Как МЗХ може да изсветли зеленчукопроизводството и да създаде кооперативи с един обикновен кашон

Авторът на идеята Иван Кабуров предлага министерството да я приложи пилотно в оранжерийния сектор

„Българско оранжерийно производство на зеленчуци трябва да има, ако искаме децата ни да консумират качествена храна. Трябва да имаме една реална цена, за да не даваме възможност на вносната продукция да манипулира родния пазар и да извива ръцете на потребителите. Ако няма българско производство, зеленчуците струват скъпо. Земеделското министерство и държавата трябва да се грижат да има българска храна и тя да е чиста. Например не трябва да се разрешава продажбата в бананови кашони, които са десета употреба, внесени от Гърция, и не се знае как са складирани.“ В този ред на мисли започна да представя оригиналната си идея за изсветляване на аграрния бизнес оранжерийният производител Иван Кабуров от с. Мало Конаре, област Пазарджик, който е и член на Управителния съвет на българската асоциация на производителите на оранжерийна продукция (БАПОП).

Ето каква е идеята на производителя:

„Това са моите кашони. Купувам ги по един лев. Призовавам българското Министерство на земеделието да раздаде безплатни подобни опаковки за еднократна употреба и да задължи българските производители да ги употребяват. По този начин властите ще могат да проследят колко зеленчуци е произвел всеки един стопанин.

Производителят ще декларира приходите в данъчното, ще си плаща ДДС. Така един път българската стока ще бъде разпознаваема от българския потребител чрез тези символични еднотипни кашони. От друга страна, ще има сигурност, че няма да се разнасят вируси и болести с кашоните, защото те ще са за еднократна употреба. Опаковката е важна, защото гарантира чистотата на продукцията. Принципно всяка селскостопанска храна трябва да бъде пакетирана така, както са пакетирани колбасите и сирената.

Ето този кашон събира 7 kg домати. Ако производителят има 1000 кашона, значи той е произвел между 6 500 до 7 500 килограма домати. Като декларираш 7 тона домати, значи имаш приходи около 20 000 лева. От тях 4000 лева са ДДС. Трябва да платиш и плосък данък от 10% като си махнеш разходите.

Ако не си произвел тези домати, трябва да си върнеш кашоните или да декларираш къде са на склад. Ако не го направиш, значи си продал или кашоните, или продукцията, без да я декларираш, за което трябва да получиш санкция от НАП.

Трябва да се криминализират опциите някой производител да използва повторно кашон или търговец да препакетира друга стока в същия кашон.

Използваните веднъж кашони трябва да се нарежат и пресоват от търговеца, на когото е доставена продукцията и да се предадат на рециклираща фирма.

Изсветли ли се така секторът, всички ще бъдем равностойни производители.

Знаем, че има хора със зелени талони (тези талони показват, че са регистрирани по Наредба №3/1999 г. като земеделски производители), които са освободени от ДДС. Те продават по количките и пазарите в Пловдив, в София. Целогодишно търгуват хиляди килограми с това зелено картонче, без да плащат ДДС и корпоративен данък. Моят домат, за да е 2,50 лв., в него има 40 стотинки ДДС. С тези 40 стотинки, продавачът на тъмно е пред мен и печели повече, защото е некоректен.

Нека да се разреши купувач, който не е взел касова бележка, да има право да не плаща цената. Всеки трябва да изисква касова бележка. Потребителите трябва да бъдат отговорни към държавата и към нашето здраве. Изсветляването на икономиката да стане не само държавна, но и задача на обществото.

Тук има и още един проблем, който може да се реши с тези кашони. Ако министерството ги раздава на производителите само през регистрирани сдружения като нашата асоциация (БАПОП), това ще накара и другите производители да станат членове на официални сдружения. Така ще има контрол. Ще има проследяемост на храната – от производителя до крайния потребител. За да може да се знае, когато се получи гаф, кой е производител, кой е пакетирал и кой е транспортирал.

После трябва да се направят тези събирателни пунктове, за които говори министърът. Пунктове да се дадат на кадърни търговци и на сдружения на производители. Те ще раздават кашоните на членовете си, ще ги кооперират, за да се намали себестойността на произведената продукция, да се уеднакви, да има партидност и да може в сдружението да има един търговец и един агроном на 50 производители.

За мен това е начинът да работим правилно. А иначе държавата само ще повтаря, че трябва да има кооперативи, а нищо няма да се случва. Или ако се случва, ще е по неправилния начин. Трябва да се започне пилотно от оранжерийния сектор, защото ние сме малко и можем да се обединим. Може лесно да се въведат правила и контрол. А след това да ни дадат за пример пред цялата земеделска общност и този пример да се приложи масово и специфично сектор по сектор.

Има и друго. Ако се намали или премахне за две години ДДС за зеленчуци, секторът ще се изсветли допълнително. Това ще ни даде възможност да се изравним и да бъдем конкурентни на вносната продукция, която се декларира на много занижени цени. Махаме ДДС, дават ни опаковки и тогава вече няма да имаме нито нелоялна конкуренция от вноса, нито ще има сив сектор. Всичко ще се върши по правилния начин и българският производител ще получава по-високи доходи. А българският потребител ще купува много по-евтина продукция. След две години данъкът върху добавената стойност може да се върне и тогава вече държавата ще получава 5- 6 пъти по-високи приходи от нас. Защото в земеделския сектор има много недекларирана продукция, която НАП и Агенцията по храните не смогват да засичат.“