толкова силно, че може да се получи манганова токсичност. И обратно: Колкото по-алкална е почвата, толкова по-недостъпен става елементът.

Други фактори, които могат да направят мангана труднодостъпен за растенията, са суша, студ, преовлажняване, песъчливи почви, почви с високо над 2% съдържание на хумус.

Манганът е много важен за есенниците, защото играе изключителна роля върху процеса на фотосинтеза. Влияе върху дишането, усвояването на въглероден диоксид, синтеза на въглехидрати, важен е и за усвояването на азота.

Дефицитът на манган води до разстройство на азотния метаболизъм, което затруднява поредица от процеси, които се извършват в растенията. Химическият елемент има директно токсично действие спрямо фитопатогени (гъби и бактерии) и е важен за здравината на клетъчната стена. Този елемент е ключов за образуването на восъчен налеп, който от своя страна контролира водния баланс и предпазва от болести и неприятели.

При дефицит на манган намалява производството на сухо вещество в растенията, а това директно влияе върху добива.

Липсата на манган прави житните растения по-чувствителни към някои болести като черно кореново гниене, брашнеста мана, праховита главня, ръжди. При рапицата манганът предпазва от брашнеста мана. Есперимент, проведен в Германия, показва, че добре снабдените с този микроелемент житни посеви не страдат от снежна плесен.

Манганът участва в изграждането на лигнина. Лигнинът е важен, тъй като служи като бариера за различни насекоми и фитопатогени.

Опит в Германия извършен на поле с пшеница със сериозен дефицит на манган, показва, че при контролата добивът е 368,5 кг, а при еднократно есенно третиране с манган нитрат резултатът е 643,8 кг от декар пшеница.

Когато манганът е приложен веднъж наесен и веднъж напролет като манган нитрат в доза 200 мл/дка, полученият добив е 813 кг/дка.

Важно е наесен житните да се нахранят с манган, тъй като чрез него растенията преобразуват азота в захари. Захарите се натрупват в листата, намаляват водното съдържание и повишават сухото вещество. Така посевите станат по-устойчиви на замръзване.

Цинк

Цинкът се извлича в по-малки количества от почвата – между 25 и 30 грама, за производството на 800 кг пшеница.

Листното подхранване на растенията с цинк е задължително, тъй като в 95% от българските почви този елемент липсва. Цинкът не се усвоява при алкални почви и когато в тях има повече хумус. Не се усвоява и ако в почвата има високи нива на фосфор и мед.

При тотален дефицит на цинк растенията ще загинат.

Цинкът участва в образуването на хлорофил и активира ензими, разграждащи протеините.

Този елемент благоприятства дишането на растенията и формирането на полен не само при житните, но и при всички култури. Затова предцъфтежното третиране с цинк е много важно.

При дефицит на цинк растенията са по-малки и добивите са по-ниски.

Цинкът е тежък метал и е токсичен за някои патогени.

При дефицит на цинк кореновите клетки изпускат в големи количества в почвата полезни вещества като аминокиселини, захари, феноли. Те от своя страна могат да активизират почвените патогени, които да нападнат растенията.

В Германия са установили с многократни опити, че диабротиката (царевичен коренов червей) също се влияе от това дали растенията са снабдени с цинк. Колкото по-добре са нахранени с цинк растенията, толкова по-слабо се нападат от диабротика.

Мед

От трите микроелемента, медта е необходима в най-малки количества – извличат се между 5 и 15 грама/дка за добив от 800 кг пшеница.

Негативно влияние върху усвояването на медта има сушата. Това означава, че медта трябва да се внесе превантивно преди засушаване. Елементът се усвоява трудно и при високо рН, песъчливи почни, студ, влага, над 2% хумус в почвата и при преторени с азот почви.

Необходимо е медта да се даде на растенията през листата.

Добивът и здравният статус на пшеницата се влияят много силно от храненето с мед. Елементът е необходим за формирането и растежа на зърната в класа. При дефицит на мед първо претърпява щети флаговият лист.

Медта е много важна за фотосинтезата. Дори малки количества от нея повишават имунитета на посевите.

Този елемент има токсично контактно действие към патогени – бактерии и гъби. Повишава натрупването на протеини в растенията. Също като мангана медта е важна за лигнификацията на клетъчните стени, необходима за предпазване на растенията от заболявания. Лигнификацията предпазва житните и от полягане.

При всички култури медта действа срещу брашнеста мана. Добре снабдените с мед посеви почти не страдат от дришлера.

Защо третирането на семената е важно?

Семената също могат да изпитват дефицит на хранителни вещества. Когато те се третират с органични биостимулатори като аминокиселини, се стимулира първоначалното развитие на младите растения. За есенниците това е изключително важно, тъй като все по-често условията наесен са екстремни.

Хранителните елементи, разтворени във вода, могат да проникват в семето.

Сред най-важните микроелементи за семената (освен манган, цинк и мед) е молибденът. Той е необходим и важен за азотния баланс. Доста често дефицитът на молибден има същите симптоми като дефицита на азот. Това е така, защото растенията могат да усвояват азота само в нитратна форма, складирайки го в листата. Но азотът не може да участва в метаболизма като нитрати. Тук е ролята на молибдена, който превръща нитратите във форма, подходяща за усвояване от растенията.

Семената на бобови култури например винаги се третират с молибден, за да могат с корените си да фиксират азота.

Третирането на семената повишава кълняемата енергия, скъсява периода за покълване, осигурява дружно поникване, подобрява усвояването на хранителните елементи от почвата, повишава защитните функции на младите растения, подобрява реакцията към студ, суша и други стресови фактори. Всичко това в крайна сметка води до подобряване на добива.

От продуктите на „Лебозол“ най-подходящи за третиране на семената са силно наложеният продукт Тотал Кер. В него се съдържат към 12% животински аминокиселини, почти всички микро и макроелементи.

„Лебозол“ има и нов продукт – Авитар. Той е сред първите биостимулатори, който ще бъде регистриран в Европа след приемане на Закона за биостимулаторите. Авитар е изцяло органичен продукт с 25,8% органична материя. Активните вещества в него са аминокиселини, морски водорасли, хуминови и фулво киселини.

„Тази година третирахме с 0,5 литра Авитар 100 кг слънчогледови семена. Крайният резултат бе 7,72% по-висок добив“, посочи Янко Борисов.