За 12-ти месец индексът на цените на храните на ООН пада, на годишна база с 20,5%

За година индексът на растителните масла се срути с 48%

През март основните глобални цени на храните продължиха своя дванадесети пореден месец на спад. Това се дължи на спад в световните котировки на зърнени култури и растителни масла. През март 2023 г. Индексът на цените на храните на ФАО в ООН, който следи глобалните движения на цените на най-търгуваните хранителни стоки в света на месечна база, възлиза на 126,9 пункта, което е спад от 2,1 процента спрямо предходния месец и 20,5 процента спрямо своя връх, който той достигна през март 2022 г.

Това е под влиянието на комбинация от фактори като големи обеми на предлагане, слабо търсене на внос и разширяване на Черноморската инициатива за зърно.

В сравнение с февруари индексът на цените на зърнените храни на ФАО се понижи с 5,6 процента, а световните цени на пшеницата паднаха със 7,1 процента, движени от фактори като голяма реколта в Австралия, подобрени условия на реколтата в Европейския съюз, големи доставки от Руската федерация и продължаващ износ от Украйна от своите черноморски пристанища. Световните цени на царевицата паднаха с 4,6 процента, отчасти поради очакванията за рекордна реколта в Бразилия, докато котировките на ориза паднаха с 3,2 процента поради спекулации за текущи или скорошни реколти в големите износители, включително Индия, Виетнам и Тайланд.

Индексът на цените на растителното масло на ФАО е средно с 3,0 процента по-нисък от месец по-рано и с 47,7 процента по-нисък от нивото си от март 2022 г., тъй като силното предлагане и бавното търсене на внос на световните пазари понижиха цените на соевото, рапичното и слънчогледовото масло. Това компенсира предостатъчно покачването на световните цени на палмовото масло, което се дължи на по-ниското производство в Югоизточна Азия поради наводненията и временната забрана за износ на Индонезия.

„В световен мащаб цените са паднали, но цените на вътрешния пазар остават много високи и продължават да се покачват, създавайки допълнителни опасения за продоволствената сигурност. Това е особено вярно за развиващите се страни нетни вносители на храни, като обезценяването на техните валути изостря ситуацията спрямо щатския долар или еврото, както и нарастващото дългово бреме“, каза главният икономист на ФАО Максимо Тореро.

През март индексът на цените на млечните продукти на ФАО падна с 0,8 процента. Водени от постоянно силно търсене на внос, цените на маслото се повишиха, а цените на сиренето паднаха, тъй като покупките от повечето от най-големите вносители в Азия намаляха на фона на увеличеното експортно предлагане от водещите износители.

За разлика от това индексът на цените на захарта на ФАО беше с 1,5% по-висок от февруари на фона на опасенията за влошаване на перспективите за реколтата в Индия, Тайланд и Китай и достигна най-високото си ниво от октомври 2016 г. Благоприятните перспективи за реколтата от захарна тръстика, която скоро ще бъде прибрана в Бразилия, сдържат възходящия натиск върху цените; това беше подкрепено и от спада на цените на петрола, което доведе до намалено търсене на етанол.

Индексът на цените на месото на ФАО се повиши леко (с 0,5 процента). Глобалните котировки на говеждо месо се повишиха на фона на покачващите се вътрешни цени в Съединените щати поради очакваните съкращения на доставките, докато цените на свинското месо се повишиха поради предпразничното търсене в Европа. Въпреки огнищата на инфлуенца по птиците в редица големи страни износителки, цените на птичето месо продължават да падат за девети пореден месец на фона на слабото търсене на внос.

Актуализирана прогноза за растениевъдството, потреблението, търговията и запасите

В резюмето на предлагането и търсенето на зърнени култури, който също беше публикуван днес, ФАО повиши прогнозата си за глобалното производство на пшеница за 2023 г., което сега се оценява на 786 милиона тона, 1,3 процента под нивата от 2022 г. и може да бъде втората най-висока стойност досега. В Азия се очаква почти рекордно разширяване на засятите площи; а в Северна Африка и Южна Европа културите могат да бъдат засегнати от дефицит на валежи.

В южното полукълбо в Бразилия, въз основа на силното експортно търсене на царевица, се очаква безпрецедентно висок добив и разширяване на засадената площ. Перспективите за реколтата в Южна Африка също са благоприятни, където вторият по големина регистриран обем може да бъде събран през 2023 г. В Аржентина, напротив, продължителната суша оказа отрицателно въздействие върху царевицата.

ФАО също повиши прогнозата си за световното производство на зърнени култури през 2022 г. до 2777 милиона тона, само с 1,2% по-ниско в сравнение с година по-рано. Глобалното производство на ориз за сезон 2022-23 се очаква да бъде 516 милиона тона, с 1,6 процента под рекордния сезон 2021-2022, но над средното за реколтата.

Според актуализираната прогноза на ФАО, обемът на потреблението на зърно в света през сезон 2022-2023 ще възлезе на 2779 милиона тона, което е с 0,7% по-ниско от нивото на сезон 2021-2022. Глобалните запаси от зърно в края на сезон 2022-2023 се очаква да спаднат с 0,3 процента до 850 милиона тона в сравнение с началото на сезона. 

Очаква се обемът на световната търговия със зърно през сезон 2022-2023 г. да намалее с 2,7 процента спрямо сезон 2021-2022 г. до 469 милиона тона. Този спад отразява главно предположенията за спад в търговията с груби зърна, докато световната търговия с пшеница се очаква да се увеличи. Очаква се търговията с ориз да намалее с 5,2 процента през 2023 г. спрямо рекордно високо ниво през 2022 г.