100 години Хачико: Ще те чакам, колкото и дълго да е!

Историята на вярното куче Хачико ще живее вечно, защото е история за безусловната любов

Китайският слоган на плаката на новия филм за Хачико казва всичко: „Ще те чакам, независимо колко време ще отнеме“.

Филмът разказва истинската история на Хачико, вярното куче, което продължава да чака господаря си на гара в Япония дълго след смъртта му.

Кремаво бялата акита ину, родена преди 100 години, е увековечена във всичко – от книги до филми до култовия научнофантастичен сериал Футурама. И китайската итерация – третата след японската версия през 1987 г. и с участието на Ричард Гиър през 2009 г. – е хит в боксофиса.

Има истории и за други предани кучета, но нито една не е с глобалното въздействие на Hachiko.

Негова бронзова статуя стои пред гара Шибуя в Токио. Статуята е издигната за първи път през 1934 г., преди да бъде рециклирана за военните усилия по време на Втората световна война. Японските ученици се учат на историята за Чукен Хачико – или лоялното куче Хачико – като пример за преданост и вярност, разказва Би Би Си.

Хачико представлява „идеалния японски гражданин“ със своята „безусловна преданост“, казва професор Кристин Яно от Хавайския университет – „лоялен, надежден, покорен на господаря, разбиращ, без да разчита на рационалността“.

Историята на Хачико

Хачико е роден през ноември 1923 г. в град Одате в префектура Акита, първоначалната родина на Акита.

Японско куче с големи размери, Акита е една от най-старите и популярни породи в страната. Обявени от японското правителство за национална икона през 1931 г., те някога са били обучавани да ловуват животни като диви свине и лосове.

„Кучетата порода Акита са спокойни, искрени, интелигентни и смели и се подчиняват на господарите си“, каза Еиецу Сакураба, автор на детска книга на английски език за Хачико . „От друга страна, той също има упорит характер и е предпазлив към всеки друг освен към господаря си.“

В годината, в която се е родил Хачико, Хидесабуро Уено, известен професор по земеделие и любител на кучета, помолил студент да му намери кученце Акита.

След изтощително пътуване с влак, кученцето пристига в резиденцията на Уено в квартал Шибуя на 15 януари 1924 г., където първоначално се смята за мъртво. Според биографа на Хачико, проф. Маюми Итох, Уено и съпругата му Яе са се грижили за него да си върне здравето през следващите шест месеца.

Уено го нарече Хачи, или осем на японски. Ко е почетно отличие, присъдено от учениците на Уено.

Дългото чакане

Уено хващал влак до работа няколко пъти седмично. Той бил придружаван до гара Шибуя от трите си кучета, включително Хачико. След това триото щяло да чака там завръщането му вечерта.

На 21 май 1925 г. Уено, тогава 53-годишен, умира от мозъчен кръвоизлив. Хачико е бил с него само 16 месеца.

„Докато хората присъстваха на опелото, Хачи усети миризмата на д-р Уено от къщата и влезе в хола. Той пропълзя под ковчега и отказа да помръдне“, пише проф. Итох.

Хачико прекарва следващите няколко месеца с различни семейства извън Шибуя, но в крайна сметка през лятото на 1925 г. се озовава при градинаря на Уено Кикусабуро Кобаяши.

След като се завърна в района, където живееше покойният му господар, Хачико скоро възобнови ежедневното си пътуване до гарата, независимо дали вали дъжд или пече слънце.

„Вечерта Хачи стоеше на четири крака на портала за билети и гледаше всеки пътник, сякаш търсеше някого“, пише проф. Итох. Служителите на станцията първоначално го възприемат като досадник. Продавачите на Якитори го поливали с вода, а малките момчета го тормозели и удряли.

Въпреки това той придобива национална известност, след като японският всекидневник Tokyo Asahi Shimbun пише за него през октомври 1932 г.

Станцията е започнала да получава дарения от храна за Хачико всеки ден, докато посетители идвали от близо и далеч, за да го видят. За него са писани стихове и хайку. Съобщава се, че събитие за набиране на средства през 1934 г. за направата на негова статуя привлича тълпа от 3000 души.

Евентуалната смърт на Хачико на 8 март 1935 г. става първа страница на много вестници. На погребението му будистки монаси отправили молитви за него, а високопоставени лица прочели надгробни речи. Хиляди посетили статуята му през следващите дни.

В обедняла следвоенна Япония кампания за набиране на средства за нова статуя на Хачико дори успяла да събере 800 000 йени, огромна сума по онова време, струваща днес около 4 милиарда йени (£22 милиона; $28 милиона).

„В ретроспекция чувствам, че той знаеше, че д-р Уено няма да се върне, но продължи да чака – Хачико ни научи колко ценно е да запазим вярата в някого“, пише Такеши Окамото във вестникарска статия през 1982 г. Като гимназист, той беше виждал Хачико всеки ден на гарата.

Спомен за Хачико

Всяка година на 8 април се провежда мемориал за Хачико пред гара Шибуя. Неговата статуя често е украсена с шалове, шапки на Дядо Коледа и, наскоро, с хирургическа маска.

Някои от останките му са погребани в гробището Аояма, заедно с Уено и Яе. Негови статуи са изляти и в Одате, родния град на Уено Хисаи, Токийския университет и Роуд Айлънд, американската обстановка за филма от 2009 г.

Одате също има серия от събития, подредени тази година за 100-ия рожден ден.

Ще бъде ли славено най-вярното куче в света след един век? Професор Яно казва „да“, защото вярва, че „героизмът на Хачико“ не се определя от някакъв конкретен период – по-скоро е безкраен.

Г-н Сакураба е също толкова оптимист. „Дори след 100 години тази безусловна, всеотдайна любов ще остане непроменена и историята на Хачико ще живее вечно.“