Възхищавате се от мъжете с пушки и джипове? Аз – не!

Другото мнение за  лова 

Автор: Георги Петров

Преди седмица тържествено бе открит ловният сезон. Вълнуваха се ловците, вълнуваха се и медиите. Май повече от ловците! Защо? Ако е, защото това време на годината е бедничко на събития, добре. Ако е, защото темата за лова вкарва романтична тръпка някаква в емисиите, не зная дали е добре.

Изпитвам респект  пред страстите човешки. Зная, че на  хазартния човек колкото повече му говориш, че единственият сигурен печеливш от хазарта е собственикът на казиното, толкова повече му се залага. Както на пушача повече му се пуши, когато му  говорят за вредата от тютюнопушенето. И ловът е страст, силна страст. Имам приятели ловци, които се надсмиват над страстта ми да отричам тяхната стаст или тяхното хоби, ако така ви звучи по-приемливо. Но отдавна не ми се сърдят, че никога не съм опитвал техния най-голям деликатес в края на лятото и началото на есента – пъдпъдък в патладжан. Защото обичам патладжана пържен, а пъдпъдъка жив. 

Обичам  и ловните кучета. Имал съм и имам като домашни любимци английски сетери и английски пойнтери. Предпочитам ги, защото те обичат дълго да скитат из гората и аз обичам. Никога не съм обучавал кучетата си на ловни умения, защото никога не съм знаел как се прави това.  Когато извеждам кучето си и ме срещне ловец, обикновено ме взема за колега и обикновено пита – как е,  работи ли кучето, т.е. добре ли ми помага в лова или  не. Отначало опитвах да обяснявам, че не съм ловец, а просто ми харесват тези породи кучета, но ловците  ме гледаха с недоумение. Затова сега, като ме попитат работи ли кучето, отговарям, че в началото е работило, ама сега като поотрасна, нахитря и се прави на началник, предпочита да наблюдава как другите работят. Обикновено се разделяме с усмивка след този каламбур, но на няколко  пъти съм получавал и колегиални съвети  – щом не работи, тегли му едни съчми и си вземи друго. Но мисълта  ми беше за друго. Всичките ми кучета, щом подушеха птица, заставаха в желязна стойка. Поглеждаха към мен и очакваха  реакция. Без да са били учени от мене или от някой друг. Това ми говори, че тази  им реакция е инстинктивна или дълбоко атавистично наследена. Бела, кучката,  която най-трудно прежалих, след като умря от старост, дори в тези случай правеше някаква изразяваща недоволство и силно разочарование  физиономия. Сякаш казваше – хорските кучета са попаднали на ловци, а аз – на лигльо. Това ми откровение приятелите ми ловци  обикновено посрещат с искрен възторг. А аз им казвам, че щом  едни кучета са наследили от предците си ловния инстинкт, а други  – не, е нормално и сред хората да е така, едни са кръвожадни при избора си на хоби, други – не. 

Далеч съм от намерението да апелирам за забраната на лова като хоби. Казах защо. Защото забраняваните страсти стават още по-силни. Но след като живеем в общество, нямаме друг избор, освен  да намираме начини да държим страстите човешки в рамките на обществено приемливото. Да, има закон за лова и в него това е направено. Но и този закон, както много други у нас, не се спазва.

Ако не ме лъже паметта, Чърчил беше казал, че най-много се лъже преди избори и след лов. Аз бих допълнил, че политиците и ловците лъжат в една и съща стилистика. Първите под път и над път твърдят, че се грижат за народа, вторите пък се грижили за природата.  Ежегодно в  тъпите телевизионни репортажи от деня  на откриването на лова двукраките хищници в маскировъчни костюми казват, че не им е толкова за дивечовото месо, колкото за чистия въздух. Само дето не се разбира защо трябва да го дишаш този чист въздух въоръжен с пушка с оптичен мерник и  ловен автомат, които не дават почти никакъв шанс на животното да оцелее. 

И все пак, това в деня на разрешения ловен излет да убиеш животно или птица, с чието месо да нагостиш роднини и приятели, приемаме за нормално. Колкото и да са на изчезване дивите животни и птици в нашата природа. Но съм се убедил със собствените си очи и уши, че сам да обуздаваш ловната си страст  е нещо много трудно и е присъщо на  индивиди, нарочно не употребявам думите човеци или граждани, обитаващи по-високите етажи на цивилизоваността. В това отношение нашите села са едноетажни, а в тях идват да ловуват и ловците от  големите градове. 

Ще дам примери. След средата на февруари нивите по южните склонове на Средна гора са  братили, растенията са образували гъст зелен килим с дебелина над четири пръста. Това привлича поизгладнелите през зимата тревопасни. Тази зима в нивите над селото ни дойде малко стадо от шест-седем кошути и два благородни елена. Тези, които не им мислят злото, трудно могат да ги видят, защото тези животни са доста предпазливи, но ясно се виждаха местата, където са пасли, където са лежали, където са се облекчавали. Ловците обаче знаят как се издебва този дивеч. Повече от половин месец високопроходими джипове мачкаха зелените килими на нивите денем и нощем, докато… Докато изчезнаха следите от присъствието на благородните животни. Мисля, че за благородния елен е разрешен само подборен лов и то не в края на  февруари, но при всички случаи е варварство по това време да се стреля по кошути, тогава те са бременни. И нещо поразкъсващо мрака. В ранното утро на Еньовден, когато отидох за билки, в разкаляната пътека около  горското изворче видях пресни следи от кошута и малкото й. Стана ми радостно, поне  една до този момент се беше отървала от високопроходимите джипове. 

В края на май и началото на юни житните ниви са почти узрели. И привличат като магнит стада диви свине, глигани и майки с малките си  раирани като затворничета прасенца. Те могат да се видят от съседен хълм, стига вятърът да не духа от теб към тях. Едвам чакат да са смрачи и нападат нивите, за да ядат клас. Да, но тази им лакомия ловните автомати вече са я предвидили и настава кърваво мелле. Ако по това време на годината отидете сутрин рано в селското кафене, ще видите ловците, сънени, но доволни, да пият кафе след кафе и да чакат да се появи ветеринарят, за да вземе проби за трихинела. Те цяла нощ са дебнели край житните ниви. Подигравките им са най-вече към тези, които, за да не са валат, са убили свиня майка. В майката по това време на годината няма нищо за ядене, само кожа и кости е, защото прасенцата й са я изсукали до изсушаване. Никога никой  не се сеща да каже на убилия майката, че е обрекъл на  чакалите и лисиците малките й. А чакали и лисици валяло, както се изразяват тук. Защото собствениците на големи ферми не искат да харчат за екарисажи и хвърлят труповете на умрелите големи животни в гората, а това увеличава популацията на чакалите и лисиците. В промеждутъците, когато няма мърша, чакалите и лисиците изяждат малките зайчета, сърнета и каквото там докопат.  А загрижените за природата ловци не стрелят по чакали и лисици, защото отдавна вече не дават  кубици дърва за огрев като премия за убит вреден дивеч.

А когато в средата на октомври се открие сезона за отстрел на едър дивеч, в същото това кафене  ловците говорят, че тази година няма диви прасета. Защото държавата не отпускала евтино зърно за подхранването им. Как да има, бе братя българи с раници и пушки, когато сте ги избили още в невръстната им възраст, заедно с майките и бащите им. 

Ловът на пернат дивеч бе открит миналия уикенд. По закон следващият лов трябваше да бъде през тази събота и неделя. Да, но в утринните часове, когато е прелетът на птиците, пукотевицата не е спряла през цялата седмица. 

Познавам доста от тези безразборни стрелци. Питал съм ги защо го правят това. Отговорът е, защото ако не съм аз, ще го направи някой друг. 

Обикновено, когато разказвам тези неща, ме питат мога ли да дам доказателства на определените за това от закона служби. Трудно е, много е трудно, защото както повечето хора, така и оторизираните да съблюдават изпълнението на разпоредбите на ловния закон служби, не  възприемат  безразборния лов като застрашаващо обществото явление. А и тези последните  служби обикновено се заемат от ловци. Добре, тогава ти какво целиш с това си писание,  сигурен съм ще ме попитат най-малкото приятелите ми. Искам в обществото за лова да не се говори като за мъжествено и романтично занимание, каквото  всъщност не е, а както примерно напоследък се говори за тютюнопушенето. Като за една оварваряваща страст, от която човечеството полага усилия да се отърве. 

Много ли искам?

Други публикации от автора: Властта, екологията, хлябът на миньорите и техните кирки  

Злото в намазаните с шарлан чиновници, 

Звънът на хлопките и гневът на площадите

Без ирония: 60-те автори на Хартата да направят партия

Загубени в новото безвремие

Каква е разликата между дамата на село, анализатора и обикновения п…?

Нашият човек във властта и ние досадниците

За дядото на Червената шапчица и неговите наследници

Вино по никое време

Да изцапаме България за един ден!

Ял съм чесън, извинете