Трима зърнопроизводители и един студент отговарят на въпроса: А сега накъде?

Прилагане на консервационно земеделие, НАПОЯВАНЕ, ренти според категорията на земята, изброиха вариантите за намаляване на щетите земеделците. А може и маслинова гора?

Животът ни навлезе в непознати за нашето съвремие кризи: Пандемия, война, климатични промени. Ако за зърнопроизводството пандемията не бе толкова важен икономически фактор, то войната в Украйна и разрешеният от ЕК безмитен и безквотен внос на украински слънчоглед, зърна и други селскостопански храни показаха, че вече нищо не е сигурно. Не е сигурно, че решенията на Брюксел са добри за всички страни членки. Не е сигурно, че българските производители на олио са партньори на земеделците. Не е сигурно, че държавата е готова да защити родните зърнопроизводители. Не е сигурно, че пазарите, на които са се котирали българските зърна са вечни. Напротив, пазарът е пазар, защото е непостоянен. И т.н. Колкото и да мислят, че климатичните промени са силно раздут от зелените политици фактор, земеделците все по-често наблюдават последствията. Сушата намалява драстично реколтата, а неспирни валежи преди жътва провалят качеството. Градушките падат безразборно, а полетът на военни самолети може да забрани изстрелването на противоградови ракети и реколтата да се провали за няколко минути.

И така, в реда на логиката е всеки земеделец, и в частност зърнопроизводител, да се запита какво може да промени в работата си, за да оцелее в тази нова реалност.

Точно този въпрос зададохме на трима земеделци – Людмил Работов, Светослав Русалов, и Димитър Магучанов, както и на студента Цветомир Коев, който бе награден със стипендия за записване на магистратура в Аграрния университет при откриването на Агро семинара на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) миналата седмица.

Людмил Работов, зърнопроизводител в община Раковски, област Пловдив и председател на Съюза на зърнопроизводителите от Пловдив:

Подготвям се от години за консервационно земеделие

Виждам, че трябва да се прецизират много добре разходите. Да се погледне с повече внимание на възможните решения за това. Ако преминем към консервационно земеделие – стрип-тил, ноу-тил и т.н., ще намалим преките разходи за торове, за препарати за растителна защита, за горива и ел-енергия за поливане, наемите, фонд Работна заплата. Себестойността на производството ще падне минимум с 30%. Като косвен разход, който също ще бъде намален, е амортизацията на машините, тъй като обработките ще са по-малко. В същото време обаче трябва да се обзаведем с нови машини, подходящи за консервационното земеделие. Аз от години се подготвям с подходящо оборудване за момента, когато стопанството ми да навлезе в този тип технологии, за да стане с по-рентабилно производството.

Светослав Русалов, зърнопроизводител от с. Труд до Пловдив и председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите (2016-2018 г.):

За да останем в зърнопроизводството, трябва да поливаме пшеницата

Да, мисля за промени. Например когато ходих в Гърция на море, си купих едно маслиново дърво да пробвам дали ще вирее тук. Гърците ми казаха, че дървото ще започне да плододава на втората година. И да, в момента е отрупано с плод. Тоест, ето решение – ха-ха.

И сега сериозно. Опитвам се да измисля културата, която може да вирее в субтропични условия. Умерият климат, в който бяхме, когато ходех на училище, вече не е умерен. Той се премести в Румъния. В България се настани субтропикът, особено южно от Стара планина. На моменти през лятото климатът става тропичен и трябва да търсим култури, които се гледат в Гърция. И като гледам, че в Гърция, за да се произведе нещо, се полива, това означава, че ако нашата държава няма стратегия за напояване, при положение, че имаме толкова много източници на вода, ще е грехота. В Гърция пшеницата се полива, така че и у нас ще бъде така. Видяхме прогнозната графика на НИМХ до 2050 г. и институтът казва същото: За да има земеделие, трябва да има осигурена поливна вода.

Засега вода има, но тя не се оползотворява адекватно. В африканската пустиня хората правят зелени оазиси с хиляди декари, като вадят водата от дълбоките недра. А у нас ето как е. Покрай моето стопанство минава канал от р. Марица и аз не го ползвам. Каналът има определен дебит и в договора ми с „Напоителни системи“ е записано, че оризопроизводството е с приоритет и ако не достигне водата за тях, тази за моето стопанство ще бъде спряна. Как при това положение да засея култура, щом като още от момента на сеитбата отглеждането ѝ ще бъде рисково? Имаме много язовири и реки, а между другото тази година изтичат репарациите, според които сме длъжни да осигуряваме вода за Гърция и Турция. Затова в момента е много важно държавата да вземе адекватни действия да не се удължат тези репарации.

Освен това бе подготвен доклад за напояването от експерти на Световната банка. Платихме за него милиони. Той обаче казва, че в България не трябва да се добива подземна вода, тъй като водните тела са слаби и ще се наруши баланса. А това не е така.

Старая се да произвеждам ноу-тил. Това първо ми намалява разходите, второ – запазва влагосъдържанието, намалява ерозията. Високият наем? – в момента не ми излиза сметката. Единствено, на което можем да въздействаме, е цената на наема. Разходите са си разходи, пазарите са си пазари, с климата се борим доколкото можем, а другото са преговори със собствениците на земя за намаляване на рентите. Това в момента е някаква идея, която не намирам начин как ще се осъществи. Рентата я плащам в пари и това е огромният проблем, защото в договорите е записана една фиксирана сума и хората си я търсят.

Димитър Мачуганов, зърнопролизводител от област Ловеч и дългогодишен председател на Асоциацията на зърнопроизводителите в Ловеч

Да се откажем от земите с високи наеми, а рентите да се плащат според категорията на земята

Не можем да влияем на климатичните и пазарни тенденции, но можем да направим коректно хранене на растенията. Но там не е особено голям резервът, който ще натрупаме. По-голямото перо на разходите се казва ренти. Единствената възможност е да намалим рентите, но не много, за да не си загубим клиентите. Инерцията от това, което получавахме миналата година вече я няма. Нормалните цени в последните години бяха 350-360 лева за тон пшеница. Това са цени, които пазарът може да понесе. Някой в крайна сметка трябва да го изконсумира това зърно! Знаете каква инфлация имаше, в момента има световна стагнация и в един момент някой трябва да плаща храната. Когато хората са гладни, не могат да бъдат управлявани. Затова казвам, че нашата храна трябва да може да се плаща.

Трябва да търсим варианти да свалим себестойността на продукцията. Вече няма кой да плати подобаваща на високите ренти, които плащаме, цена. Затова апелирам към колегите: Махнете скъпата земя! Скъп е наемът на земите от общинските и държавни поземлени фондове и на големите собственици на земя. Това е начинът, по който може да се запази това, което сме постигнали като стопанства. Ние сме наели земята в пакет, и в нея има както второ – трета категория, така и бяла земя, тоест без хумус. Не може земята, която е наносна край реката и ражда всичко, да струва толкова, колкото най-високите места, където са дивите прасета. И това е опция – да направим различни наемни цени според категориите на земите.

Цветомир Коев, студент, носител на наградата за стипендия за магистърски курс на НАЗ

Държавата трябва да работи за осигуряване на поливна вода

Проблемите с липсата на вода за напояване са големи, тъй като водата е живот за растенията. Когато я има, добивите са високи, а с тях и печалбата за стопанствата.

Държавата непременно трябва да работи за осигуряване на вода за поливане, за да могат земеделските стопани да бъдат по-спокойни за културите, които отглеждат.

Когато бях тази година в земеделско стопанство в Ямболско видях, че земеделците полагат тръби под земята, за да докарат вода за културите. Това е частна инвестиция и не всеки може да я направи. Затова най-спешно държавата трябва да се погрижи за напояването.