Гневни фермери на срещата за Стратегическия план в Пловдив

Множество казуси показаха, че има недобре обмислени условия, които ще затруднят земеделците

Информационната среща за Стратегическия план за земеделие и селски райони в Пловдив със сигурност не премина според очакванията на експертите от Министерството на земеделието, пристигнали за нея в аулата на Аграрния университет днес. Пред Ректората раздаваха листовки търговци на земеделски услуги, които се надяваха да открият тук бъдещи клиенти.

Почти пълна в началото, голямата зала лека-полека се опразваше било защото на някои им ставаше скучно, или заради вълни от възмущение.

Румен Младенов, експерт от дирекция Растениевъдство, бе първият лектор, който запозна присъстващите с деветте стандарта за добро земеделско и екологично състояние (ДЗЕС)  на площите. По тях няма подпомагане, но изпълнението им е задължително условие за субсидии по различни плащания.

ДЗЕС 6 „Минимално покриване на почвата за избягване на голи почви в най-чувствителните периоди“ се оказа шокираща за доста от присъстващите. Този стандарт изисква върху минимум 80% от цялата обработваема площ на стопанството да се поддържа минимална почвена покривка през чувствителния период от 01 юни до 31 октомври. В стопанства с площи с наклон по-голям от 10% същото задължение е за периода 1 ноември – 15 февруари.

Тези условия породиха множество въпроси, като се започне от „що е то минимална почвена покривка“, и липса на отговори по най-различни казуси.

От отговора на експерта се разбра, че стърнището например е минимална почвена покривка. Ако обаче то се разоре, това веднага ще се засече от

сателитите, които всяка седмица правят снимки на селскостопанските земи. Ако фонд „Земеделие“ види разорани площи, ще санкционира.

Санкциите, доколкото знам, в момента се разработват от ДФ „Земеделие“, каза Румен Младенов, но негов колега го репликира, че глобите ще са всъщност намаляване на субсидиите.

Фермерите се чудеха защо изискванията към тях са се обърнали на 180 градуса. „Веднъж ни карат да чистим полетата – иначе санкции, после – да ги затревяваме – иначе санкции.“ Различни казуси, изложени от присъстващите, показаха, че стандартите са недобре обмислени, сякаш направени „от хора, които не са виждали поле“, както каза един фермер. Експертът отговори, че

„ще чуем вашето мнение и може би ще се съобразим и ще има някакви промени“.

Тези думи доведоха до бурна реакция на аудиторията, откъдето се чуха възгласи, че всичко по Стратегическия план е трябвало да бъде обсъдено предварително със земеделците, а не сега да се представя постфактум.

(Разбира се, министерството под ръководството на Иван Иванов, както и при управлението на Явор Гечев, организира Тематични работни групи за обсъждане на политиките и условията по Стратегическия план с браншовите организации. Доколко се съобрази с коментарите на секторите, е въпрос. Съвсем друга тема е защо под 5% от фермерите членуват в някоя организация, а после се гневят, че не са питани – б.р.)

„При мен са 80% люцерна и малко пшеница.

Сега, когато съм засял всичко, трябва ли да разоря 3-4 процента,

за да отговарям на условията“, попита друг човек.

„Има казуси, които трябва да обсъдим с колегите, за да ви дам по-категоричен отговор“, каза лекторът. Отговорът му предизвика смях, защото някои от земеделците изглежда бяха дошли, както се казва, “ хем да се образоват, хем да си гледат сеира“.

„Какъв е срокът за задържане на междинните култури“, попита един от присъстващите. „Това е ваше решение. Ако са фуражни култури, може да бъдат терминирани (унищожени – б.р.) когато пожелаете напролет след 15 февруари“, каза Младенов.

Друг въпрос беше свързан с това как ще се процедира с наетата земя, която една година е при един стопанин, а следващата – при друг. Ако единият е засял терен с наклон през ноември, а новия наемател е разорал засятото, кой ще бъде санкциониран. „Трябва да има история, с която да е запознат следващият ползвател“, отвърна експертът.

Продълбочаването на почвата и засяване с използване на ноу-тил или стрип-тил технологията са допустими за прилагане в периода, когато трябва да има минимална почвена покривка, отговори на друг въпрос Румен Младенов.

Председателят на Пловдивския съюз на зърнопроизводителите Людмил Работов попита служителя на министерството защо не е споменал при обясненията за ДЗЕС, че

когато неизвестен запали стърнище, земеделецът плаща в троен размер глоба.

Румен Младенов се извини, че е пропуснал.

„По-горещо“ стана, когато Кристина Йорданова от дирекция „Директни плащания“ започна да разяснява видовете плащания – от СЕПП до обвързаното подпомагане, заедно с еко схемите.

Особено възмущение породи изискването за получаване на обвързано подпомагане за зеленчуци

стопаните да предоставят документи за закупени сертифицирани и/или стандартни семена и/или посадъчен материал.

Млад мъж от Чешнегирово стана и каза, че вече е засял семена от зеле и е изхвърлил опаковката, както и касовата бележка. Това означава, че няма да получи субсидии, тъй като не може да докаже какви семена е ползвал. Той попита защо едва сега се правят разяснения по Стратегическия план и условията в него.

Силно ядосан, той стана и

демонстративно напусна аулата. Останалите го изпратиха с аплодисменти.

Други производители също се обадиха, че са в аналогична ситуация.

Трети човек попита защо не е позволено на стопаните да си събират зеленчукови семена от местни сортове и да отглеждат например домати от тях вместо да купуват семена от вносни хибриди. Отговорът бе, че тази възможност не съществува, за да е гарантирано качеството на готовата продукция.

Тези, които бяха по-запознати със Стратегическия план установиха, че експертите не съобщават особено болезнени за стопаните условия. Например за обвързано подпомагане за оранжерийно производство не бе посочено изискването, че корените на растенията трябва да са в пряк контакт с почвата. А това изискване ще остави без подпомагане доста от производителите, които са на хидропонно отглеждане.

Въпрос зададе и Бойко Синапов, председателят на Обединени български животновъди, който пристигна със закъснение. Той попита защо субсидията за поддържане на местни породи е толкова ниска, че обрича тези животни на унищожение.

В един момент

в аулата стана толкова шумно, че не се разбираше кой какво иска и за какво говори.

Някои настояваха Кристина Йорданова да продължи с представянето, други искаха да си зададат въпросите, към които имат пряк интерес.

Експертът от МЗм каза, че не може да продължи по този начин и че ще се съобрази с желанието на аудиторията – дали да продължи разясненията по плана, или да отговаря на въпроси. Това шокира някои от присъстващите, които извикаха, че министерството е организатор и служителите, а не фермерите, трябва да решат какво да правят.

Неясно защо Кристина Йорданов каза, че от всичко, което се случва в момента, разбира, че сме в политическа ситуация, но тя не е политик, а експерт. Накрая все пак продължи с разясненията. Обеща накрая да даде думата на тези, които са пристигнали тук, за да се изявят, не за друго.