Георги Събев предложи изграждане на складове и инфраструктура за бърз износ на стоки от Украйна

На Съвета на ЕС по земеделие заместник-министърът поиска по-висок таван за кризисната помощ, подпомагане на сектор Мляко и Пчеларство и удължаване на ограниченията за внос на пшеница, царевица, слънчоглед и рапица

Кризата от войната в Украйна сигнализира, че трябва  да се търсят дълготрайни решения за европейските производители. Въпросът за конкурентоспособността на земеделските производители в Европейския съюз днес е по-важен от всякога. Извън финансовата подкрепа за стопаните е наложително да бъде намерено устойчиво решение в дългосрочен план за конкурентоспособността и оцеляването им. Това заяви заместник-министърът на земеделието Георги Събев на заседанието на Съвета на Европейския съюз по земеделие и рибарство, което се проведе в Брюксел вчера.

„Макар да е добра новина удължаването на Черноморската зърнена инициатива с два месеца, това е само временно решение, което може да изчезне в разгара на тазгодишната кампания. Необходимо е да се активират общоевропейски решения като например гаранционни фондове и схеми, с които да се помогне на страните, които се нуждаят от вноса на продукти от Украйна и ЕС. Друго решение е подкрепа за бързо изграждане на складови мощности и инфраструктура за износ“, добави още Георги Събев.

Българският земеделски заместник-министър посочи, че за България е от съществено значение гарантирането на транзитната функция на коридорите на солидарността към други държави членки и трети страни. Във връзка с въведената с Регламент за изпълнение превантивна мярка, засягаща вноса на пшеница, царевица, рапично и слънчогледово семе, Георги Събев изтъкна, че за да се гарантира стабилността на пазара, е важно мярката да бъде удължена и след 5 юни 2023 г. „От решаващо значение е Европейската комисия да продължи да наблюдава вноса на други чувствителни селскостопански хранителни продукти от Украйна и да бъдат въведени бързо превантивни мерки, ако е необходимо“, каза Георги Събев.

„За предотвратяване на тежки смущения на пазара на селскостопански продукти за секторите с най-високи разходи за суровини и със затруднения в реализация е необходимо да бъде предоставена подкрепа. Ясна тенденция за затруднения на пазара има не само при млякото, млечните продукти и пчелния мед, но и в останалите подсектори на животновъдството“, допълни българският земеделски заместник-министър.

„С оглед на тежката ситуация в сектора, породена от войната в Украйна, призоваваме за изменение на Временната рамка за мерки за държавна помощ при кризи и преход в подкрепа на икономиката“, обясни Георги Събев. Той припомни, че при настоящите условия на Кризисната рамка нормативно определеният таван не позволява по-големите стопанства в сектора да бъдат компенсирани адекватно за увеличените разходи за отглеждането на земеделски култури и селскостопански животни, което ще ги постави в по-неблагоприятна позиция спрямо останалите стопанства.

На заседанието бе обсъдено предложението на Хърватия за промени на настоящи търговски практики, свързани с търговията със замразени продукти, в частност замразено месо. „Запознаването на потребителите с продължителността на периода, в който могат да съхраняват различните видове замразено месо, може да предотврати хранителни отравяния и други опасности, свързани с безопасността на храните“, каза Георги Събев. Той посочи, че България подкрепя предложението и счита, че следва да се предприемат подходящи дейности за регулиране на въпроса със срока на годност на замразеното месо на ниво ЕС.

Друга тема, по която европейските земеделски министри обмениха мнения, е предложението за регламент за опаковките и отпадъците от опаковки и аспектите на законодателното предложение, свързани с безопасността на храните и разхищенията на храни. За България е приоритетно премахването на опасните и вредните вещества и насърчаване на повторната употреба на опаковките да бъде съпътствано от обезпечаване на проследимостта, като се отчита и въздействието на вредните вещества върху човешкото здраве и околната среда.

Неблагоприятните климатични условия в някои от европейските държави също бяха сред обсъжданите теми. Заместник-министър Събев сподели, че намаляването на снеговалежите в България също представлява риск.  И коментира, че спадът в производството на важни земеделски култури създава риск за продоволствената сигурност на хора и животни и е предпоставка за силен инфлационен натиск. Георги Събев допълни, че страната подкрепя  предложението да бъде повишено нивото на авансовите плащания за директните плащания.

Земеделските министри в Съюза обсъдиха и темата за споразумение за свободна търговия ЕС – Австралия. България счита, че стремежът към балансираност в търговските преговори ще доведе до ползи не само за сраната, но и за ЕС. „При внос на селскостопански стоки в Съюза от трети страни следва да бъдат спазвани идентични на високите стандарти на ЕС, с които европейските производители се съобразяват, в областта на околната среда, хуманното отношение към животните, здравето на растенията и ветеринарните изисквания. За България ключова остава защитата на продукти с географски означения на територията на Австралия. В тази връзка благодаря на Европейската комисия за включването и защитата на ЗГУ Българско розово масло и ЗГУ Стралджанската мускатова ракия в това споразумение за свободна търговия на ЕС“, каза в заключение българският земеделски заместник-министър Георги Събев.