Преди 11 години Тодор Колев тръгна към небето

На 15 февруари се навършват 11 години откак си тръгна и Тодор Колев.  Ако искате да си припомните нещо за него и влезете в Youtube, ей така, за да попаднете на неговата атмосфера, на опасния му чар, на артистичния му стил на дребен човек и на елегантния му стил като водещ на „Как ще ги стигнем…“, може да прекарате един усмихнат и тъжен ден. И още веднъж от сърце да съжалите , че него вече го няма.

Година след смъртта му през 2013 г. той се появи в скулпторна композиция в родния Шумен с автор шуменецът преподавател проф. Младен Младенов – с цигулка и кадър от филмова лента.

Две години преди да си отиде, той получи голямата театрална награда Икар. А когато трябваше да изрече нещо след връчването, Тодор Колев преглътна и каза само: „Няма смисъл“.

Пред „Труд“ той казва през 2011 г.:  „За това ли беше всичко?! За тези пари? Принос?! За това ли цял живот съм работил? Ние защитавахме каузи, вид изкуство, вид мислене, позиции. Абе, къде…?! Днес все по-трудно намирам с кого да говоря. Преди да почине Коко, поне с него си говорех… за изкуство. Днес обаче няма с кого да си говоря дори за живота. Не ми остана с кого.“

И още нещо казва, този път за студентите си Камен Донев и Мариус Куркински: „Те са каймакът на кафето, но имам и други студенти, които са много добри актьори. Вижте, аз нямам самочувствието, че съм направил някакви чудеса с тях или без тях. Големият номер е друг. Оказа се, че те издържат на напрежението и ходят да се борят с мечките, както казвам…. Камен Донев е Бербатов в българския театър! Премислено го казвам. Страшно е да издържиш в този кошер! Ха-ха! Някакви пигмеи ще ми говорят за Камен Донев и за Мариус Куркински! Ами седни го направи ти, бе.“

„Аз много отдавна не се чувствам уютно в България. Но вече е късно, много късно…“

След смъртта на големия актьор се появиха публикации за неговите големи любови, на това колко тираничен баща е бил.

Да припомним и нещо, което Георги Калоянчев каза в шоуто на „Как ще ги стигнем…“. Той, както и много любими артисти, част от които вече не са сред живите, се бяха изсипали в предаването по повод 40-годишнината на Сатиричния театър. Тодор Колев ги посрещна с удоволствие и с уважение към всички тях. И тогава Калоянчев изкара един монолог, в който бе следния откъс:

„Един професор беше изчислил, че през живота си човек пролива 25 литра сълзи. Колко точно са – това не е важно. По-важно е тези сълзи да не бъдат изплакани от страх, а за това, за което трябва да се плаче. Ако не си плакал веднъж от щастие, от радост, ако не си пролял една сълзичка от любов, ако по лицето ти не са се търкулнали като весели пухчета сълзички от щастие, от смях … Е, напразно си живял живота. Мой беден и гладен български народ… Мой нежен и раним български народ.“

Тодор Колев ни подари тези сълзи от смях. И подаръкът му беше за милиони българи. И ще продължи да бъде и за следващите милиони. Той си отиде преди 11 години, но големият актьор продължава да е жив.