Йордан Кръстанов: Институции бранят като башибозук поливната вода от земеделците. Това е абсурд!

След по-малко от седмица ще гласуваме за български представители в Европейския парламент и за депутати в Народното събрание. Сред кандидатите на народни представители от листата на ГЕРБ-СДС за област Пловдив е и реалният производител Йордан Кръстанов (СДС). Той е също така председател на Българската асоциация на производителите на оранжерийна продукция. БАПОП е сред първите членове на Българската аграрна камара.

Потърсихме г-н Кръстанов като производител и браншовик да сподели вижданията си за настоящето и бъдещето на земеделието, а също така и на страната.

Важните проблеми у нас могат да се решат само ако избирателите дадат пълен мандат на ГЕРБ-СДС

Йордан Кръстанов, председател на Българската асоциация на производителите на оранжерийна продукция (БАПОП), пред Агро Пловдив

–           Г-н Кръстанов, седмица преди изборите обществото ни е изключително поляризирано и в същото време обезверено. Смятате ли, че при досегашните турболенции този път може да се създаде стабилно правителство?

Имам надежда, че ще се сформира по-силно правителство след тези избори, защото ситуацията го изисква. Само че не знам кои ще са участниците в него. В крайна сметка отговорът ще дойде от изборните резултати. Хората ще решат на кого да гласуват доверие. Много ни се иска да вземем голяма преднина, за да можем да доминираме при съставянето на правителство. Защото видяхме резултата миналия път – не беше добър за никого, и никой не спечели.

–           Вие сте трети в листата на ГЕРБ-СДС за област Пловдив и имате срещи с избиратели. Културно ли протича в региона предизборната кампания или се дълбаят още разделителни линии?

На регионално ниво не мисля, че има разделителни линии или конфликт между партиите , които участват. Всяка коалиция или партия си прави собствената кампания. На практика обаче освен нашата кампания не виждам сериозно присъствие на други политически сили в региона. В предишните предизборни периоди сме се засичали при събития, сега виждам, че колегите не са много активни.

Няма драми в областта, въпреки че водачът на листата на ПП-ДБ Росен Костурков се отказа от участие.

На национално ниво е по-различно, но скандалите не произтичат от нас. Говоря за записите, които изтекоха. Аз съм убеден, че тези записи са направени от хора вътре в ПП, защото там има вътрешнопартийни проблеми и колизии. От партията прехвърлят вината към службите за сигурност, но не мисля, че това е вярно. В ПП сами се записват, както беше случаят с Радостин Василев. Мен по-скоро ме притеснява съдържанието на записите, отколкото това как са направени. Защото тези хора показаха и продължават да показват, че не са имали идея да поведат държавата в друга посока и към по-различно управление.

–           На това ли се дължи предизвестената преднина на ГЕРБ-СДС?

Някои социологически агенции ни дават 10 процента повече от вторите на предстоящите избори, но аз мисля, че ще е повече, ако, разбира се, няма машинации. За съжаление, казвам го искрено,

„Продължаваме промяната“ не изиграха ролята, която им беше отредена от избирателите.

 А именно: да внесат нещо ново в управлението, нов модел, за който претендираха. Напротив! Видяхме по-порочни практики. Излизат договори, които са подписали със строителните фирми за магистралата. Според мен става въпрос и за тежка корупция на много места. Според изследвания, през 2023 г. корупцията в България е постигнала пик. Накрая хората ще платят сметката с данъци и по-затегнат режим.

–           Като председател на Българската асоциация на производителите на оранжерийна продукция вие имате най-непосредствени впечатления за земеделската политика в последните месеци. Какъв е коментарът ви?

Споразумението, което постигнахме за „украинската помощ“ със земеделския министър (тогава Кирил Вътев) и с премиера Николай Денков беше добро. Освен украинската помощ, в него заложихме и законодателна програма, по която и досега се работи активно. Но точката за украинската помощ бе пренебрегната от финансовия министър и той не обезпечи средства по нея, въпреки че премиерът подписа споразумението.

–           А не трябваше ли в самото споразумение да е записано кои институции са задължени да осигурят средствата?

Аз участвах във всичките етапи на преговорите. Когато водиш преговори с министър-председателя на държавата и постигнеш споразумение с него, не мисля, че вътре в споразумението трябва да бъде записано, че секретарката на министъра трябва да се подпише на последната страница.

Големият проблем е, че министърът на финансите действаше своеволно.

Още при преговорите премиерът казваше, че като постигнем споразумение, той ще го представи на министъра на финансите. А ние се чудехме кой е министър-председателят? Кой на кого е началник? Вярно е, че споразумението не беше разписано в детайл, но ако го бяхме направили щеше да е обидно за премиера.

За съжаление финансовият министър не само не обезпечи пари за „украинската помощ“. Той направи още нещо. Парламентът гласува, макар и само за земеделци – физически лица, данъчна амнистия до 100 000 лева. Тя  обаче няма да се случи, защото ЕК ни отказа заради дискриминацията спрямо фермерите, които упражняват дейността си като юридически лица. Причина за тази дискриминация беше предупреждението на финансовия министър към депутатите, че ако включим и юридическите лица да ползват това данъчно облекчение, той ще си подаде оставката. Затова тези текстове бяха гласувани половинчато. И така вместо данъчна амнистия за всички, резултатът бе данъчна амнистия за никого.

–           Смятате ли, че през новия програмен период и с политиките, заложени в Стратегическия план, българските земеделци ще успеят да произведат повече родна продукция?

И сега

произвеждаме продукция, но всяка година тя намалява.

Много са причините и едва ли могат да се изговорят в едно интервю. Ако говорим за оранжерийното производство, ние пострадахме, защото оранжериите с хидропоника не получиха „украинска помощ“. Вярно е, че доста от нашите производители са достигнали тавана и това не ги касаеше, но има и по-малки оранжерийни стопани, които бяха ощетени. Те не получиха украинска помощ, защото не бяха в обвързаната подкрепа за 2023 г.

За съжаление

няма да бъдат усвоени и средствата от Плана за възстановяване и устойчивост

(ПВУ) благодарение на ПП. Те спряха плана, който беше изработен от правителството на ГЕРБ и направиха нов план. От него извадиха напояването, за което бяха заложени 848 млн. лева. Прехвърлиха ги за построяването на измислен завод за батерии и фотоволтаични паркове. В крайна сметка резултатът е, че ние не усвояваме пари по ПВУ и най-вероятно ще изгубим огромна част от тези пари, говоря за милиарди.

–           Нали имаше в края на 2023 г. два аграрни приема по ПВУ – за модернизиране на земеделието и за създаване на центрове за заготовка на плодове и зеленчуци?

Не говоря само за средствата за земеделие, а за целия ПВУ, по който сме усвоили досега много нисък процент от всички средства, едва 3,64%. Причината е, че ПП обвърза получаването на средства със законодателни промени, които изискват време за приемането им, така че сами си създадохме тези пречки. А напояването в България, което касае и оранжерийното производство, но най-много полското, е направо ликвидирано. Изобщо не се мисли за реформа в „Напоителни системи“ЕАД. Кирил Вътев имаше една добра инициатива (надявам се да бъде продължена) за облекчен достъп на земеделците до подземно водовземане.

В момента е почти невъзможно да направиш сондаж

заради огромните изисквания от Министерството на околната среда и водите. Глобите са високи, а разрешителните трудни за изкарване. Никъде в Европа няма такова тормозене на земеделците. Там всеки фермер е с облекчен достъп. А у нас държавата е сложила десет административни бариери пред земеделските производители, за да се откажат. Има безумни нормативни текстове като например този, който те задължава да заровиш и ликвидираш сондаж от времето на ТКЗС. А когато правиш нов, трябва да платиш за проект, за изпълнител, да внесеш такси. В същото време по каналите водата си върви и ако не я заплатиш, не ти дадат да я ползваш. Така тя си отива в Марица или друга река и оттам в Турция и Гърция. Хората се чудят как да развиват земеделие, а институциите като башибозук пазят водата.  Как тогава да има продукция и по-високи добиви? Невъзможно е!

–           Само че толкова скъпи и важни за земеделието проблеми като поливната вода не могат да се решат за няколко месеца, колкото напоследък е мандатът на правителствата.

Това е големият проблем! Правителства на девет месеца, на една година, няма как да правят реформи и да изпълняват дългосрочна програма. Затова мандатите са по четири години. Да не говорим, че политическите сили имат визия за 10-15 години напред. Така че

на нас ни е нужно правителство с пълен мандат, за да можем да стабилизираме държавата.

Досега се направиха много компромиси, но се видя, че тези момчета от ПП не стават. Те нямат идея как да управляват държавата, а явно и нямат желание дългосрочно да поемат кормилото.

Понеже в момента съм в района на пострадалите села в община Карлово, научавам, че Комисията за бедствия и аварии не е заседавала от ноември миналата година. Напълно възможно е това да е по настояване на финансовия министър, защото Комисията има бюджет от 100-150 милиона лева, които могат да останат като излишък на държавния бюджет. А селата нямат пътища и мостове. ПП управляваха държавата като частна фирма. Не може на една комисия, която трябва да работи, финансовият министър да ѝ казва да бездейства. Това е мое предположение, но няма друга причина  комисията да не заседава и да разпределя бюджет към пострадалите от бедствия селища.

В момента и министерствата не работят. При късия хоризонт на кой да е министър всеки гледа да не сбърка, за да не го уволнят и нещата стоят нерешени.