Учени към ЕК предлагат европейците да се възпитат във вегетарианство

Предлагат се по-високи данъци върху червените и преработените меса, месни продукти с високо съдържание на мазнини, храни с добавена захар, алкохол

Научно становище „Към устойчиво потребление на храни“, изготвено от Групата на главните научни съветници към Европейската комисия (ЕК), по Механизма за научни консултации, представи на страницата на Центъра за оценка на риска по хранителната верига (ЦОРХВ) инж. Светлана Савова.

Препоръките от страна на научните съветници към ЕК за разработване на бъдещи политики са важни за българските потребители, производители, преработватели и търговци на храна у нас.

Групата препоръчва изкуствено повишаване на цените на месото чрез икономически мерки (високи данъци върху месото, обвързване на производството на месо с емисиите на парникови газове, гранични такси), което ще принуди европейците да станат вегетарианци, според инж. Савова.

В становището се подчертава необходимостта от незабавна, цялостна промяна в начина на хранене на европейците, като за целта учените смятат, че това трябва да се постигне чрез въвеждане на финансови намеси на пазара, които да доведат до по-здравословни избори на храна (които да станат „новата норма“)… “.

От ЦОРХВ добавят, че е необходимо при всички случаи на въвеждане на нови политики да се запази принципа на уважение към свободата на всеки гражданин на ЕС да избира сам своята храна, като „добре информиран, независим потребител“, пише в статията.

СТАНОВИЩЕТО

Становището на Групата идентифицира пет области, в които е необходима намеса в хранителната система: ценообразуване, физическа наличност, състав, информация и социална среда.

Начинът, по който се храним, трябва задължително да се промени, за да постигне Европа целите си за здраве и устойчивост.

Сегашната ни хранителна система има голямо въздействие върху околната среда, а диетите с лошо качество също са свързани с риск от заболяване, затлъстяване и наднормено тегло, което засяга около 60% от възрастните и 30% от децата в Европа.

Диетата трябва да се промени като състав (като количество и честота) и да премине към повече растителни съставки, бобови растения, зеленчуци, плодове, пълнозърнести храни и варива.

Диетата трябва да бъде ограничена откъм червено месо, преработено месо, сол, добавена захар и животински продукти с високо съдържание на мазнини, закуски с лоши хранителни качества, някои ултрапреработени храни, сладки напитки и алкохол. Рибата и другите морски дарове трябва да се добиват от устойчиво управлявани запаси.

Промяната в храненето трябва да бъде постигната от мерки, които да направят по-здравословните и по-устойчиви алтернативи — особено алтернативните източници на протеини (в становището не са посочени конкретни алтернативни протеини) и микроелементи — по-лесно достъпни и то чрез субсидии и/или намалено ДДС.

Трябва да се въведат достатъчно високи данъци върху червеното и преработеното месо и продуктите с високо съдържание на нездравословни мазнини, сол и захар, сладки напитки и алкохол.

Данъкът върху производството на месо може също да бъде съобразен със свързаните емисии на парникови газове, като по този начин се надгражда върху съществуващите схеми за намаляване на емисиите, като например Системата за търговия с емисии (ETS) и Механизма за коригиране на въглеродните граници (CBAM).

За да настъпи промяна, са необходими спешни, радикални мерки в цялата хранителна система, приложени възможно най-скоро, но някои ще имат краткосрочен ефект, докато други ще трансформират хранителната система в дългосрочен план.

Промени в хранителните практики за намаляване на хранителните отпадъци на всички нива на веригата за доставки, включително на ниво домакинство.

Трансформацията на хранителната система трябва да насърчи възприемането на практики, които запазват биоразнообразието и осигуряват ползи за хуманното отношение към животните.

Да се ограничи рекламирането и промоционалното ценообразуване на хранителни продукти, напитки и алкохол, чиято честа консумация е нездравословна и неустойчива. Рекламиране на нездравословни храни за деца трябва да бъде забранено във всички медии.

Забрана за поставяне на храни с високо съдържание на мазнини, сол и захар, както и алкохол на видни места в магазините.

Да се изисква промяна в състава на хранителните продукти, за да се увеличи наличието на здравословна и устойчива храна. Политиките за преформулиране са показали, че са ефективни, ако са задължителни и са предназначени да покрият цялата продуктова категория.

Ограничаване на вноса в ЕС на хранителни стоки от места, където производството на храни причинява големи щети на околната среда чрез забрана или увеличение на граничните такси.

За да се преодолее очакваното противопоставяне от участници в хранителната промишленост на някои политически мерки, е необходимо политиците да определят (чрез диалог с всички заинтересовани страни) подходящата скорост и напредък на политическите реформи, но също така трябва да имат предвид спешната необходимост от трансформиране на хранителните системи.