Среща на НАЗ и Аграрната камара с управляващите ще е в понеделник

Българска фирма е заявила внос на 250 000 тона слънчоглед от Украйна. Къде ще го складираме, какво ще то правим, пита министър Вътев

В 16:30 часа в понеделник, 22 януари, ще се проведе среща между Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) и Българската аграрна камара – от една страна, и премиера акад. Денков, вицепремиера Габриел, финансовия министър Василев и министъра на земеделието Вътев.

Това съобщи Кирил Вътев тази вечер в студиото на бТВ.

Малко по-рано той каза, че в бюджета за подпомагане на земеделците не е предвидена сумата, която иска асоциацията на зърнопроизводителите, а именно около 400 милиона лева по украинската помощ.

Кирил Вътев се съгласи искането на НАЗ за подкрепа, като потвърди, че до момента този най-голям като заети площи сектор не е получавал подпомагане по украинската и Ковид-помощта. В същото време зърнопроизводителите търпят огромни загуби заради спада на котировките на международните зърнени пазари.

Земеделският министър потвърди съгласието и подписа си в писмо до ЕК, в което 5-те „фронтови“ европейски държави настояват Брюксел да не либерализира търговията на Украйна с ЕС. Това ще означава абсолютно всякакви украински стоки да могат да влизат безмитно и без квоти в границите на евросъюза. „Ние искаме да бъде ограничен вноса от Украйна с тарифни квоти“, каза той и посочи, че българските и въобще европейските земеделци спазват тежки екологични условия – нещо, за което фермерите от Украйна нямат задължения.

До края на ноември м.г., когато имаше ограничение за внос на слънчоглед от Украйна, той влизаше у нас като румънски. След това трябваше да има лицензионен режим за вноса. „Имахме разговор с Микола Солски, в който му казах, че с баржи по Дунав влизат на ден по 1000 – 2000 тона слънчоглед. Товарът идва без лиценз“, продължи Вътев.

Той каза, че снощи е научил, че се подготвя огромна доставка от 250 000 тона царевица от Украйна. „Нито има къде да се складира, нито какво да се прави това колосално количество, заявено от българска фирма с капитал от 10 хиляди лева“, възкликна министърът.

Кирил Вътев съобщи още, че възможността за загуба на европейски средства клони към нулата. Това е разбрал днес от зам.-министър Таня Георгиева и изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ Георги Тахов, които са се завърнали от преговори с ЕК.

Относно проекторегламента за новите геномни техники, земеделският министър каза, че на предстоящото заседание ще гласува отново „въздържал се“, въпреки че от гласа на България в случая нищо не зависи. Тежестта на страната ни се изчислява на база население и в момента представлява 1,53%. На миналото заседание гласовете на подкрепилите регламента държави е бил 57 на сто. По думите му, за да бъде одобрен регламентът, са необходими 65 процента. „Въздържал се“ са гласували само България и Германия. Ако Германие обърне решението си, регламентът ще бъде приет и по този въпрос страната ни нищо не може да направи със своите 1,57% тегло.

Друг е въпросът, че новите геномни техники се възприемат неправилно от нашето общество, защото се свързват с ГМО, посочи Вътев. Той уточни, че дори да бъде приет регламентът, България може да откаже да внася продукти, произведени чрез нови геномни техники. Тази забрана може да остане докато българските граждани не станат по-информирани по темата.

Министърът потвърди, че са започнали проверки във фермите за едър рогат добитък. Целта е да се сравнят данните от ВетИС с наличните в стопанството животни. Тази инвентаризация е в полза на истинските животновъди, защото по този начин, като се изчисти системата от виртуални животни, всички ще получат по-високи субсидии.