Да ти стане жално за България

Слушаме този следобед лидерите на България – Цончо, Тошко, Корнелия … в Народното събрание. Публиката е пъстра. Тук е и президентът, по чието лице не можеш да прочетеш нищо.

Лидерите хулят така наречената коалиция ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ.

Хвърлят се като хищни птици към нещо, което не се защитава.

Късат си ризите от възмущение.

Надпреварват се коя реч ще е по-ефектна и отровна, чии думи ще предизвикат възхитата на електората, на кого оръжието ще засегне жизненоважен орган на бъдещото правителство.

Всички те са гневни. Всички те не могат да намерят мястото си от яд. Всички те са блестящи оратори.

И всъщност за всеки, който не е на този гладиаторски подиум, му става жално.

Жално за България.

Толкова пъти избори, толкова напразни усилия, толкова безпомощност. Две години държавата се управлява от хора, които са отговорни единствено пред президента и пред собственото си бъдеще.

Европа ни уважава само привидно и напълно лицемерно, защото политиците ни са ужасно неспособни да говорят помежду си без да се обиждат. Самите ние не се уважаваме. Всеки сам си стана премиер и прави каквото реши. И няма нито един авторитет в цялата страна, на когото да повярваме. Това е бавна, но сигурна отрова.

И точно, когато сме на прага да покажем едно трудно постигнато единство между няколко партии – отявлени врагове доскоро, в името на България, наистина в името на България, опозицията започна да вие все едно ще припадне пред очите на електората си. Все едно ще издъхне, защото е честна, почтена девица и не може да понесе това, което се случва и в което тя не участва.

О, лицемерие! О, властолюбие! О, ненавист!

Нека спрем да ги слушаме, за да не се заразим от тях. Ние сме по-добри, повярвайте!