Уесли Снайпс в “Непобедимите” и Данчо Ментата в “Недосегаемите”

От блога на Иво Инджев

За разлика от „случайния” автобусен превоз на стотици контри от провинцията, противопоставени вчера чрез организационната логистика на БСП, ДПС и тяхната полиция срещу протестиращите против властта им, един наистина случаен телевизионен кадър стана емблематичен финален акорд на режисирания фарс с „победата” на управляващите над недоволните от тях граждани и президента Плевнелиев, превърнат в персонална мишена на мобилизираните за този примитивен линч „симпатяги” (мнозина от които не знаеха какво точно правят, т.е. дори не са и симпатизанти).

Кадърът, който случайно обобщи картинката в телевизионните новини, включи посрещането на американския актьор Уесли Снайпс от журналисти на софийското летище и отпътуването (без никакви журналисти) на бюджетната емблема на властта Йордан Цонев.

Двамата се разминаха на входа за VIP пасажери- физически и като символика на посланието в тяхното разминаване.

Двамата са наистина важни персони.

Двамата са актьори от първа величина според филма, в който ги вкарват.

Единият обаче , въпреки световното му актьорско величие и милионерската му тежест, го вкараха и в затвора в САЩ заради данъци.

Другият върти данъчната политика на държавицата ни на средния си пръст както си иска и има самочувствието на човек, комуто се полага да ползва услугите на специалното обслужване на специалния изход на софийското летище-далеч от бурния площаден сарказъм на софиянци и от досадната купена любов на плебеите депесари, докарани в столицата да го аплодират на площада между законодателния и православния храм.

Единият се снима в България в американската измислица „Непобедимите” 3, а другият участва поне за трети път в туземната документална поредица „Недосегаемите”, спонсорирана и режисирана от студио „Кремъл”.

Уесли Снайпс каза откровено, че затворът не го е направил по-мъдър.

Йордан Цонев „мъдро” не каза нищо. Не го и попитаха, факт. Но и дори да му бяха обърнали внимание с микрофоните, ефектът щеше да е същият. Защото владее изкуството на депесарското презрение към всички нас, несъгласните с неговата роля в закотвянето на България към европейското дъно, където дълбоководните мършояди се чувстват в свои води.

Уесли Снайпс дойде от затвора в София и застана с лицето си пред камерите.

На Йордан Цонев му видяхме само гърба, но той не за първи път ни го обръща. “Още веднъж отзад”, както се казваше в една пиеса, не ни впечатлява.

Две величия от два свята, в които да си Йордан Цонев е много по-уютно, отколкото да си холивудска звезда, която може да падне зад решетките и пак да изгрее със собствена светлина.

С нашите петолъчки това не се случва. Те са VIP-Много важни персони, недосегаеми за законите, които сами коват (като белезници за непослушните).

Демонстрацията с манифестацията, която си организираха в своя угода край Народното събрание, лъжейки цял ден, че не са я организирали, беше само малък акцент от сценария.

Импровизацията на съдбата, която пожела да видим гърба на едни от главните герои на луксозния изход на държавата ни, постави точката на И-то ( Й, като Йордан): долетяха си луксозно, платиха си за луксозно обслужване от провинциални контри и си заминаха по луксозните курорти още същият ден.

Понеже не съм Мария Антоанета, на която приписват цинизма с пожеланието към гладния френски народ пасти да яде ( щом нямало хляб), няма да съветвам простия народ какво да преживя. Но на Уесли Снайпс, като на един криминално проявен милионер и изявена на световната сцена филмова звезда, мога спокойно да заявя: пасти да ядеш пред Данчо Ментата!