Температурата в бали влажно сено може да достигне над 200ºС и изведнъж всичко да пламне
Най-добре е влагата да е около 13%
Краят на астрономическата пролет продължава да е комбинация от продължаващи валежи и все по-високи среднодневни температури. В същото време започна прибирането на сеното.
Преди шест години недоброто съхранение на фуража предизвика в началото на август пожар в голямата кравеферма в края на с. Поповица по пътя към Чирпан. Огъня бе потушен от мощното присъствие на пожарни автомобили, но през ноща угасените бали се запалиха наново и щетите за животновъдите се увеличиха.
И тази година има условия за подобни фатални събития, поради което напомняме на животновъдите да са особено бдителни.
Влагата увеличава риска от мухъл, нагряване на балите и самозапалване.
За да се съхранява безопасно сеното, съдържанието на сухо вещество трябва да бъде поне около 85 процента. В противен случай съществува риск да плесеняса, да се нагрее отново или да се самозапали.
Прясното насипно сено не трябва да има повече от 20 процента влажност. Колкото по-висока е остатъчната влага при пресоване, толкова по-голям е рискът сеното да се нагрее и развали.
След прибиране на реколтата започва фазата „изпотяване“.
В зависимост от балата или плътността на складиране, фазата е по-дълга или по-къса. След това влажността трябва да бъде около 12 до 15 процента, в идеалния случай под 13 процента. По време на фазата на изпотяване влажността в балата или в склада може да бъде по-висока за кратко време.
Важни са и размери на купите сено. При по-малки размери купите не могат да се запалят, тъй като топлоотдаването в околната среда е голямо.
Влажността на сеното се измерва с устройства за бързо определяне със сензори. Влажността се изчислява от електрическата проводимост.
За пресовани бали могат да се използват пробиващи сонди или копия. Измерването трябва да се повтори няколко пъти на няколко места, за да се получи добра преценка.
Важно е да се изяснят условията за съхранение и сушене на сеното. Възможно е т.н “гнездово” възникване на пожар в резултат на попадане в купата на много влажно сено или овлажнени отделни участъци в резултат на дупки и течове от покрива или навеса на сенохранилището.
“Пластово” самозапалване може да настъпи при разпространение на влагата в масата сено, при неравномерно охлаждане или загряване. При този случай в периферията на слоя, близо до повърхността се образува влага от процесите на кондензация, обясняват противопожарните служби.
Признаци за микробиологично самозапалване, видими при огледа на мястото на пожара, са следните:
– Огнището е разположено в центъра на купа или масива. Ако купата сено има повърхностно обгаряне, а във вътрешността няма следи от горене, то това не е самозапалване, а горене, възникнало от открит огън, искра и други.
Консервантите пречат на нежеланите микроорганизми да консумират ценна енергия. Пропионовата киселина може да се използва в бали сено с максимум 25 процента остатъчна влага.
С вентилация за сено са възможни още по-високи нива на влага. Колкото по-сухо е сеното обаче, толкова по-чупливо е то. Загубите от раздробяване възникват при обръщане, откос, балиране и товарене. След това се губят ценни компоненти на листата. При системите за сушене сеното се внася с по-висока влажност. След това аератори или сушилни го довеждат до желаното крайно съдържание на влага. По този начин сушилните намаляват риска от атмосферни влияния.
По-голямата част от сушенето се извършва навън. В халето за сушене максималната височина на слоя е между 1,50 и 3,50 мв зависимост от тревата.
Най-вероятно е сеното да се развали, когато твърде много остатъчна влага позволява развитието на различни микроби. Хранителните вещества, образувани във фуража по време на асимилацията, след това се освобождават отново. Сеното отделя топлина, вода и въглероден диоксид и микроорганизмите ги консумират.
Следователно фазата след изпотяване трябва да приключи най-малко след три дни. Тогава се достига водно съдържание от около 13 процента. Големи, твърде плътно пресовани бали сено с плътност на балиране над 150 kg сухо вещество/m³ са особено изложени на риск от възможно прегряване. Ако топлината не може да излезе, микроорганизмите продължават да работят и температурата се повишава поради биологичните процеси. Ако се достигне границата от около 70 °C, сеното ще се запали само.
Процесът, водещ до възможно самозапалване, може да отнеме няколко дни. Напълно възможни са температури вътре в балите сено или купчината над 200 °C. Поради херметичността първоначално няма открит огън. По-скоро се развива тлеещ огън. При достатъчно кислород необуздан голям пожар може да се развие много внезапно.
Обърнете внимание на образуването на конденз или мухъл с осезаема кисела или тютюнева миризма. Независимо от риска от пожар, всяко нежелано затопляне води до загуби на хранителни вещества.