Защо Би Би Си не нарича бойците на Хамас терористи?
Правителствени министри, колумнисти, обикновени хора – всички те се питат защо Би Би Си не казва, че въоръжените лица от Хамас, които извършиха ужасяващи зверства в Южен Израел, са терористи.
Отговорът се връща към основополагащите принципи на BBC, казва редакторът на световните новини в британската медия Джон Симпсън.
Тероризмът е натоварваща дума, която хората използват за нещо, което не одобряват морално. Просто не е работа на BBC да казва на хората кого да подкрепят и кого да осъдят – кои са добрите и кои са лошите.
Ние редовно изтъкваме, че британското и други правителства са осъдили Хамас като терористична организация, но това е тяхна работа. Ние също така провеждаме интервюта с гости и цитираме сътрудници, които описват Хамас като терористи.
Ключовият момент е, че не го казваме с гласа си. Нашата работа е да представим на аудиторията си фактите и да ги оставим да решат сами.
Всеки разумен човек би бил ужасен от това, което видяхме. Напълно резонно е случилите се инциденти да се наричат “зверства“, защото те са точно такива.
Никой не може да защити убийството на цивилни, особено деца и дори бебета – нито нападенията срещу невинни, миролюбиви хора, които присъстват на музикален фестивал.
През 50-те години, в които докладвах за събития в Близкия изток, видях сам последиците от атаки като тази в Израел и също така видях последиците от израелските бомбени и артилерийски атаки срещу цивилни цели в Ливан и Газа. Ужасът от такива неща остава в съзнанието ви завинаги.
Но това не означава, че трябва да започнем да казваме, че организацията, чиито поддръжници са ги извършили, е терористична организация, защото това би означавало, че изоставяме задължението си да останем обективни.
И винаги е било така в BBC. По време на Втората световна война на телевизионните оператори на BBC беше изрично казано да не наричат нацистите зли или нечестиви, въпреки че можехме и ги наричахме „враг“.
„Преди всичко“, се казва в документ на Би Би Си за всичко това, „не трябва да има място за изказвания“. Тонът ни трябваше да е спокоен и събран.
Беше трудно да запазим този принцип, когато ИРА бомбардираше Великобритания и убиваше невинни цивилни, но го направихме. Имаше огромен натиск от страна на правителството на Маргарет Тачър върху Би Би Си и върху отделни репортери като мен за това – особено след атентата (срещу Тачър) в Брайтън, когато тя току-що бе избягала от смъртта и толкова много други невинни хора бяха убити и ранени.
Но ние удържахме линията. И все още го правим, до ден днешен…
Ето защо хората във Великобритания и по целия свят, в огромен брой, гледат, четат и слушат това, което казваме всеки ден.