Алжир е спасил родния износ на пшеница през 2022/2023 г. след отнетите от Украйна пазари в ЕС

Експортът към северноафриканската държава е по-висок в сравнение със сумата от количествата, изпратени към държави от ЕС, с които традиционно търгуваме

Данни на Националния статистически институт, публикувани в ситуационния анализ на пазара на зърнени и маслодайни култури на аграрното министерство, показват, че търговският пробив към Алжир през 2022/2023 г. е спасил износа на най-масово отглежданата зърнена култура – пшеницата.

Общо изнесеното количество пшеница през пазарната 2022/23 година е в размер на 4 084,3 хил.
тона. Това е спад с 29,6% спрямо предходната година, който се дължи основно на драстично намалялата търговия с пшеница с държави от ЕС, изчислена на минус 56%. Причина за намалението е непреодолимата конкуренция на украинска пшеница.

През 2022/2023 г. износът на българската пшеница към Нидерландия на практика е бил занулен при отчетен спад от 99,9%. Експортът към Румъния се е свил с почти 84%, към Гърция с 31%, а към основния купувач – Испания, с 44,4%.

Българският износ към ЕС през 2022/2023 г. е бил едва 1 070,8 хил. тона при 2 435,2 хил. тона година по-рано.

Провървяло ни е в продажбите на пшеница към трети страни и особено към Алжир.

От 26,3 хил. тона през 2020/2021 г., експортът към северноафриканската държава е реализирал сериозен скок през 2022/2023 г. Тогава тя е приела 1 650 хил. тона българско хлебно зърно, което повече от съвкупния ни износ към страните от ЕС през същия период.

Над 40% от целия износ за 2022/23 са предназначени за алжирския пазар.

Настоящата 2023/24 година стартира със значително по-бърз темп на износ на пшеница
спрямо година по-рано. За първите два месеца на сезона извън страната са реализирани общо 1 510,6 хил. тона от зърнената култура, показва анализът. Това е с 49,6% повече на годишна база, главно в резултат на близо четирикратно увеличение на изпращанията за ЕС , в т. ч. основно за Испания. При експорта на пшеница за трети страни се наблюдава слабо нарастване – с 3,8%, свързано най-вече с по-големите пратки за Южна Корея и Индонезия и осъществения износ за Тайланд (при липса на такъв по същото време на предходната година).