Празнуваме безценния Антоний Велики

Днес е празникът на Антоний Велики – светецът, който успял да се пребори една нощ със змии, скорпиони, лъвове, мечки, бикове.

Те нахлули в дома му, нападнали го, наранили го и в тази трудна битка изведнъж се появила светлина, след която тварите изчезнали. А Антоний бил излекуван.

След това изпитание, той се преместил да живее в изоставена къща в Среден Египет и 20 години не проговорил. Заради вярата и мъжеството си, получил дарбата да лекува. Починал на 105 години.

На Антоновден, който в Северна България наричат Лелинден, жените месят содени питки, намазват ги с мед и ги раздават на роднини, приятели и съседи, за да изгонят от дома си тежките болести. Една оставят на тавана да бягат чумата и другите бели от къщата.

В народните вярвания свети Антоний и свети Атанас се считат за братя ковачи. В Пиринско възрастните хора казват, че на празника на свети Антойний всички болести се събират, а на следващия ден, когато се чества Свети Атанас – тръгват по хората.

На този ден жените не предат, не плетат, не шият, не варят боб и леща, за да не разсърдят чумата, шарката и „синята пъпка“. Антоновден и Атанасовден 18 януари са един след друг и се честват като празници на ковачи, железари, ножари, налбанти.

Именници са Антон, Антония — (старо римско родово име, означаващо „безценен, неоценим, който няма цена“), Антоана, Антоан, Антоанета, Антонина, Андон, Андония, Доника, Дончо, Донка, Дона, Тончо, Тонка, Тонко, Тоня, Тони.