Пастирите на северни елени се опасяват, че еко-индустриите ще ги оставят без поминък
На някои пасища в Северна Швеция вече са разположени ветрогенератори и елените ги избягват. Строителството на други заводи, създадени за борба с климатичните изменения, заплашва бъдещето на района
Пастирът на северни елени Ел Мерете Ома казва, че изменението на климата причинява проблеми на нейните животни, но това важи и за индустриите за намаляване на въглерода, предназначени да се борят с него.
„Всъщност имаме двойно бреме в момента“, казва г-жа Ома. „Притеснявам се за бъдещето.“
Тя принадлежи към общност от местни пастири на северни елени саами близо до град Умео в северна Швеция, които казват, че са били засегнати от климатичната криза, разказва Би Би Си.
Гъст пухкав сняг обикновено вали от ноември нататък, но началото на тази зима беше меко, с дъжд и суграшица. Това замръзва бързо и затруднява северните елени да пасат лишеи, техният основен източник на храна.
Близкият вятърен парк на хълма, проектиран да намалява емисиите чрез производство на възобновяема енергия, не помага, твърди г-жа Ома. Това е така, защото турбините са отрязали пасища, където снегът обикновено „лежи по-често и остава за по-дълъг период“.
„Северните елени изобщо няма да влязат в зоната на вятърните турбини … заради звука и заради това как изглежда тя“, казва пастирката, която също работи за Sami Council, независима организация с нестопанска цел, представляващи правата на саамите.
Ако пастир загуби част от своята земя заради вятърен парк, за него е много трудно да намери заместващо място наблизо. Това е така, защото всяко съседно пасище по всяка вероятност е използвано от друг пастир. Няма достатъчно земя за обикаляне, което вече предизвика правни проблеми и конфликти между пастирите.
Изследванията на въздействието на вятърните паркове върху северните елени дават смесени констатации. Неотдавнашни доклади на Шведския университет по селскостопански науки и Шведската агенция за опазване на околната среда заключиха, че северните елени могат да решат да избягват вятърни паркове.
И все пак други академични проучвания в Швеция и Норвегия откриха слабо въздействие.
Но със заявления за още стотици турбини в нейния район г-жа Ома се тревожи, че ще стане все по-голямо предизвикателство за пастирите да поддържат начина на живот и поминъка, който са имали от векове.
Около един на всеки 10 саами, живеещи в Швеция, прави пари от търговия с месо, кожи и рога от северни елени. Много други работят в сферата на туризма и занаятите, свързани със саамската култура.
„Ако непрекъснато сме в позиция, в която броят на хората, които могат да живеят по традиционен начин, намалява, мисля, че културата ще изчезне, езикът ще изчезне и пейзажът също ще се промени“, твърди г-жа Омма.
Кристина Фалк, ръководител на разрешителните за фирмата за възобновяема енергия Svevind, която управлява много от вятърните турбини в Швеция, настоява, че оценката на всяко потенциално въздействие върху елените винаги е „важна част“ от процеса на планиране.
Тя „много желае да води активен диалог“ със саамските общности, за да се опита да даде възможност за споделено използване на земя, но твърди, че не винаги има отвореност към компромис.
Но г-жа Ома твърди, че саамските общности не винаги разполагат с ресурсите да участват в дискусии с бизнеса или политиците.
„В момента в моето саамско село всяка седмица получаваме заявки от различни индустрии“, добавя г-жа Ома. „Тежестта на работата е твърде висока, така че хората се натъжават и това оказва влияние върху тяхното психическо благополучие.“
Тези дебати подхранват много по-големи, сложни дискусии за кумулативното въздействие на бума в индустриите, намаляващи въглерода в Северна Швеция.
Регионът вече е дом на една от най-големите фабрики за електрически батерии в Европа, захранвани от възобновяеми енергийни източници. Изгражда се и завод за стомана без изкопаеми горива, който ще използва нова водородна технология вместо традиционните доменни пещи.
Има и планове за нови мини, предназначени да добиват суровините, използвани в този тип индустрии.
Междувременно Швеция е един от най-големите износители на електроенергия в Европа, отчасти движен от големи инвестиции във водноелектрически централи в северните региони през последните няколко десетилетия.