… И тогава насреща ни изкочи 70-килограмов вълк!

Старият ловец Петър Петров разказва за пъдпъдъци, гривяци, мечка и паметни стрелби

„Всеки лов е интересен. Не можеш да кажеш – зарежи пъдпъдъците, дай ми лов на диви прасета.“ Това разказва един от най-възрастните ловци в страната – Петър Петров от Пловдив. Той е на 86 години и ловът е в кръвта му. Би тръгнал и днес из полето, но преди 6 години му откраднаха пушката. Това обаче е друга история. Днес говорим за лова на дивеч.

„Птиците се търсят най-добре с куче птичар. Като го пуснеш из тревите, трябва само да го наблюдаваш. Когато кучето усети пъдпъдъкили друга птица, заема стойка. Напрегната стойка за скок. Доброто куче не скача, преди да си му дал команда. Като я дадеш, трябва да си готов с пушката. То се хвърля, птицата полита и стреляш. Пъдпъдъците летят вертикално нагоре, трепкат с крилца и се издигат. Стрелят се с най-дребните съчми. Дребни като просото. Когато

куршумът полети към птицата, капачката му изхвърча и съчмите удрят пъдпъдъка като облак. Ловецът трябва да е търпелив и да изчака птицата да се отдалечи на 20-30 метра и тогава да стреля. Ако го направи по-отблизо, пилето става на дроб.

Те, пъдпъдъците, са малки прелетни птици. Летят ниско, понякога се уморяват от дългия път и падат. Преди доста години имаше международен скандал заради тях в Турция. Разчу се, че турците ги ловят с мрежи при Дарданелите. Намесиха се природозащитни организации и накараха Турция да забрани този улов.

Месото на пъдпъдъка е от най-вкусните. Жълто е като лимон.

Гривеците също са голям деликатес.

Веднъж с двама приятели бяхме тръгнали на лов за сърни и прасета над Лилково. Стана така, че дружинката не ни изчака и ние се залутахме из балкана над селото. Към обед седнахме на една поляна да хапнем кой каквото носи, и изведнъж гледам ято гривяци. Грабнах веднаха пушката, стрелях и в краката ми тупна едно едро парче. Като казвам едро, имам предвид към 600 грама. И тогава викам на приятелите: „Ето, това е! Повече няма да търся групата. Днес ще стрелям по гривяци.“ Те викат: „Дай да не се излагаме пред лилковци с тия гривяци“. Защото ловците в Лилково са голяма работа, все по едро гърмят. Аз обаче не ги послушах. Те летяха от един харман към друг харман. А аз след тях. Какво да ти кажа! Един чувал с гривяци напълних после. Раздадох и на приятелите. Когато тате ги опита, каза, че едногодишните имали най-вкусното месо, което е ял. Но и с по-старите си облизал пръстите.

А какви кеклици имаше едно време! Балкански кеклик – вече го няма. Срещаха се в гората над село Извор, сега съм чувал, че летели към хасковския край.

Само веднъж съм виждал мечка в планината. Беше надалече, катереше се по отсрещното било. С дружинката бяхме тръгнали на лов за диви прасета зад Персенк. Накрая, когато се събрахме всички и един започна да сече месото, някой зърна мечката. И тогава половината ловци хукнаха нататък, към нея. Аз не отидох. Мечка не се бие лесно, защото има усет откъде дебне опасност. Да не говорим, че може да тръгне към теб и да те нападне.

Виж, вълк съм виждал отблизо. Пак бяхме на лов за прасета над Старосел. От единия край тръгнаха гончиите, ние с един човек от МВР бяхме в другия край и чакахме. И изведнъж гледаме – вълк бяга насреща. Този от МВР-то имаше и ловна, и бойна пушка. Вдигна ловната и го застреля. Изпревари ме! Огромен вълк, 70 килограма. Агонизираше 3-4 минути. Изчакахме гончиите – разбра се, че в гората няма прасета, защото където има вълк, глиганите не стоят. Натоварихме вълкът, откарахме го при горските, а единият вика: „Това е немска овчарка!“ „Нищо не разбираш“, му казвам. „Виждаш ли мъхът под козината?“ А като обърнеш космите, отдолу наистина се виждаше мъх. Това означава, че животното се е зазимило. Дивите животни са така – през зимата им пониква мъх, за да ги пази от студа. При кучетата такова нещо няма. После дойде баш горският и като видя туловището, веднага каза, че е вълк.“

Петър обясни, че държи пушка от 16-годишен. И двамата му дядовци били ловци и го научили да борави с оръжието. И двете пушки, които имал били „Круп“, но различни модели. Днес си мечтае ако може така, както някога, да се залута из полетата и баирите със стария си английски сетер. Да подиша тревите, да му шумне на пъдпъдък или заек. Да вдигне пушката и да е точен.