БАСЗЗ: Средната цена на земеделската земя в Северна България е 2125 лв./дка, достига и до 5000 лв. В Южна е 1448 лв.

Все по-малко сделки се изповядват на база данъчна оценка, все повече на реалната цена

Средната цена на земеделската земя у нас през 2022 г. е 1787 лева за декар. За Северна България сделките се изповядват средно за 2125 лв., а за Южна за 1448 лв.

В Североизточна България са установени сделки и за 5000 лева за декар, но инвеститорите, които са готови да дадат такава цена, възнамеряват да използват земята за създаване на фотоволтаични паркове.

През 201о г. земеделската земя е струвала средно 287 лева, а през 2017 г. 813 лв.

Това съобщи пред Годишния форум на Българската асоциация на собствениците на земеделска земя (БАСЗЗ) вчера председателят Стайко Стайков.

Преди това той информира участниците, че площите със селскостопанско предназначение са близо 53,3 млн. декара (47,1% от цялата територия). От тях обработваемите са почти 35 млн. дка (69 на сто от използваните земеделски площи), а необработваната земя е към 800 хил. декара или 1,63%.

„Почти липсва предлагане на земя на първичния пазар“, посочи Стайко Стайков.

Цените през 2022 г. са с ръст въпреки несигурността породена от военния конфликт в Украйна и от прилагането на новата Обща селскостопанска политика.

Земеделските производители вече са основни купувачи на земя.

Наемната цена за 2022 г. е средно 72 лева. За сравнение през 2018 г. рентата е била 49 лева.

Възможно е рентите да паднат тази година заради по-ниските изкупни цени на зърнено-житните и маслодайни култури, предположи Стайко Стайков. Той уточни, че не очаква заради по-ниската печалба на производителите, те да пристъпят към продажби на земи.

„Пазарът ще остане стабилен“, каза той и добави, че ситуацията у нас в момента няма нищо общо с пазарните трусове през 2009 г., които доведоха до спад на цените.

Евгений Орашъков от асоциацията обърна внимание върху принудителното отчуждаване на земеделски имоти от страна на държавата и общините, при което на собствениците се плаща между 39 и 78% от реалната пазарна цена. За тях е трудно да водят съдебни битки заради високите разходи и затова те най-често се отказват да се борят за по-справедлива цена на земята. БАСЗЗ счита, че е необходимо да се преуредят правилата за изчисляване и определяне на размера на обезщетенията.

Евгени Орашъков обърна внимание, че при учредяването на сервитути земеделските стопани не получават компенсации за унищожен хумусен слой и реколта.