Л. Работов: Зърнопроизводството не е в тежко, а в критично положение

Нека първо си подредим нашата къщичка, а след това да помагаме на Украйна

Людмил Работов, председател на Съюза на зърнопроизводителите от Пловдив, пред Агро Пловдив

Г-н Работов, каква е реколтата от слънчоглед в Пловдивско?

По принцип е доста слаба. На места, където са паднали локални валежи или почвата е влагозадържаща, добивите са малко по-приемливи спрямо миналата година. В моето стопанство например

резултатите са плачевни – около 120 кг/дка при над 240 кг през 2022 г.

Но други колеги са доволни. Общо взето картината в Пловдивско и в страната е пъстра. Така беше и с пшеницата и ечемика.

На пресконференция вчера преработватели на слънчоглед информираха, че при производителите има непродадени към 600 хиляди тона миналогодишна реколта. Те обаче не могат да ги купят, тъй като фермерите чакат по-добра цена. Наистина ли е така?

Колегите не продават, предимно защото искат цените да се доближат до себестойността на продукцията. Знаете, че миналогодишното производство беше скъпо заради използваните консумативи – горива, торове, препарати за растителна защита, ренти. Всичко беше поскъпнало. Себестойността на производството на слънчоглед зависи от добивите, но тя достигна средно около 1000 лева. За себестойноста от тазгодишното производство е рано да говорим, защото не е приключила кампанията по прибирането. Когато ожънем, измерим добивите и сумираме разходите, тогава можем да кажем каква е себестойността.

Има ли земеделци, които продават вече тазгодишна реколта?

Зависи кой на какъв зор е. Хора, които нямат складове или пък имат кредити за връщане, продават на цената, която е в момента. Тя е между 730 и 750 лева в зависимост от качеството на слънчогледа.

А доволни ли сте от цената, на която започна и продължава изкупуването на пшеницата?

Как да сме доволни като себестойността на производството е по-голяма отколкото в момента е пазарната цена! Като казвам пазарна, имам предвид международната борсова цена на пшеницата. Тя се движеше между 350 и 380 лева в зависимост от показателите, качеството и договорките. Себестойността беше около 300 лева на декар.

От думите ви разбирам, че положението за сектора е тежко, но все пак няма фалити, нали?

Положението не е тежко, а критично.

Трябва много добре да се прецизират и обмислят разходите, които ще се правят за в бъдеще.

Лошото е, че Европейската комисия все повече ни вменява задължения, които трябва да изпълняваме, за да взимаме, смея да кажа, едни мижави помощи. Около 20 лева на декар са директните плащания плюс всички други, които са свързани с допълнителни ангажименти. Но има и друго – заради недобра информираност хората отказват да участват по екосхемите. Именно затова благодарение на Националната асоциация на зърнопроизводителите бе получен шанс тези, които са пропуснали да подадат документи за участие, да го направят между 25 септември и 9 октомври. Идеята е хората да се възползват от всяка възможност за подпомагане, защото в тези критични времена всяка стотинка е добре дошла, за да помогне за оцеляването.

А дали някои от вас не мислят да намалят площите, обработвани от стопанството като възможен изход от критичната ситуация?

Ами ние като ги намалим, какво ще правим с тях? Малко или много трябва да се съобразяваме със самата конюнкура на пазара и с потреблението. Тоест ние като избягаме от зърнопроизводството, какво да отглеждаме, за да сме по-рентабилни? Плюс това изискванията са такива, че на всеки три години трябва да завъртим на 100% културите, които отглеждаме в стопанствата си. На четвъртата година ротацията трябва да е приключила. Земеделие не се прави за една година. Трябва да има дългосрочни политики, планиране, анализи, а такива министерството не е направило.

Освен това

помощите заради войната в Украйна се раздават за поредна година на калпак

и на кого ли не. А в края на краищата за сектора, който понесе най-много щети заради оскъпяване на производството, нямаше никаква помощ. Според мен това беше абсолютно неадекватна и неточна, и, смея да кажа, не на тези, които джентълменска постъпка от страна на Министерството на земеделието и храните спрямо зърнопроизводството.

Как ще приемете неудължаването на забраната за внос на слънчоглед от Украйна след 15 септември, ако това се случи?

Това ще бъде доста тежко решение специално за България, защото и това производство на слънчоглед, което правим, ще залежи в нашите складове за разлика от вноса от Украйна. Ще помогнем на воюващата държава, но все пак трябва да гледаме първо нашата къщичка да си подредим, за да остане българското производство. Все пак българският потребител предпочита родната продукция през чуждата. Преработвателите трябва само да коригират малко цената, за да постигнем що-годе консенсус и да си стиснем ръцете, така както го правихме преди войната. Необходимо е само те да намалят малко печалбата си, за да не продаваме под себестойност.