В Парламента: Къде отидоха 5-те млн. лв. за земеделски осигуровки и 49 млн. евро от мярка 11?

С редица въпроси представители на браншови организации от секторите плодове и зеленчуци, и биопроизводство атакуваха вчера в парламента земеделския министър Явор Гечев, заместника Тодор Джиков и експерти от администрацията. Това се случи на заседание на Комисията по земеделие. Заседанието започна с голямо закъснение, но за сметка на това завърши към 21 часа.

Един от спорните въпроси бе:

„Къде отидоха 5-те милиона лева,

заделени от предишното ръководство на аграрното министерство за подкрепа на плащанията на осигуровки на фермерите за 2022 г.

Бившият министър Иван Иванов, който е член на комисията, каза, че тази помощ е била предвидена да се разпредели като de minimis с определен бюджет в размер на 5 милиона лева. „На 1 август, когато напусках министерството, тези пари бяха налични“, заяви ексминистърът.

Оказа се, че служебният – Явор Гечев, не знае за този ресурс. Затова се е разпоредил към служители на ДФ „Земеделие“ и на министерството да направят преглед на средствата, които остават в края на годината. Гечев каза още, че ако е зависило от него, тази помощ за осигуровки е щяла да се раздаде под друга форма, не като de minimis.

Слави Трифонов, председател на Националната Био Асоциация, попита

защо от Мярка 11 от ПРСР са извадени 50 милиона лева (по-късно стана ясно, че е отнета сумата от 49 млн. евро).

Той припомни разломните за биопроизводството моменти през годините, предизвикани от неправилни министерски политики. Каза, че секторът на биопроизводството е неглижиран, въпреки че е обявен за приоритетен. Слави Трифонов заяви още, че преработката на биопродукти не е стимулирана и с един лев в последните 12 години.

Димитър Митев от Националната Био асоциация каза, че въпросните 49 милиона евро са прехвърлени към мярка 22.1, по която тече прием до 5 декември и към мярка 22.2, ориентирана към преработвателната индустрия, която ще бъде отворена евентуално януари 2023 г. Подпомагането на производството и преработката на биопродукти не са предвидени по двете подмерки.

Митев заяви, че асоциацията два пъти е отправяла искане за среща с министър Гечев, но все още няма обратна реакция.

Заместник-министър Джиков отговори, че биоплощите са намалели, заради което са изтеглени и 49-те милиона евро от предвидения бюджет по мярка 11 от ПРСР. Той уточни, че по подмярка 22.2 ще бъдат подпомогнати и организациите на производители.

На въпроса на Божидар Петков, председател на Българската асоциация на малинопроизводителите и ягодоплодните, защо ягодите и малините не участват в бюджета на оранжерийното производство в Стратегическия план, директорът на дирекция „Директни плащания“ Аделина Стоянова отговори, че това не е вярно. Тези плодове са включени и съответно бюджетът на обвързаното подпомагане за оранжерии – отопляеми и неотопляеми, е увеличен. Божидар Петков настоя, че

за биологично произведените оранжерийни ягоди и малини липсват ставки.

Аделина Стоянова каза, че подпомагането за биологично растениевъдство – в преход и сертифицирано, е предвидено да е по Стълб 2 (ПРСР), а за биологично животновъдство в преход и сертифицирано – по стълб 1. Общият бюджет е 405 млн. евро. Биопроизводителите могат да кандидатстват и по интервенции в първи и втори стълб, стига да не препокриват и дублират дейностите.

Стоянова посочи, че

в рамките на Първи стълб има само едногодишни ангажименти.

Когато министерството анализира прилагането на еко схемите през 2023 г., може да извърши промени, ако се налага – да прехвърли бюджети, да промени ставки според данните на технологичните карти. Промените могат да влязат в сила от 2024 г. Възможно е също така прехвърляне на средства от Първи към Втори стълб.

От сектор Плодове и зеленчуци се възмутиха, че

по еко схемата за намаляване използването на пестициди

ставката за полското растениевъдство е 65 евро/ха, а за трайни насаждения е 123 евро/ха. Те казаха, че дейностите за производство на плодове са в пъти повече в сравнение с отглеждането на полски култури – а това не се разбира от ставките.

Представители на Българската асоциация на производителите на оранжерийна продукция (БАПОП) попитаха за

целево подпомагане за енергийните плащания за отопление в оранжериите през зимния сезон.

То трябва да е на база мегават или киловат, тон или кубик. Бе повдигнат въпросът за задължението да се извършва 35 процента ротация на годишна база на културите и за това, че оранжерийното производство не е изключено от правилото. „Ние отглеждаме предимно домати и краставици, така че няма как да извършваме ротация. Освен това ротацията е добра за почвите, но повечето от оранжерийните производители практикуват хидропонно отглеждане, в което почвата не участва“, каза те.

Като друг дефицит в изработването на Стратегическия план оранжерийните производители посочиха използването

единствено на феромонови уловки

с цел намаляване на употребата на пестициди. Представителите на БАПОП попитаха защо биоагентите – масово използвани в оранжерийното производство, не са включени като възможност за намаляване на продуктите за растителна защита. Попитаха и за възможността за инсталиране на фотоволтаици върху оранжерийното било – нещо, което е неразрешено към момента. Иван Христанов, бивш заместник-министър, обеща че съвсем скоро ще бъде входиран законопроект, който урежда аграрното прилагане на слънчеви панели.