Рибарят Наско: Делфините изядоха рибата в Черно море

Попчета, чернокоп и малко паламуд -с това се връщат сутринта лодките на кея

„Не ми говори, че някой бил убил делфин! Няма такова нещо!“. Рибарят Наско от Ахтопол тази нощ не е излязал да лови риба, защото скоростната кутия на лодката се е развалила. В 7 часа сутринта, докато другите се връщат, той човърка нещо с омаслени ръце и няма против да си говорим за рибата и морето. Като стана дума за делфините, любезният иначе рибар, се ядоса. „Делфините са голяма напаст. Милиони са в Черно море. Ядат ни рибата, късат ни мрежите.“ Наско се надява да е вярно това, което е чул, че забраната за улов на делфини ще бъде смекчена. Говорело се, че ще има квота за частичното им изтребване, защото популацията им станала огромна откак през 1962 г. са забранени за улов. Говорело се още, че ще има преброяване на делфините. „Не знам как ще ги изброят. Сигурно резултатите ще са толкова точни, колкото, когато брояха бюлетините след изборите“, предположи с тежък хумор рибарят.

Най-много риба в Черно море да вади през септември, откомври и ноември, обясняват местните рибари. Тогава паламудът е наедрял, чернокопите са поотраснали и са станали лефери, тогава излиза и карагьозът. Сега в момента се ловят най-вече попчета. Тук-там се появяват летовници, които чакат на кея, за да си купят прясна риба. Попчетата вървят по 7 лева без пазарлък и 6 -със. Паламудът е забил на 12 лева.

В Ахтопол има стотина рибарски лодки и мъжете, които се занимават с морски улов са единодушни в едно – с това занимание не можеш да се прехранваш. Трябва да си някъде на заплата, а с риболова можеш само да си допълваш доходите.

Рибата е намаляла, казват те и си го обясняват с делфините и замърсяването на морето.

Като потвърждение на приказките, най-после от спрялата преди половин час лодка, излизат двама мъже. Дотогава стояха в нея и нещо работеха. Оказа се, че са сгъвали мрежите. Единият от рибарите носи найлонова торба за хбяб с 5-6 риби, не по-големи от кроасан. „Врана е“, казва единият и другите рибари на кея кимат. Май не е много вкусна тази риба, ако се съди по мимиката на рибарите, пък и от името на рибата.

Запитан коя е най-голямата риба, която е уловил, Наско се усмихва широко, защото това трябва да е бил наистина щастлив миг. „Бяхме с още двама-трима рибари навътре в морето. Пуснах въдица за едра риба и тя клъвна. Беше моруна, по-голяма от прасе. Двеста килограма я измерихме после. Колегите ми помогнаха да я издърпам. Ама това се случи много отдавна – през 1985 г. Тогава имаше такива риби, сега няма. Сега напролет ловим сафрид, есента паламуд и … това е.“