Проекторегламентът за новите геномни техники май няма да мине в Брюксел

След експанзивния български петък, в който зелени и био организации някак си се обединиха с ИТН, БСП и „Възраждане“ в „анти“ коалицията на проекторегламента за новите геномни техники, днес (или утре) българският министър на земеделието Кирил Вътев ще гласува „въздържал се“ на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство.

Припомняме, че в петък (8 декември) предиобед позицията на министъра бе да подкрепи проекторегламента.

Извънредното заседание на комисиите по земеделие и по европейски въпроси, отново в петък, не успя да излезе с финално решение относно проекторегламента, тъй като българските депутати решиха, че имат нужда от повече информация относно въпроса що е то „нови геномни техники“. Затова тази седмица за разяснения ще бъдат поканени в Народното събрание специалисти в тази научна сфера. Все още не са насрочени дата и час за изслушването им.

От Агро Пловдив също зададохме въпроса на учени – генетици и селекционери от града на тепетата, но получихме деликатен отказ за коментар по темата. Мотивите за отказите бяха два: Не сме запознати с проекторегламента; Нямаме свободно време за срещи и коментари.

Затова днес даваме думата на електронното издание на „Политико“, където са разгледали различни позиции относно проекторегламента.

Има съмнения, че при приемане на регламента индустриалните компании за семена ще завладеят пазара, продавайки патенти

Опитът на Брюксел да ускори по-свободните правила за новите геномни техники показва фрактури, тъй като възникват повече въпроси, отколкото отговори.

„Бихте ли предпочели да храните децата си с генно редактирана маруля“, пита агрономът Моника Алваро специализирана в биологичното земеделие.

Алваро е ясна: тя не би сложила в чинията си растения, създадени в лаборатория, но осъзнава, че някои семейства може да нямат избор, след като тези продукти навлязат на пазара, разказва „Политико“.

През юли Европейската комисия предложи правила за легализиране на нови технологии за редактиране на гени за културите , освобождавайки ги от упорито борещия се и ултрарестриктивен закон за генетично модифицираните организми (ГМО) — често етикетирани като „ франкенфуудс “.

Такава дерегулация беше рекламирана от нейните поддръжници като вълшебна рецепта за подпомагане на фермерите да произвеждат повече и достъпна храна на фона на влошаваща се климатична криза и висока инфлация. Устойчивостта на суша и вредители са някои от потенциалните характеристики на културите, които Брюксел гледа.

Изпълнителният орган на ЕС натисна газта с надеждата, че това предложение ще смекчи вкоренената опозиция срещу плана му за намаляване на химическите пестициди (SUR) — друг ключов файл в по-широката програма на Комисията за Зелената сделка — и ще го преодолее преди края на срок.

Но няколко месеца по-късно това, което беше обявено за бързо решение от индустриални групи и консервативни законодатели, сега е изложено на риск да се сблъска със стената поради нарастващата опозиция и скоростта, с която законодателите бяха помолени да се справят с такъв сложен въпрос.

Испания и Скандинавите са „за“. Хърватия, Полша, Унгария и Австрия – „против“

Испания, като страна, която е ротационен председател на Съвета на ЕС и една от най-либералните с генетично модифицирани храни, подкрепя предложението и обеща, че ще постигне споразумение със страните членки преди края на декември.

Въвеждането на тези нови технологии в селското стопанство е необходимо за „гарантиране на продоволствената сигурност с рационално използване на нашите природни ресурси“, каза испанският министър на земеделието Луис Планас по време на неформална среща на министрите на земеделието от ЕС през септември, изразявайки увереност в тяхната подкрепа за неговия план.

Оттогава обаче се появиха разногласия между страните от ЕС относно това дали да се позволи по-лесен достъп до пазара за такива супер сортове.

Предложението е изправено пред неуспех на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство в понеделник – последният от испанското председателство – като Планас се смята за малко вероятно да събере квалифицирано мнозинство в подкрепа на позицията на Испания.

„Това, което Комисията предложи, беше подарък за индустрията“, каза един дипломат от ЕС, близък до преговорите, добавяйки, че окончателният текст на председателството съдържа „козметични ретуши“, като същевременно оставя без внимание много опасения на страните членки.

Северни страни като Дания, Швеция и Финландия водят коалицията в подкрепа на предложението на ЕК. Съществува обаче и стабилна група държави, които се противопоставят – включително Хърватия, Полша, Унгария и Австрия. 

Една от тежките страни – Германия – е „мълчалив поддръжник“ на скептиците, според дипломата, но вероятно ще се въздържи поради вътрешно разделение.

Кой ще спечели, кой ще загуби?

Интелектуалната собственост остава основен проблем, тъй като министри и законодатели в Европейския парламент се опасяват, че пускането на пазара на тези нови технологии ще доведе до по-нататъшно корпоративно завладяване от мултинационални компании като Bayer, Syngenta и Corteva чрез използването на патенти. Трите компании заедно представляват почти половината от растениевъдния сектор.

Дори индустрията казва, че мащабът на проблема е труден за оценка: „Простият отговор е, че не знаем“, каза Гарлих фон Есен, генерален секретар на индустриалното лоби Euroseeds. Въпреки това „предположението е, че поне в началото това по-скоро ще означава повече патенти, отколкото по-малко“, добави той.

Друго притеснение, което ускорителите на супер културите все още не са разсеяли, е как да се осигури съвместно съществуване с новосъздадения сектор на органичното земеделие в ЕС, където конвенционалните ГМО са строго забранени.

С новите правила по-голямата част от генно редактираните растения и семена няма да е необходимо да бъдат етикетирани като такива, ход, подкрепян от Испания и законодатели като шведката Джесика Полфярд от Европейската народна партия, която ръководи работата на Европейския парламент по файл.

Но без изискванията за проследимост органичният сектор се страхува, че разхлабването на правилата ще застраши собственото им съществуване и ще подведе потребителите.

„Те (законодателите) добре ли са информирани? Според моя опит не,” каза Ян Плаге, президент на групата по интереси за органичния сектор IFOAM. — И това е доста опасно.

Часовникът тиктака

Часовникът обаче тиктака и депутатите в парламентарната комисия по земеделие също трябва да гласуват становището си по досието в понеделник. 

Много е вероятно докладът за земеделието, воден от чешкия крайнодесен докладчик Вероника Вреционова, да спечели широка подкрепа – въпреки че преговарящите все още трябваше да поканят учени за среща в последния момент тази седмица поради цялостно объркване по ключови технически аспекти. 

„Преговарящите в сянка в комисията по земеделие все още не разбират какво се обсъжда“, каза парламентарен служител, който остави анонимност да говори свободно.

Гласуването в комисията по околна среда – която води дебатите по досието – е насрочено за 11 януари, но може да възникнат подобни проблеми.

„Това не е просто досие“, каза Кристоф Клержо, преговарящият френски социалист в комисията по околната среда. „Испанското председателство го подцени.“ 

Клержо обясни, че парламентарните преговарящи ще проведат само три срещи преди вота. „Очевидно се нуждаем от повече време, в противен случай се страхувам, че ще стане бъркотия“, добави той, поставяйки под съмнение научната основа на предложението и посочвайки нерешените въпроси относно патентоването, проследимостта и информацията за потребителите.

В рамките на Съвета испанското председателство все още може да се опита да осигури споразумение на среща на посланиците на ЕС на 22 декември – което следващото белгийско председателство може да поеме на следващия съвет през януари.

Ще отнеме много време, за да разберем наистина ефектите от използването и консумацията на такива продукти, каза Алваро, който е и заместник-генерален секретар на испанските организации за малки и средни фермери (UPA). „Сега зависи от вземащите решения да решат дали това е риск, който си струва да се поеме.“