Петър Петров, Асоциация на младите фермери: Даването на пари на калпак не работи

Проблемът на проблемите на фермерите в страната е липсата на работна ръка. Друга изключително сериозна спънка са унищожените напоителни системи и недостигът на вода, който се усеща дори от животновъдите. Това каза председателят на Националната асоциация на младите фермери в България Петър Петров пред Bloomberg TV Bulgaria, очертавайки най-катастрофалните дефицити пред българското земеделие.

Според Петър Петров е нужна промяна на концепцията за млад фермер, защото активните млади фермери в цялата страна са малко, „само няколко хиляди“. Първо, трябва да се осъзнае, че „раздаването на пари на калпак“ не работи и са нужни са мерки, с които младите хора, „започвайки от малки икономически единици, да имат потенциал да се развиват, а не да се ориентират спрямо точки за някой проект, който трябва да се спечели“.

За „младите фермери“ в стратегията са заложени 127,5 млн. евро, но

„има порочни практики, които трябва да бъдат спрени“,

алармира фермерът. Една от тях той нарече „млади фермери – бушони“, чиято функция е да се източват средства. Тези фигури обикновено тръгват с големи стопанства и нататък могат да източат средства за 100 по-малки фермери.

Новият Стратегически план няма да направи по-лесен стартът на младите хора в селското стопанство, сигурен е Петър Петров. „В момента, хора с над 30-годишен стаж в земеделието се отказват. Няма никакъв шанс някой млад човек с гола амбиция и някакви пари да успее, защото животновъдството и земеделието са доста скъпи удоволствия. Държавата е абдикирала от своето качество на земевладелец. Държавният поземлен фонд и общинските поземлени фондове са изпразнени и в моята област (Габрово) всичката земя, която е там, е изоставена и то от 30 години и е негодна“.

Председателят на асоциацията на младите фермери посочи, че в момента тече прием по мярката за млади фермери 6.1, а интересът към нея е нулев. Причината е, че се чака

отварянето на мярка 6.1 през новия програмен период,

а тогава субсидията няма да е 50 000 лв., а 60 000 лв. Освен това периодът на мониторинг ще е намален от 5 на 3 години.

Според Петър Петров налагането на таван на субсидиите от 100 000 евро е твърде закъсняло. Когато е трябвало да има някакви ограничения в площите на стопанствата, държавата е отсъствала. Това е позволило да се създадат огромни аграрни компании – нещо, което другите европейски страни не са допуснали да се случи на тяхна територия.

По отношение на плановете за развитие на селските райони, чрез които ще се подпомогне създаването на близо 9500 работни места, ще се финансира изграждането на пътища, училища и детски градини, младият фермер каза тук е ключово

да се промени концепцията за селски район.

„Има села около областни градове, които трябва да влязат в определението за селски район. Селата около Габрово, Враца, Монтана са доста ощетени (защото не влизат в дефиницията за селски райони) и огромна част от тези пари няма да достигнат до тях. Един областен град от 30 000 души не ти дава никакви предимства, за да те наричат урбанизиран район. Просто е нелепо“.

Българското селско стопанство е „на две крачки назад“ от идеята за

дигитализация. Тя е по силите само на едрото земеделие

в България, каза още  Петър Петров.

Едрите земеделци имат възможности – използват дронове за наблюдение, прецизно торене и други и това е нещо много хубаво, обясни Петрол за концепцията, залегнала в една от целите на стратегическия план – подпомагане на земеделските стопани да възприемат иновации от прецизно земеделие до агроеколочини методи за производство. „За животновъдството, особено за дребните преживни животни, всички тези програми са абсолютен нонсенс. Те още не са внедрили механизация. След това е нужна роботизация и чак след това – дигитализация“.