И така, да си поговорим за министър Кирил Вътев

Трябват му двама заместник-министри: Един, който да разбира от земеделие. Втори – от европейско и национално законодателство. Къде ще ги търси?

Възможно е още утре кабинетът на акад. Николай Денков да положи клетва след одобрението на депутатите и новите министри да влязат в кабинетите си. В края на краищата защо да се бави встъпването в длъжност? Десет месеца служебен кабинет е по-дълго от зачеване и раждане, така че стига толкова.

Новият земеделски министър ще е Кирил Вътев. 

Името му не бе прието еднозначно, но това си е в реда на нещата. Кандидатурата му не бе одобрена от Българската аграрна камара (БАК), която на 25 май изпрати позиция до партийните лидери на ПП и ДБ, както и на ГЕРБ. В позицията се казваше, че камарата уважава Вътев като бизнесмен, но има съмнения в експертизата му в сферата на практическото земеделие и агрономическите познания, а също така и в административната дейност.

Вярно е, че Кирил Вътев няма агрономическа диплома, но пък България е пълна с дипломирани агрономи, които не правят разлика между садене и засяване. Пък и от министъра няма да се иска да може да кара комбайн или да разпознава кога кравите са разгонени. Той трябва да може да вижда общата картина и перспективите – нещо, което или имаш, или нямаш в главата си по рождение, и което не можеш да научиш от учебник.

От публикации за новия министър се знае, че е човек, започнал от малкото, което е съумял с труд, находчивост и късмет да направи голямо. Дори много голямо. Според Търговския регистър основната семейна фирма на Вътеви „Тандем – В“ООД, е реализирала приходи през 2019 г. в размер на малко над 20 милиона лева и е плащала заплати на 170 души. Липсват отчети за следващите три години, така че не знаем как са се отразили на дейността на фирмата. Но вероятно кондицията ѝ е добра.

Въпреки че бъдещият министър има познания за земеделието и животновъдството, придобити от ферма с месодайни говеда и площи със зърнено-житни и овощни видове, от БАК са прави в едно – Вътев едва ли е в течение на цялата документация около Стратегическия план. Та той е над 1000 страници, без да се броят регламентите, свързани с него, наредбите и проектите на наредби, становищата на браншови органинизации, желанието на много от тях да се извършат възможно най-скоро промени в плана. Все още липсва утвърдена документация за Плана за възстановяване и устойчивост в частта, свързана със земеделието. Министърът тепърва трябва да влиза в час с държавните помощи и да се бори за повече бюджет, преговаряйки с финансовия министър Асен Василев, който пък ще гони 3% дефицит и няма да му се дават пари.

Със сигурност на Кирил Вътев ще му е по-лесно, ако известният фермер Красимир Кумчев се съгласи да стане заместник-земеделски министър. Дали това ще се случи, какъвто слух имаше, предстои да видим. Но ако Кумчев се съгласи за този пост, би следвало да видим големи промени в начина на подпомагане на фермерите.

Знаем, че от поне 7-8 години пловдивският производител на плодове и зеленчуци се опитва да намери човек от властта, който да внедри поне пилотно неговата оригинална методика – субсидиране според данъчния размер на приходите от селскостопанска дейност на всяко едно стопанство. Колкото по-висок приход декларира производителят, толкова по-голям ще е размерът на субсидиите, които ще получи. Това би бил най-силният стимул за земеделците да излязат на светло. Ето тук са увеличените приходи в хазната, които всеки финансов министър би искал да види.

Така че уловката за Красимир Кумчев да стане заместник-министър ще е тази – прилагане на методиката му. В противен случай вероятно ще откаже, защото не е човек без впечатляваща биография в сферата на земеделието, и няма да му е толкова важно в нея да пише, че е бил и заместник-министър.

А, кой знай? Може и да приеме, за радост на земеделците. В страна с 6 милиона души население зам.-министрите ще са някъде около 60, което е 0,001% от всички българи, живеещи в границите ни.

Така или иначе на Кирил Вътев непременно ще му трябват двама заместници. Единият трябва да разбира от практическо земеделие. А вторият – от администриране на европейските и родното законодателство – нещо, с което се справяше досега Георги Събев.

Не са много хората извън МЗм, които са наясно със Стратегическия план, ПВУ и нормативите. Можем да ги видим в управлението на някои браншови организации и в консултантските фирми. Но докато браншовите организации са наясно със законодателството, което касае конкретна дейност, то консултантите са с по-широки познания.

Като дългогодишен председател на Асоциацията на месопреработвателите в България (АМБ), а днес член на УС на асоциацията, Кирил Вътев има контакти и в Българската стопанска камара, както и в Българската търговско-промишлена камара, чиито член е АМБ.

Съвсем скоро асоциацията вероятно ще бъде вписана като член и на втората аграрна камара, която се подготвя. В нея участват животновъдни и преработвателни организации, Асоциацията на земеделските производители в България на Венцислав Върбанов, учени от ранга на акад. Атанас Атанасов. Именно те защитиха кандидатурата на Кирил Вътев за министър на земеделието. От тези съратници, най-компетентни относно европейските политики са именно от АЗПБ. Така че вторият заместник-министър може да е именно от тази асоциация. Не може да е бившият министър върбанов. Не може да е и консултантът Ивайло Тодоров. Тогава защо да не е Таня Дъбнишка –  директорът на асоциацията. Знаем колко е активна и компетентна от участията ѝ в ТРГ-та и други форуми. При това умее и да говори, което е важно за всеки политик.