Секновение на Йоан Кръстител отбелязва с вековна тъга Църквата

На 29 август Православната църква отбелязва отсичането на главата на свети Йоан Кръстител. Денят се нарича Секновение, но в различните региони на България е познат и с имената Секновенѐ, Обсичане, Иван Обсечен, Свети Иван с отсечената глава, Иван Коприван, Църн свети Йован.

Този ден се счита за граничен между лятото и есента. След него започва да застудява, водата в изворите и реките също се охлажда и става неподходяща за къпане. Приказките свързани с 29 август разказват, че на този ден змиите и гущерите се прибират да зимуват в пещерата на змийския цар, намираща се накрай света. Заедно с тях изчезват и самодивите, самовилите, русалките и други.

В народните вярвания 29 август се смята за един от най-лошите. Отсичането на главата на светеца и пролятата кръв са наложили различни забрани през този ден, чието спазване се следи строго. Не се работи никаква работа против порязване и рани. Спазват се строги пости, забранено е яденето на червени плодове и зеленчуци, както и пиенето на червено вино. Следи се на какъв ден от седмицата се пада празникът и този ден се почита през цялата година – спазват се забрани, не се подхваща нова работа.

Библията разказва, че свети Йоан Кръстител е посечен от цар Ирод Антипа, управител на Галилея. А всъщност палач на светеца е жената на Ирод – Иродиада, която преди това била съпруга на брата на царя – Филип. Свети Йоан не спирал да изобличава Ирод и затова бил хвърлен в тъмница. Иродиада, която мразела Йоан и искала смъртта му, постигнала целта си като използвала красивата си 12-годишна дъщеря Саломе. На рождения ден на Ирод Саломе танцувала пред гостите, а царят така се възхитил от танца ѝ, че обещал да изпълни всичко, което си пожелае. Саломе, подучена от майка си, поискала главата на Йоан.

Мощи на Свети Йоан Кръстител бяха открити през 2010 година на созополския остров Свети Иван по време на разкопки сред руините на средновековния манастир „Свети Йоан Предтеча“. Предполага се, че костите са били пренесени през IV век на островния манастир край Созопол от Патриаршията в Константинопол. Сега мощите се съхраняват в созополския храм „Св. св. Кирил и Методий“ и се излагат за поклонение всяка неделя, както и в този ден.