Зърнопроизводството: Too Big To Fail

За сектора е критично важно какво ще се случи след 15 септември с вноса от Украйна. Крайно време е правителството да вземе решение как да го опази

Крайно време е правителството да прозре, че сектор Зърнопроизводство е твърде голям, за да бъде оставен да фалира. В декларацията от петък Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) го написа много ясно: Обработваме над 35 милиона декара, плащаме над 2,5 милиарда лева ренти на населението, продукцията ни е за над 7 милиарда лева. Ако ние паднем, ще повлечем като домино хиляди и хиляди.

Американското правителство разбра , че трябва да спасява големите още в началото на финансовата криза през 2007 и 2008 г. и раздаде милиарди на няколко огромни финансови инстититуции, за да предотврати провала им, който би повлекъл към дъното огромна част от бизнеса и населението. Буквалната фраза бе „Too Big To Fail“.

Големият ивнеститор Уорън Бъфет каза тогава: Не е важно да предскажеш потопа, важно е да построиш лодка“.

Ще пусне ли лодка правителството, за да спаси сектора?

Днес е очевидно, че производителите на зърно, маслодайни и технически култури са на ръба. Отпадането на забраната за внос на украинското зърно и слънчоглед ако не ги бутне към фалита, ще ги доомаломощи, след което за оцелелите ще са достатъчни една градушка, едно наводнение или един пожар, за да излязат завинаги от бизнеса.

От една година представители на сектора не спират да повтарят, че са сред най-пострадалите от войната в Украйна и в същото време те не са част от дългия секторен списък, който получава помощ – и европейска, и държавна именно заради щети, понесени от нападението над Украйна.

Земеделските министри в последните години се държат странно. Един от тях бе през 2022 г. отговори на въпроса ни ще бъдат ли подкрепени зърнопроизводителите с думите: „Другите сектори ще вдигнат революция! Не може“.

С отнети пазари пазари заради огромния износ на Украйна, ощетени откъм добиви заради природата, сега земеделците очакват решението на Европейската комисия дали да бъде удължена забраната за внос на украинско зърно и слънчоглед от 15 септември или да бъде прекратена.

Отговорът може би няма да е съвсем европейски, а на съюзника САЩ. Дори и министър Вътев вероятно не го знае още.

Ако забраната бъде удължена до края на годината, това ще е и благодарение на решителността на поляците, начело с комисаря Войчеховски, които обявиха, че ако ЕК не вземе правилното решение, те все пак ще затворят границите за украинския внос. Друг въпрос е, че за революционното поведение на Полша допринасят и предстоящите избори.

Ако преди 15 години в САЩ казаха „Too Big To Fail“, то в България сякаш мотото е „Твърде малки, за да се противопоставяме“. Това не може да е вярно. При криза най-напред винаги се спасяват малките, които не биха оцелели със собствени сили.

В същото време преработвателите на слънчоглед заеха категорична позиция в полза на вноса от Украйна, „за да натоварят мощностите си“.

Сега се очаква думата на правителството, което пък очаква думата на ЕК и всички други по веригата.

Истината обаче е, че ако земеделците свият стопанствата си, няма сектор, който да заеме освободените милиони декари земи. Така нещо, което е било стабилно изградено, ще бъде съборено и ще обрасне завинаги в плевели и храсти, защото земеделието е сред най-трудните отрасли.