Когато влезете в крайречна гора, влизате в друг свят

Александър Петров, еколог

… Ако отидете в Северна Африка, ще попаднете в пустинята Сахара. Там водата е безценна.
Трудно се намира за пиене, а какво остава за къпане. Много мои приятели се завръщат от
екзотичната африканска екскурзия, осъзнавайки колко е хубаво да имаш реки, гори, течаща и
питейна вода, включително чиста изворна и минерална.

Всъщност не е нужно да ходите чак в Африка, за да оцените тези елементи от българската
природа. Разходете се в горещ летен ден под слънцето за около час (с шапка на главата и
бутилка студена минерална вода в раницата). Нека крайната ви цел бъде крайречна гора. Ще
забележите, че когато влезете в гората, влизате в друг свят, където жегата няма власт, а
свежият въздух и приятният хлад изпълват пространството между могъщите тополи и
нежните, приведени към реката върби. Сянката ще ви пази от безмилостното слънце дори в
най-горещите часове от деня, въпреки че част от светлината му преминава между листата.

Не само този прост, а и по-сложни експерименти са доказали, че нуждата от крайречни гори е
огромна.

Те охлаждат околната среда, задържат реките в коритото, контролират кръговрата
на водата и като бонус – осигуряват дом и укритие за много животни. Унищожаването на
горите е една от причините за повишаването на температурата по цялата планета. Ако се
съмнявате, препоръчвам отново да повървите един час под слънцето през юли или август и
след това да влезете в крайречна гора. Листата „хващат“ слънчевата радиация и я абсорбират,
без нейната висока температура да достигне земята. Затова и разликата между сянката на
чадър/тента и дърво е толкова голяма. Част от слънчевата радиация преминава през
материята на чадъра/тентата или ги нагрява, създавайки тенджера под налягане, докато
горещината и светлината се поглъщат от листата и се преобразуват в енергия из огромното
тяло на дърветата.

Крайречните гори от върби, тополи и елхи са сред най-застрашените местообитания. В
същото време поддържат голямо разнообразие от живот. Те са притегателни за много
земноводни, влечуги, птици и бозайници, а стотици безгръбначни прекарват всеки цикъл от
живота си в тях. Крайречните гори имат безценна роля в укрепването на бреговете и
регулират нивото на реките – нещо, което разбрахме колко е важно след няколко големи
наводнения в последните години.

Другата сериозна роля на крайречните гори е на международно ниво – осигуряват коридор за
мигриращите птици. Стотици видове от различни краища на света успяват да достигнат целта си именно заради тези местообитания.

За автора: Докторант Александър Петров завършва специалност „Биоразнообразие, екология и консервация“ към Биологическия факултет на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ през 2020 г. и веднага след това става докторант по научна специалност „Екология и опазване на екосистемите“ към същия университет. Автор и водещ е на предаването за българската природа „Пъдпъдък дейли“. Пише научнопопулярни статии за списание „Осем“, за което е номиниран за най-добър журналистически материал за опазване на околната среда от Българска фондация „Биоразнообразие“. През 2023 г. издава и дебютния си роман „Вой“, разкриващ реални проблеми в българската природозащита.