Младен Цолов: Зърнопроизводството може да издържи максимум две години без печалба. Но на третата ще фалира

Имам лозе като хоби, но от него губя ежегодно 200 хиляди лева. Извън нашия сектор единствено в зеленчуците за преработка има бизнес смисъл

Младен Цолов, представител на „Голдън Фрут“, аграрна компания за производство на  зърнено-житни и маслодайни култури в област Враца, пред Агро Пловдив

Г-н Цолов, какви са очакванията ви преди голямата кампания за жътвата? Ще бъде ли печеливша годината?

Очаква се тази година да сме на планирана загуба. Нашите разходи на декар за отглеждане на пшеница, царевица и слънчоглед са около 300 лева в условията на повишаващи се ренти и продукция, произведена със скъпи торове, горива, препарати, семена и всичко.

Но торовете поевтиняха тази година, нали?

Поевтиняха, но ние сме ги закупили есента и зимата. През декември карбамидът струваше 1200 лева, диамониевият фосфат беше 2600 лева/тон.

Тази година очакваме да имаме съвсем нормални добиви пшеница, които в района на област Враца са около 700 кг от декар. Като умножим добивът по 0,35 лв. до 0,40 лв. за килограм, колкото се очаква да е изкупната цена, получаваме около 250 лева приход от декар. При това тук говорим за цената на хлебна пшеница, а нашата е тип фуражна, така че тук трябва да намалим сумата.

А ще има ли пазар за новата реколта?

Нашата стока е борсова, а пазарът е международен. Дали нашата пшеница ще отпътува за Египет, Испания или Мароко, нас не ни интересува. Има световни купувачи с представителства у нас. Те обявяват цена на пристанище Варна и ние трябва да закараме пшеницата дотам. Като сложим и транспортните разходи, категорично ще сме на загуба.

След като и сега има пазар, защо складовете са пълни и производителите се оплакват, че не могат да отворят място за новата реколта?

Защото, когато имаше търсене, колегите не продаваха. Когато цената беше 60 стотинки, те очакваха да стане 1 лев. И затова сега складовете им са пълни. А стоката, която нашия сектор произвежда, е перфектна – винаги може да се продаде, винаги има пазар.

Защо толкова сериозно поевтиня пшеницата?

Когато войната започна, тя поскъпна много рязко. Тогава се очакваше, че от Черноморския регион няма да излезе и едно зърно. Това не се случи и затова цените паднаха също така рязко. Всъщност сега пшеницата се продава на предвоенната цена. Когато цената се вдигна нагоре, ние си помислихме, че ще излетим в Космоса заедно с Илън Мъск, обаче се оказа, че няма да можем. Когато зърното беше скъпо, започна една надпревара за земята и сега в момента рентите са колкова високи, че колкото и да паднат цените на торовете, ние ще сме неконкурентноспособни.

Вашата фирма колко рента плащаше миналата година?

Различно е за различните землища, но в най-хубавите наемът беше от порядъка на 100 лева. Във Врачанско най-хубавата земя е до около 30-40 км надолу от реката (Дунав), при Златията, която в нашата област е малко. Черноземите се отдават за около 100-110 лв., което не е оправдано в тази ситуация. Аз лично отказах да наема земите, в които рентата е над 100 лева. Ние не можем да се сърдим на собствениците на земеделски земи, че някой им е предложил 110 лева и те са приели. Нашата фирма сега ще намали декарите, които обработва, именно заради високите ренти.

Ако тази година продадете зърното около или под себестойност, а рентата се запази висока, няма ли да решите да инвестирате в овощни градини, животни …

Не. Ще фалираме. Ще се спасят само тези, които имат собствена земя. Всеки бизнес може да издържи една година, може и две, но това е максимумът. На третата ще фалира, ако не печели. Нашата компания е в първата лоша година. Миналата година беше много добра, защото ние засяхме с евтини консумативи и продадохме скъпа стока. Ние продадохме на 0,65 лв. пшеницата, слънчогледа на 1,20-1,30 лева и царевицата на 600 лева. Какво да искам повече? Тази година ще издържим на загубата, може би и следващата. Ама след това няма да можем, защото разходите са огромни. Един комбайн в момента струва 1 милион лева. Ако имаш 20 000 дка земя ти трябват два комбайна. Трябват ти още четири големи трактора, които струват по 300 хиляди лева.

Защо все пак не заложите на овощни градини?

Нищо не става от това. Това е загуба на време. Аз имам лозя, чисто хоби. Просто виждам, че всяка година губя по 200 хиляди лева с тях. Направил съм собствено вино, но трудно го продавам. Това е пропаднал бизнес! Единствено от зърнопроизводството може да се спечели. Животновъдите са зле.

Как така преди години у нас имало много градини, правили сме голям износ на плодове и зеленчуци, а сега производителите и заетата земя са толкова малко?

В нашия край има няколко консервни фабрики за преработка на зеленчуци, които са пропаднали в момента. Зеленчуците изискват прекалено много работна ръка. Разходите са големи. И все пак в последно време забелязвам доста хора, които инвестират в зеленчуци заради високата им цена. В Южна България има повече смисъл да се строят оранжерии, защото слънцегреенето е повече, а в това производство разходът на енергия е от голямо значение. В Северна България е по-подходящо полското зеленчукопроизводство, насочено към консервния бизнес. Само то си струва – когато предварително съм се договорил с преработвател – за сорта и за цената.

Искам да ви покажа нещо. Това е програма, която показва блоковете в района, в който и аз произвеждам. Ето, тук има на едно място 5000 декара. Вижте, няма и един декар със зеленчук. Има някъде наоколо овощна градина, но тя е много малка, около 20 декара. Сега ще ви покажа по-голямата картина. Не се вижда нито едно село. Тук е Златията – между Лом и Огоста – най-плодородната земя в нашия район. Просто искам да ви покажа, че с овощарство не можем да заемем земеделските земи. В България и преди комунизма и по време и след това основното винаги е било зърнопроизводството и то трябва да остане, за да не пустеят земите.