К. Вътев: Под 5% от семената са български, не можем без внос на препарати и торове

Продоволствената ни сигурност трябва да бъде цел № 1 в предизборната кампания на партиите, каза бившият земеделски министър, който не би се съгласил още веднъж да заеме същия пост

„Нашата продоволствена независимост е под огромен риск. Ние навсякъде казваме, че нашето зърнопроизводство е страхотно, че изнасяме по над 6 млн. тона пшеница, произвеждаме към 3 млн. тона слънчоглед. Тази година ще е трагедия със слънчогледа и царевицата.“ Това каза в предаването „Светът е бизнес“ на Блумбърг ТВ България бившият земеделски министър Кирил Вътев.

„Оказа се, че под 5% е собственото ни производство на семена!„, продължи той. „Ние дори в този (успешен) подотрасъл Зърно сме зависими от вноса на семена, препарати за растителна защита и торове. Кое ни е независимостта и кое ни е сигурността?„

Той се запита сега, когато започва предизборната кампания, колко партии ще извадят някаква стратегия за продоволствената ни независимост и сигурност. Според Вътев това трябва да бъде цел № 1 независимо кой ни управлява.

Той обърна внимание на проблемите с напояването и с пасищата.

„Продължаваме да обясняваме как пасищните животни пречат на националните паркове, същевременно виждаме какви пожари се случиха и как неизпасаните треви изсъхват и горят“, каза Вътев.

Друг голям проблем са климатичните промени. Имаме кратки периоди на много интензивни валежи, за които нямаме инфраструктура, за да организираме тази вода и да я насочим към съответните резервоари, каза още Вътев. Тепърва възстановяваме каналите, което отнема време, обясни той. По думите му тази вода в дълги и сухи периоди може да послужи за напояване. „Поливните ни площи са 0,7%“ – припомни още Вътев. „До 1989-та година сме поливали 12,5 милиона декара – около 30% от обработваемата земеделска земя. Румъния полива 30 милиона декара с вода само от река Дунав. Ние имаме повече вода от Румъния, Турция и Гърция, но не поливаме.„

„Министърът става заложник на политическата система. Той зависи от държавната администрация, която не може да пипа, защото има партии, които я пазят. Тя е назначена от тези партии и не дават да се пипне. Много е трудно да прокараш законопроект в Народното събрание. Имам конкретен пример с единствения законопроект, който вкарахме и успя да мине. Това беше законът за собствеността и ползването на земеделските земи, който дава предимство на животновъдите да ползват пасищата, които са в близост до техните животновъдни обекти. Дава се предимство на хората, които живеят в това населено място и желаят да отглеждат плодове и зеленчуци, или на животновъди да си произвеждат фураж. За съжаление, всичко това е опорочено на местно ниво.“

Кирил Вътев е категоричен, че има хора, които нищо не отглеждат, а получават субсидии. „Това съотношение колко са тези „субсидиевъди“ се определя от политическите партии, които ги толерират. Разгледайте кой е управлявал най-дълго държава през последните 30 години и ще си отговорите на въпроса. По този начин, всъщност, наистина се купуват гласове“, каза още Вътев.

„Позволявам си да говоря така смело, защото нямам партийна принадлежност и няма да участвам на избори. Не бих искал да изпадам втори път в такава ситуация, в каквато попаднах. Големият проблем са партийно-изродените браншови организации, които дразнят всички, но се ползват с протекции.“

„За 2023-та година държавата е похарчила около 4 милиарда. Това е общият размер на субсидиите за селско стопанско. Как става така, че нямаме български продукти на пазара тогава?“, коментира още бившият министър.

Бившият министър припомни, че Румъния и Гърция получават по-малко субсидии от нас. Отдавна не е вярно, че ние получаваме най-малко субсидии. Като новоприсъединени членки ние получаваме 80% от субсидиите, които получават по-старите страни членки. Но чрез държавни помощи сумата нараства и никак не е малко.