Методиката за предварителните условия за получаване на субсидии е обнародвана

В 78 брой на „Държавен вестник“ от 13 септември 2024 г. е обнародвана Методиката за прилагане на предварителните условия за подпомагане по Стратегическия план.

Документът бе публикуван за обществено обсъждане, което приключи на 30 август.

Методиката определя основни правила, които трябва да се спазват от производителите, за да получат необвързани и обвързани с производството плащания.

В нея са посочени изискванията на всички ДЗЕС, но също така е посочено в чл. 21 за кои от тях се допуска временни дерогации, а именно ДЗЕС 5, ДЗЕС 6, ДЗЕС 7 или ДЗЕС 9. Дерогациите са отлагане на изисквания като срокове и периоди, определени в тези стандарти, в случай на метеорологични условия, които не позволяват на земеделските стопани и другите бенефициери да изпълнят тези изисквания през дадена година. Обхватът на тези временни дерогации е ограничен само до земеделските стопани и другите бенефициери и до районите, които са засегнати от екстремни метеорологични условия.

В Методиката е посочена системата за контрол, а също така и санкциите, които ще се налагат поради действие или бездействие от страна на земеделските производители.

Прочети още: Санкциите при умишлено неспазване на ДЗЕС могат да стигнат до 100% от субсидиите на фермера

ЗАПОВЕД № РД-09-952 от 5 септември 2024 г.

На основание чл. 55, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители и одобрен доклад с рег. № 93-4211/5.09.2024 г. нареждам:

1. Утвърждавам Методика за прилагане на предварителните условия в Република България във връзка с изпълнението на Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони в Република България в периода 2023 – 2027 г.

2. Заповедта и методиката по т. 1 да се обнародват в „Държавен вестник“.

3. Заповедта и методиката по т. 1 могат да се обжалват в 14-дневен срок от датата на обнародването им в „Държавен вестник“ пред съответния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

4. Заповедта и методиката по т. 1 да се публикуват на интернет страницата на Министерството на земеделието и храните.

5. Отменям Методика за прилагане на предварителните условия за подпомагане по Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони на Република България за периода 2023 – 2027 г., утвърдена със Заповед № РД-09-1218 от 30.11.2023 г. на министъра на земеделието и храните (ДВ, бр. 102 от 2023 г.).

6. Отменената с т. 5 от Заповед № РД-09-1218 от 30.11.2023 г. Методика за прилагане на кръстосано съответствие в България, утвърдена със Заповед № РД-09-499 от 12.07.2016 г. на министъра на земеделието и храните, изменена със Заповед № РД-09-557 от 14.07.2017 г., Заповед № РД-09-592 от 27.06.2018 г., Заповед № РД-09-811 от 9.08.2019 г., Заповед № РД-09-592 от 24.07.2020 г. и Заповед № РД-09-683 от 8.07.2021 г., продължава да се прилага за продължаващите ангажименти по мерки от Програмата за развитие на селските райони 2014 – 2020 г. до приключването им на основание чл. 104 от Регламент (ЕС) 2021/2116 от 2 декември 2021 г. на Европейския парламент и на Съвета относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на Регламент (ЕС) № 1306/2023 (OB, L 435, 6.12.2021 г.).

Министър: Георги Тахов

Приложение към Заповед № РД-09-952 от 5.09.2024 г.

МЕТОДИКА

за прилагане на предварителните условия за подпомагане по Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони на Република България за периода 2023 – 2027 г.

Раздел I

Общи положения

Чл. 1. Методиката определя системата, по която се извършва контрол и се установява спазването или неспазването от земеделските стопани на предварителните условия по степен, тежест и продължителност, и служи за изчисление и налагане на съответните административни санкции по смисъла на чл. 59, параграф 1, букви а) и г) и параграф 5 от Регламент (ЕС) 2021/2116 на Европейския парламент и на Съвета от 2 декември 2021 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на Регламент (ЕС) № 1306/2013 (OB, L 435 от 6.12.2021 г.), наричан по-нататък „Регламент 2021/2116“.

Чл. 2. Правилата относно предварителните условия се състоят от законоустановените изисквания за управление съгласно правото на Съюза и стандартите за добро земеделско и екологично състояние на земята, установени в стратегическия план по общата селскостопанска политика (ОСП), както са посочени в Приложение III на Регламент (ЕС) 2021/2115 на Европейския парламент и на Съвета от 2 декември 2021 г. за установяване на правила за подпомагане за стратегическите планове, които трябва да бъдат изготвени от държавите членки по линия на общата селскостопанска политика (стратегически планове по ОСП) и финансирани от Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), и за отмяна на регламенти (ЕС) № 1305/2013 и (ЕС) № 1307/2013 (OB, L 435 от 6.12.2021 г.), наричан по-нататък „Регламент 2021/2115“, свързани със следните три области:

1. климата и околната среда, включително водите, почвите и биологичното разнообразие на екосистемите;

2. общественото здраве и здравето на растенията;

3. хуманното отношение към животните.

Чл. 3. (1) Предварителните условия са важен елемент на ОСП за гарантиране, че плащанията по Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони в Република България за периода 2023 – 2027 г. (СПРЗСР) допринасят за висока степен на устойчивост и гарантират условия на равнопоставеност на земеделските стопани. Това означава, че следва да се извършва контрол и при необходимост да се прилагат санкции при неспазване за постигане на ефективност на системата на предварителни условия. Пропорционалността, ефективността и възпиращият ефект на санкциите се гарантират чрез правила за прилагането и изчисляването на тези санкции въз основа на плащанията, които са отпуснати или предстои да бъдат отпуснати през календарната година, през която е настъпило неспазването.

(2) Правилата под формата на списък се съдържат в приложение № 1.

Чл. 4. (1) С Методиката се определят правилата относно предварителните условия в изпълнение на:

1. Регламент (ЕС) 2021/2115;

2. Регламент (ЕС) 2021/2116;

3. Делегиран регламент (ЕС) 2022/126 на Комисията от 7 декември 2021 г. за допълнение на Регламент (ЕС) 2021/2115 на Европейския парламент и на Съвета с допълнителни изисквания по отношение на някои видове интервенции, посочени от държавите членки в стратегическите им планове по ОСП за периода 2023 – 2027 г. съгласно същия регламент, както и с правила във връзка със съотношението за стандарт 1 за добро земеделско и екологично състояние (OВ, L 20 от 31.1.2022 г.);

4. Делегиран регламент (ЕС) 2022/1172 на Комисията от 4 май 2022 г. за допълнение на Регламент (ЕС) 2021/2116 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол в рамките на общата селскостопанска политика и прилагането и изчисляването на административните санкции във връзка с предварителните условия (OB, L 183 от 8.7.2022 г.), наричан по-нанатък „Делегиран регламент (EC) 2022/1172“;

5. Регламент за изпълнение (ЕС) 2022/1173 на Комисията от 31 май 2022 г. за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС) 2021/2116 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол в общата селскостопанска политика (OB, L 183 от 8.7.2022 г.);

6. Регламент за изпълнение (ЕС) 2022/1317 на Комисията от 27 юли 2022 г. за предоставяне на дерогации от Регламент (ЕС) 2021/2115 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на прилагането на стандарти 7 и 8 за добро земеделско и екологично състояние на земята (стандарти за ДЗЕС) за референтната 2023 година (OB, L 199 от 28.7.2022 г.), наричан по-нататък „Регламент за изпълнение (ЕС) 2022/1317“;

7. Регламент (ЕС) 2024/1468 на Европейския парламент и на Съвета от 14 май 2024 г. за изменение на регламенти (ЕС) 2021/2115 и (ЕС) 2021/2116 по отношение на стандартите за добро земеделско и екологично състояние, схемите за климата, околната среда и хуманното отношение към животните, изменение на стратегическите планове по ОСП, прегледа на стратегическите планове по ОСП и освобождаванията от проверки и санкции (OВ, L 2024/1468, 24.5.2024 г.), наричан по-нататък „Регламент (EC) 2024/1468“;

8. Стратегически план за развитие на земеделието и селските райони на Република България за периода 2023 – 2027 (СПРЗСР);

9. Закон за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП);

10. Наредба № 3 от 2023 г. за условията и реда за прилагане на интервенциите под формата на директни плащания, включени в Стратегическия план, за проверките, намаления на плащанията и реда за налагане на административни санкции (ДВ, бр. 23 от 2023 г.) (Наредба № 3 от 2023 г.);

11. Наредба № 4 от 2023 г. за условията и реда за подаване на заявления за подпомагане по интервенции за подпомагане на площ и за животни (ДВ, бр. 30 от 2023 г.);

12. Наредба № 6 от 2023 г. за условията и реда за прилагане на интервенцията „Плащания за земеделски земи в зони от Натура 2000“, включена в Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони на Република България за периода 2023 – 2027 г. (ДВ, бр. 48 от 2023 г.);

13. Наредба № 7 от 2023 г. за условията и реда за прилагане на интервенцията „Плащания за райони, изправени пред природни или други специфични ограничения“, включена в Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони на Република България за периода 2023 – 2027 г. (ДВ, бр. 48 от 2023 г.);

14. Наредба № 9 от 2023 г. за условията и реда за прилагане на интервенциите „Биологично растениевъдство“ и „Биологично пчеларство“, включени в Стратегическия план за развитието на земеделието и селските райони за периода 2023 – 2027 г. (ДВ, бр. 56 от 2023 г.);

15. Наредба № 10 от 2023 г. за условията и реда за прилагане на интервенциите в областта на околната среда и климата и хуманно отношение към животните, включени в Стратегическия план за развитието на земеделието и селските райони за периода 2023 – 2027 г. (ДВ, бр. 56 от 2023 г.);

16. Наредба № 105 от 2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол (ДВ, бр. 82 от 2006 г.).

(2) Правните основания на специфичните разпоредби от националната нормативна уредба, според които се определя степента на изпълнение или неизпълнение на стандартите за добро земеделско и екологично състояние (стандарти за ДЗЕС) и на законоустановените изисквания за управление (ЗИУ), са описани в съответните раздели на Методиката и приложение № 1.

Раздел II

Термини и определения

Чл. 5. За целите на Методиката се прилагат следните термини и определения:

1. „година на констатацията“, съгласно чл. 6, буква в) от Делегиран регламент (ЕС) 2022/1172, означава календарната година, в която е извършена административната проверка или проверката на място;

2. „изискване“, съгласно чл. 83, параграф 5 буква а) от Регламент 2021/2116, означава всяко отделно законоустановено изискване за управление съгласно правото на Съюза, посочено в чл. 12 от Регламент (ЕС) 2021/2115, в даден правен акт, различаващо се по същество от всички други изисквания на същия правен акт (пр. ЗИУ 1.1., ЗИУ 1.2., ЗИУ 1.3. и т.н.);

3. „небрежност“, по смисъла на чл. 5, параграф 2 от Регламент (EО, ЕВРАТОМ) № 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 г. относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности във връзка с разпоредбата на чл. 12 от Регламент (ЕС) 2021/2115, означава неполагане на дължимата грижа или бездействие от страна на земеделския стопанин по отношение на околната среда при осъществяване на земеделска дейност;

4. „неспазване“, съгласно чл. 6, буква a) от Делегиран регламент (EC) 2022/1172, означава неизпълнение на законоустановените изисквания за управление съгласно правото на Съюза, посочени в чл. 12, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2021/2115, или на стандартите за добро земеделско и екологично състояние на земята, определени от държавите членки в съответствие с чл. 13 от същия регламент;

5. „области на прилагане на предварителните условия“, съгласно чл. 6, буква г) от Делегиран регламент (ЕС) 2022/1172, означава всяка от трите различни области, посочени в чл. 12, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2021/2115;

6. „повторяемост на неспазването“, съгласно чл. 83, параграф 5, буква в) от Регламент 2021/2116, означава неспазване на едно и също изискване или стандарт повече от веднъж в рамките на последователен период от три календарни години, при условие че бенефициерът е бил уведомен за предишно неспазване и когато е приложимо, е имал възможността да вземе необходимите мерки за коригиране на това предишно неспазване;

7. „правен акт“, съгласно чл. 83, параграф 5, буква б) от Регламент 2021/2116, означава всяка (всеки) от отделните директиви и регламенти, посочени в чл. 12 от Регламент (ЕС) 2021/2115;

8. „продължителността на неспазването“, съгласно § 1, т. 39 от допълнителните разпоредби на ЗПЗП, е времетраенето на въздействието или възможното време това въздействие да бъде прекратено с разумни средства;

9. „стандарти“ означава всеки от стандартите, определени в Стратегическия план за развитието на земеделието и селските райони на Република България за периода 2023 – 2027 г., в съответствие с чл. 13 от Регламент (ЕС) 2021/2115 (пр. ДЗЕС 1, ДЗЕС 2, ДЗЕС 3 и т.н.) и утвърдени по чл. 55, ал. 1 от ЗПЗП;

10. „степен (обхват) на неспазването“, съгласно § 1, т. 41 от ЗПЗП, е въздействието му върху операцията като цяло; съгласно чл. 7, параграф 2 на Делегиран регламент (EC) 2022/1172 степента се определя, като се вземе предвид по-специално дали неспазването има значително въздействие, или е ограничено до самото стопанство по смисъла на чл. 85, параграфи 1, 3, 5 от Регламент (EC) 2021/2116;

11. „стопанство“, съгласно чл. 3, т. 2) от Регламент (EC) 2021/2115, означава всички използвани за селскостопански дейности и управлявани от земеделски стопанин единици, които се намират на територията на страната;

12. „тежест (сериозност) на неспазването“, съгласно чл. 7, парагаф 3 от Делегиран регламент (EC) 2022/1172, се определя по-специално от значимостта на последствията от неспазването, като се вземат предвид целите на съответното изискване или съответния стандарт;

13. „умисъл“ е налице, когато земеделски стопанин съзнателно допуска и предвижда сигурно или вероятно настъпване на противоправни последици от неспазване на изисквания и/или стандарти за ДЗЕС и съзнава, че създава условия, или предизвиква увреждане на общественото здраве, на здравето на растенията, на хуманното отношение към животните, на околната среда, или ги е увредил (т.е. съзнателно допуска или иска да причини замърсяване на водни обекти, на почвата, на въздуха, уврежда или/и унищожава с действията си екосистеми, биоразнообразие, местообитания и др.), с което подлежи на санкциониране за деянията си по чл. 85, параграфи 5 и 6 във връзка с чл. 84 от Регламент (ЕС) 2021/2116.

Раздел III

Заинтересовани бенефициери

Чл. 6. (1) Правилата на предварителните условия в тази Методика са задължителни за изпълнение от бенефициерите, получаващи директни плащания по включените в СПРЗСР интервенции съгласно дял III, глава II от Регламент (ЕС) 2021/2115 и годишни плащания по интервенциите по чл. 70, 71 и 72 от същия регламент.

(2) По отношение на специфичните необвързани с производството директни плащания се прилагат следните разпоредби:

1. за основно подпомагане на доходите за устойчивост се прилага чл. 21 от Регламент (ЕС) 2021/2115;

2. за плащания за малки земеделски стопани се прилага чл. 28 от Регламент (ЕС) 2021/2115;

3. по отношение на допълнителното преразпределително подпомагане на доходите за устойчивост се прилага чл. 29 от Регламент (ЕС) 2021/2115;

4. за допълнително подпомагане на доходите за млади земеделски стопани се прилага чл. 30 на Регламент (ЕС) 2021/2115;

5. при прилагане на схеми за климата, околната среда и хуманното отношение към животните се прилага чл. 31 от Регламент (ЕС) 2021/2115.

(3) По отношение на обвързаните с производството директни плащания се прилагат следните правни основания от Регламент (ЕС) 2021/2115:

1. за обвързано с производството подпомагане на доходите се прилага чл. 32 от Регламента;

2. за специално плащане за културата памук се прилага чл. 36 от Регламента.

(4) За интервенциите в областта на развитието на селските райони се прилагат следните правни основания:

1. за задължения в областта на околната среда и климата и други задължения в областта на управлението се прилага чл. 70 от Регламент (ЕС) 2021/2115;

2. за природни или други специфични за района ограничения се прилага чл. 71 от Регламент (ЕС) 2021/2115;

3. за специфични за района неблагоприятни аспекти, произтичащи от някои задължителни изисквания, се прилага чл. 72 от Регламент (ЕС) 2021/2115.

(5) Земеделските стопани с максимален размер на стопанствата, който не надвишава 10 ха земеделска площ, декларирана в съответствие с чл. 69, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2021/2116, се освобождават от проверки за спазване на предварителните условия и от санкциите, посочени в параграфи 1, 2 и 3 от чл. 84 и 85 от същия регламент.

Раздел IV

Прилагане на националните стандарти за добро земеделско и екологично състояние (ДЗЕС)

Чл. 7. Стандартите за добро земеделско и екологично състояние (ДЗЕС) са утвърдени със заповед на министъра на земеделието и храните на основание чл. 55, ал. 1 от ЗПЗП.

Чл. 8. (1) Стандарт за ДЗЕС 1 „Поддържане на съотношението на постоянно затревените площи (ПЗП) към земеделската площ на национално ниво и на ниво стопанство“ определя, че съотношението на постоянно затревените площи спрямо общата земеделска площ, декларирана от земеделските стопани през съответната година, не трябва да намалява с повече от 5 % спрямо референтното съотношение между постоянно затревени площи и обща земеделска площ от 13,17 %, определено през 2018 г.

(2) Съотношението на постоянно затревените площи се определя всяка година въз основа на площите, декларирани за същата година от бенефициентите, получаващи директни плащания съгласно дял III, глава II от Регламент (ЕС) 2021/2115 или годишни плащания съгласно членове 70, 71 и 72 от същия регламент в съответствие с чл. 67, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2021/2116 на Европейския парламент и на Съвета. Съотношението се определя от компетентната дирекция в Министерството на земеделието и храните за прилагане на ОСП в областта на растениевъството въз основа на данните за декларираните площи, получени от Държавен фонд „Земеделие“.

(3) При спад на съотношението с повече от 5 % през съответната година земеделските стопани, на ниво стопанство, които са преобразували постоянно затревени площи и са допринесли за намалението на съотношението през съответната година, се задължават обратно да възстановят в постоянно затревени площи (ПЗП) разораните през съответната година ПЗП.

(4) За целите на този стандарт:

1. „постоянно затревена площ“ („постоянно затревена площ и постоянно пасище“) е „земя, използвана за отглеждане на трева или други тревни фуражни култури по естествен начин (самозасяване) или чрез култивиране (засяване), която не е била включена в сеитбооборота на стопанството в продължение на 5 или повече години, и може да се използва за пасище или да се коси, с изключение на земите, оставени под угар; тя може да включва други видове, като храсти или дървета, при условие че преобладават тревите и другите тревни фуражи; трева и други тревисти фуражни култури са всички тревисти растения, които се срещат традиционно, растат на естествените пасища и ливади или обикновено са включени в смесите от семена, предназначени за засяване на пасища или ливади, независимо дали се използват, или не се използват за паша на животните; включват набор от земеделски системи, при които се отглеждат многогодишни дървесни или храстовидни видове, които са свързани с обработваемата земя или постоянно затревени площи с възможно присъствие на животни върху същата повърхност, с цел да се подобри устойчивото използване на земята, върху която се извършват селскостопанските дейности, с възможност за разнообразяване на производството на стопанството; в случай че има дървета, максималният брой дървета на хектар не надвишава 100; площите, заети с дървета, не трябва да се изваждат, съгласно § 1, т. 22 от допълнителните разпоредби на ЗПЗП във връзка с чл. 4, параграф 3, буква в) от Регламент (ЕС) 2021/2115, и е била декларирана като такава през 2018 г.;

2. „обща земеделска площ“ означава земеделската площ, която е декларирана през 2018 г. в съответствие с чл. 72, параграф 1, първа алинея, буква а) от Регламент (ЕС) № 1306/2013 от земеделски стопани, получаващи директни плащания, и е установена съгласно чл. 2, параграф 1, втора алинея, т. 23 от Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014.

Чл. 9. (1) Стандарт за ДЗЕС 2 „Опазване на влажни зони и торфища“ определя, че в границите на влажните зони и торфищата при всички видове земеделски площи се забраняват:

1. всички дълбоки почвени обработки, свързани с обръщане на почвения хоризонт (дълбока оран – 20 – 35 см или плитка оран – 10 – 20 см), дълбоко разрохкване (60 – 80 см);

2. пресушаването и дренирането;

3. преобразуването и разораването на постоянно затревените площи;

4. изгарянето на растителността;

5. използването на минерални и органични азотсъдържащи торове и продукти за растителна защита.

(2) Териториалният обхват на влажните зони в Република България с международно значение се определя от Министерството на околната среда и водите (МОСВ).

Чл. 10. (1) Стандарт за ДЗЕС 3 „Забрана за изгаряне на стърнища“ определя забрана за изгарянето на стърнища от зърнено-житни култури.

(2) Забранява се изгарянето на стърнищата съгласно чл. 6, ал. 1, т. 2 от Закона за опазване на земеделските земи.

(3) За целите на този стандарт „стърнище“ са следжътвените растителни остатъци от зимни и/или пролетни зърнено-житни култури със слята повърхност (пшеница и спелта, ръж, тритикале, овес, ечемик, ориз, лимец), оставени на земната повърхност.

Чл. 11. (1) Стандарт за ДЗЕС 4 „Изграждане (поддържане) на буферни ивици по протежението на водните течения“ определя забрана за използването на минерални и органични торове, както и на продукти за растителна защита в буферни ивици.

(2) Стандартът е приложим за изпълнение, когато земеделска площ от стопанството (обработваема земя, трайно насаждение или постоянно затревена площ) граничи с повърхностен воден обект (реки, потоци, канали, езера, язовири, море), в това число и главните канали към оризовите клетки.

(3) Водни течения са повърхностни водни тела, включващи отделни и значителни елементи от следните повърхностни води: езеро, язовир, поток, река или канал, част от поток, река или канал (включително напоителни и отводнителни канали), преходни води или разширение на крайбрежни води.

(4) Буферните ивици по протежение на повърхностните водни обекти (течения) с ширина минимум 5 м от водния обект и в която е забранено прилагане на минерални и/или органични азотсъдържащи торове и/или третиране с продукти за растителна защита (ПРЗ), трябва да имат растителна покривка или остатъци от нея през цялата година, съставена от тревисти, храстовидни или дървесни видове.

(5) За отправна точка при измерване на буферната ивица служи отрезът на брега, който реката прави при пълноводие, или брегът на водния обект. При наличие на естествена или изкуствено създадена тревна или залесена ивица с дървесна или храстовидна растителност тя се счита за част от оставената буферна ивица.

(6) При наклон на парцела от 5 % до 10 % включително затревяването на буферната ивица се отнася за 5-те метра от водния обект, а в останалите 5 м площта може да се обработва и засява, но не може да се тори с минерални и/или органични азотсъдържащи торове и пръска с ПРЗ – общо 10 м. При площи с наклон над 10 % затревяването на буферната ивица се отнася за 5-те метра от водния обект, а в останалите 45 м площта може да се обработва и засява, но не може да се тори и пръска с ПРЗ – общо със затревената буферна ивица да не се тори и пръска – 50 м.

(7) Буферните ивици при оризовите клетки по протежение на главните напоителни и отводнителни канали са с минимална ширина – 2 м.

Чл. 12. (1) Стандарт за ДЗЕС 5 „Управление на обработката на земята или подходящи техники за култивиране за намаляване на риска от деградация на почвите като се отчита наклонът на склона“ е приложим за изпълнение, когато обработваеми площи или площи с трайни насаждения от стопанството са с наклони над 10 %.

(2) Оризовите клетки (оризища) са изключени от изискванията на стандарта. Технологията за отглеждане на ориз изисква липса на наклон на терена, малки парцели, най-често с размер от 1 до 10 ха, и изградена инфраструктура – оризови клетки и канали.

(3) Трайни насаждения, различни от овощни видове и лозя, оранжерийни площи, разсадници, дървесни култури с кратък цикъл на ротация, са изключени от изискванията на стандарта.

Чл. 13. (1) Стандарт за ДЗЕС 6 „Поддържане на минимална почвена покривка през периоди, които са най-чувствителни“ се прилага през чувствителен период от годината, през който почвата не е покрита с растителна покривка и съществува опасност от настъпване на деструктивни процеси (различни видове ерозия и повърхностно разпрашаване вследствие на екстремно засушаване).

(2) Чувствителният период за територията на страната е от 1 юни до 30 септември.

(3) За да се изпълни стандартът, трябва да е осигурена на минимум 80 % от обработваемата земя на стопанството минимална растителна (почвена) покривка в периода от 1 юни до 30 септември с цел предпазване на почвата от деградация.

(4) При обработваемите земи минимална почвена покривка може да се осигури чрез прилагане на следните практики:

1. налична основна култура; или

2. налична втора или междинна/покривна култура; или

3. оставяне на растителни остатъци, включително стърнища и/или самозасети площи; или

4. мулчиране.

(5) При изпълнението на стандарта се дава възможност да бъде осигурена последваща култура в рамките на:

1. две седмици след премахването на предходната растителна покривка;

2. три седмици след премахването на предходната растителна покривка само за площите с последваща култура рапица.

(6) Оризовите клетки (оризища), оранжерийните площи, разсадниците и дървесните култури с кратък цикъл на ротация са изключени от изискванията на стандарта.

(7) При трайните насаждения (овощни видове и лозя) осигуряването на минимална почвена (растителна) покривка се постига чрез:

1. затревяване на междуредията, и/или

2. засяване на покривни култури в междуредията, и/или

3. мулчиране.

Чл. 14. (1) Стандарт за ДЗЕС 7 „Сеитбооборот (ротация) на културите върху обработваема земя, с изключение на култури, отглеждани под вода или диверсификация на културите“ се изпълнява чрез прилагане на ротация или чрез диверсификация на културите.

(2) При избор на ротация се прилагат следните правила:

1. на обработваема земя с площ над 10 ха земеделският стопанин осигурява ежегодно смяна на отглежданата култура (ротация) на ниво земеделски парцел върху минимум 35 % от обработваемата земя в стопанството си;

2. втората култура се счита за ротация, ако е засята/засадена след прибирането на основната култура и е налична на парцела до подготовката на почвата за сеитба на следващата основна култура;

3. при избор на изпълнението на настоящия стандарт чрез ротация земеделският стопанин след третата година е длъжен да гарантира, че всички земеделски парцели от обработваемата земя от стопанството са били обект на ротация по отношение на основната култура, отглеждана през референтната 2023 г.

(3) На обработваема земя с площ над 10 ха земеделският стопанин осигурява ежегодно разнообразяване на културите чрез диверсификация при спазване на следните правила:

1. при стопанства, в които размерът на обработваемата земя е над 10 и до 30 ха включително, диверсификацията на културите се състои в засяване на обработваемата земя в стопанството с поне две различни култури; основната култура не може да превишава 75 % от обработваемата земя;

2. при стопанства, в които размерът на обработваемата земя е повече от 30 ха, диверсификацията на културите се състои в засяване на обработваемата земя в стопанството с поне три различни култури; основната култура не може да заема повече от 75 % от обработваемата земя, а двете основни култури не могат да обхващат заедно повече от 95 % от обработваемата земя.

(4) Изискванията за ротация не се отнасят за площи, заети с оризови клетки, многогодишни култури, треви и други тревни фуражи, и земя, оставена под угар.

(5) Изискванията, посочени в ал. 2 и 3, не се прилагат и в следните случаи:

1. стопанства, в които повече от 75 % от обработваемата земя се използва за производство на треви или други тревни фуражи, представлява земя, оставена под угар, засята е с бобови култури или съчетава тези употреби;

2. стопанства, в които повече от 75 % от отговарящата на условията за подпомагане земеделска площ е постоянно затревена площ, използва се за производството на треви или други тревни фуражи или за производството на култури под вода (оризища) през значителна част от годината или от цикъла за отглеждане на културите, или съчетава тези употреби; или

3. с площ на обработваемата земя до 10 ха включително;

4. за земеделските площи, сертифицирани за биологично растениевъдство в съответствие с Регламент (ЕС) 2018/848 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 г. относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти и за отмяна на Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета (OB, L 150, 14.6.2018 г.), се счита, че отговарят на настоящия стандарт за ДЗЕС.

(6) Основна култура за целите на ДЗЕС 7 при изпълнението на ротация или диверсификация се счита културата, която земеделският стопанин е декларирал като основна в заявлението за подпомагане за съответната стопанска година.

(7) Всички основни култури или ясно различими растителни остатъци от тях следва да са налични в периода 15 май – 15 юли в годината на кандидатстване.

(8) Земеделският стопанин може да отглежда повече от една основна култура през годината на заявяване.

(9) За целите на диверсификацията култура означава едно от следните:

1. култура от който и да е от различните родове, определени в ботаническата класификация на културите;

2. култура от който и да е от видовете при Brassicaceae, Solanaceae и Cucurbitaceae;

3. оставена под угар земя;

4. треви или други тревни фуражи.

(10) За целите на изчисляване на дяловете на различните култури при диверсификация:

1. площта, заета от дадена култура, може да включва особености на ландшафта, подлежащи на задължението за запазване съгласно стандарт ДЗЕС 8;

2. всеки хектар в рамките на цялата обработваема земя в дадено стопанство се отчита само веднъж в една референтна година.

(11) На площи със смесени култури, където културите се отглеждат в отделни редове, културите се броят като различни култури, когато заемат най-малко 25 % от тази площ. Площта, заета от различните култури, се изчислява, като площта, заета от смесените култури, се раздели на броя на културите, които заемат най-малко 25 % от тази площ, независимо от действителния дял на съответната култура на тази площ.

(12) При площи, на които смесените култури представляват основна култура, която се подсява с втора култура, площта се счита за заета само от основната култура.

(13) Площи, заети от култури в смес от семена, се считат за заети от една-единствена култура независимо от включените в сместа отделни култури и при условие че тези видове не се използват като култура от група „Треви и тревни фуражи“.

(14) Площи, върху които различните култури се отглеждат една до друга, като всяка култура обхваща площ, която е по-малка от определения минимален размер от 0,1 ха, могат да бъдат разглеждани като покрити с една-единствена култура (културата с най-голяма площ).

(15) Площи, заети от видовете от група „Треви и тревни фуражи“, бобови култури или оставени под угар площи не се отчитат като смесени култури.

Чл. 15. (1) Стандарт за ДЗЕС 8 „Запазване на непроизводствени обекти и площи за подобряване на биологичното разнообразие в земеделското стопанство“ задължава стопанствата да:

1. запазват съществуващите особености на ландшафта (отделни дървета, синори, живи плетове и редици дървета, дървета в група) и тераси;

2. запазват съществуващите живи плетове и дървета, които не се отрязват по време на размножителния период и периода на отглеждане на малките при птиците (от 1 март до 31 юли);

3. запазват и поддържат съществуващите постоянно затревени площи от нежелана растителност – орлова папрат (Pteridium aquilinum), чемерика (Veratrum spp.), айлант (Ailanthus altissima) и аморфа (Amorpha fruticosa).

(2) Особеностите на ландшафта, определени за запазване, са:

1. отделни дървета с корона с диаметър не по-малък от 4 м;

2. синори (полски граници) с широчина между 1 и 15 м, върху които не се произвежда земеделска продукция;

3. живи плетове и редици дървета с широчина между 1 и 15 м;

4. дървета в група с максимална площ до 0,3 ха;

5. тераси.

Чл. 16. (1) Стандарт за ДЗЕС 9 „Забрана за преобразуване или разораване на постоянно затревените площи, определени като екологично чувствителни в зоните на Натура 2000“ изисква земеделските стопани да не преобразуват и/или разорават постоянно затревените площи, които са екологично чувствителни – разположени в зоните „Натура 2000“.

(2) Екологично чувствителни постоянно затревени площи са всички постоянно затревени площи, намиращи се в защитени зони по чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закона за биологичното разнообразие (ЗБР). Списъкът на тези защитени зони е обнародван в „Държавен вестник“ по реда на чл. 10, ал. 4 от ЗБР.

(3) Когато земеделският стопанин е разорал или преобразувал постоянно затревена площ, включена в слой „Екологично чувствителни постоянно затревени площи“, е задължен обратно да преобразува площта в постоянно затревена площ.

(4) Датата, до която земеделският стопанин следва да е възстановил преобразуваната площ, не може да е по-късна от датата на подаване на единното заявление за следващата година.

(5) За целите на настоящия стандарт:

1. „разораване“ е превръщане на постоянно затревена площ в обработваема земя (ОЗ);

2. „преобразуване“ е превръщане на постоянно затревена площ в трайно насаждение (ТН) или в земя с неземеделско предназначение.

Раздел V

Прилагане на законоустановените изисквания за управление (ЗИУ)

Чл. 17. (1) Насоки към земеделските стопани за прилагане на законоустановените изисквания за управление (ЗИУ) в Република България се съдържат в утвърдено със заповед на министъра на земеделието и храните ръководство по чл. 55, ал. 2 от ЗПЗП.

(2) Неизпълнението на изисквания от ЗИУ, както са определени в приложение № 1 на настоящата Методика, ще доведе до намаляване на плащанията към земеделските стопани съгласно раздел VII.

(3) Приложение № 1 на настоящата Методика съдържа показатели за оценка на неспазването по тежест, степен и продължителност при установено неизпълнение на относимите изисквания.

(4) Приложение № 2 определя процентното съотношение на санкциите за намаляване на плащанията при установено неизпълнение на изискванията, попадащи в тематичния обхват на ЗИУ, след прилагане на показателите по приложение № 1.

Раздел VI

Система за контрол

Чл. 18. (1) Системата за контрол по отношение на предварителните условия се прилага съгласно правилата в чл. 73 – 81 от Наредба № 3 от 2023 г.

(2) Системата за контрол се прилага при спазване на принципите на пропорционалност в съответствие с принципа на прозрачност, като ще осигури дисциплиниращ и възпиращ ефект.

(3) На системата за контрол се извършва ежегоден преглед в контекста на постигнатите резултати в съответствие с чл. 83, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2021/2116.

Чл. 19. Контролът на предварителните условия се осъществява от компетентните контролни органи, определени в чл. 73, ал. 2 и 3 от Наредба № 3 от 2023 г.

Чл. 20. (1) За всеки стандарт или изискване компетентният контролен орган дава оценка на значимостта на неспазването въз основа на критериите „тежест“ (сериозност), „степен“ (обхват) и „продължителност“ в съответствие с показателите по приложение № 1, която да се вземе предвид при налагане на пропорционални санкции съгласно приложение № 2.

(2) Повтаряемостта и наличието на умисъл при установено неспазване се оценяват съгласно чл. 25 и 26, като при такива случаи административните санкции се кумулират съгласно чл. 27 и могат да доведат и до отказ от плащане.

Чл. 21. (1) При прилагането на ДЗЕС 5, ДЗЕС 6, ДЗЕС 7 или ДЗЕС 9 се допускат временни дерогации от изисквания като срокове и периоди, определени в тези стандарти, в случай на метеорологични условия, които не позволяват на земеделските стопани и другите бенефициери да изпълнят тези изисквания през дадена година.

(2) Обхватът на тези временни дерогации е ограничен само до земеделските стопани и другите бенефициери и до районите, които са засегнати от екстремни метеорологични условия.

(3) Редът и начинът за определяне и прилагане на дерогациите по ал. 1 се уреждат със заповед на министъра на земеделието и храните, която съдържа минимум следните елементи за временно освобождаване:

1. засегнат стандарт и/или изискване за ДЗЕС;

2. причини;

3. териториален обхват;

4. продължителност.

Раздел VII

Система за административни санкции

Чл. 22. (1) Санкции се прилагат само когато неспазването е резултат от действие или бездействие, за което бенефициентът е пряко отговорен, и в случай че са изпълнени едното или двете условия:

1. неспазването е свързано със селскостопанската дейност на бенефициента;

2. неспазването засяга стопанството по смисъла на чл. 3, т. 2 от Регламент (ЕС) 2021/2115 или други площи, управлявани от него на територията на страната.

(2) Прилагането на административна санкция не оказва влияние върху законосъобразността и редовността на разходите, по отношение на които тя се прилага.

Чл. 23. (1) Административните санкции се прилагат посредством намаляване или изключване на целия размер на плащанията, изброени в чл. 83, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2021/2116, които са отпуснати или предстои да бъдат отпуснати на съответния бенефициер във връзка със заявленията за подпомагане, които бенефициерът е подал или ще подаде в хода на календарната година, в която е констатирано неспазването. Намаленията или изключванията се изчисляват въз основа на плащанията, които са отпуснати или предстои да бъдат отпуснати през календарната година, през която е настъпило неспазването.

(2) При изчисляването на намаленията и на изключванията се вземат предвид тежестта, степента, продължителността или повторяемостта и наличието на умисъл при установеното неспазване. Налаганите административни санкции са ефективни, пропорционални и възпиращи.

(3) Административните санкции се основават на контрола, извършван в съответствие с чл. 73 – 81 от Наредба № 3 от 2023 г.

Чл. 24. (1) Съгласно чл. 85, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2021/2116 намалението като общо правило представлява 3 % от общия размер на плащанията, посочени в чл. 85, параграф 1 от същия регламент.

(2) Когато неспазването не оказва въздействие или има само незначително въздействие върху постигането на целта на съответния стандарт или изискване, не се прилага административна санкция. Неспазване с незначително въздействие е неспазване, оценено с тежест „Много ниска“, степен „Ограничено в стопанството“ и продължителност „Естествено възобновими“, съгласно показателите за оценка на неспазването по приложение № 1.

(3) При случаи на установено неумишлено неспазване въз основа на оценката на неспазването, предоставена от компетентния контролен орган, като вземат предвид критериите, посочени в чл. 85, параграф 1, втора алинея от Регламент (ЕС) 2021/2116, процентната стойност, определена в чл. 85, параграф 2 от същия регламент, се намалява до 1 %.

(4) Когато се използва системата за мониторинг на площта, посочена в чл. 66, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕС) 2021/2116, за установяване на случаи на неспазване, намалението, определено по ал. 5, се редуцира до 0,5 %.

(5) Когато случаите на неспазване са установени чрез системата за мониторинг на площта, намалението съгласно чл. 85, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2021/2116 е 2 % от общия размер на плащанията, когато не се прилага намалението, описано в ал. 3.

(6) Когато неспазването има сериозни последици за постигането на целта на съответния стандарт или изискване или ако представлява пряка опасност за общественото здраве или за здравето на животните, въз основа на оценката на неспазването, предоставена от компетентния контролен орган, като са взети предвид критериите, посочени в чл. 85, параграф 1, втора алинея от Регламент (ЕС) 2021/2116, процентната стойност, посочена в чл. 85, параграф 2 от същия регламент, се увеличава до 10 %.

Чл. 25. (1) Когато едно и също неспазване продължава или се повтори веднъж в рамките на три последователни календарни години, процентното намаление е 10 % от общата сума на плащанията, посочени в чл. 85, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2021/2116, когато бенефициерът е бил информиран за предишното установено неспазване. Следващи случаи на същото неспазване в рамките на три последователни календарни години без основателна причина от страна на бенефициера се считат за случаи на умишлено неспазване и се налага намаление от 15 %.

(2) За целите на определянето на повторяемостта на неспазването се вземат предвид случаите на неспазване на правилата за кръстосано съответствие, определени в съответствие с Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014. Съответствието между правилата за кръстосано съответствие и правилата за предварителна условност са посочени в приложение № 1.

(3) Когато установено неспазване не оказва въздействие или има само незначително въздействие върху постигането на целта на съответния стандарт или изискване и не е наложена административна санкция в съответствие с чл. 85, параграф 3, първа алинея от Регламент (ЕС) 2021/2116, неспазването не се взема предвид за целите на определянето на повторяемостта или на продължаването на неспазването.

Чл. 26. Процентното намаление за установено умишлено неспазване е най-малко 15 % от общата сума на плащанията и подкрепата, посочени в чл. 83, параграф 1, букви а), б) и в) от Регламент (ЕС) 2021/2116. Въз основа на оценката на неспазването, предоставена от компетентния контролен орган, като вземе предвид критериите, посочени в чл. 85, параграф 1, втора алинея от същия регламент, разплащателната агенция може да реши да увеличи тази процентна стойност до 100 %.

Чл. 27. (1) Когато установено неспазване на стандарт представлява и неспазване на изискване, то се счита за едно-единствено неспазване. За целите на изчисляването на намаленията неспазването се счита за част от областта на прилагане на предварителните условия за изискването.

(2) Когато се установи неспазване на една и съща разпоредба в стандарт и в изискване в нитратно уязвима зона, се налага по-голямата санкция на неспазения стандарт или изискване.

(3) Когато през една и съща календарна година е настъпило повече от едно установено неумишлено неспазване, което не е с незначително въздействие и се повтаря, процедурата за определяне на намалението се прилага поотделно за всяко неспазване и получените процентни стойности се сумират. Общото намаление обаче не може да надвишава:

1. 5 % от общата сума на плащанията и подкрепата, посочени в чл. 83, параграф 1, букви а), б) и в) от Регламент (ЕС) 2021/2116, когато нито един от случаите на неспазване няма сериозни последици за постигането на целта на съответния стандарт или изискване или представлява пряк риск за общественото здраве или за здравето на животните; или

2. 10 % от общата сума на плащанията и подкрепата, посочени в чл. 83, параграф 1, букви а), б) и в) от Регламент (ЕС) 2021/2116, когато поне един от случаите на неспазване има сериозни последици за постигането на целта на съответния стандарт или изискване или представлява пряк риск за общественото здраве или за здравето на животните.

(4) Когато през една и съща календарна година е настъпило повече от едно установено повтарящо се неумишлено неспазване, процедурата за определяне на намалението се прилага поотделно за всяко неспазване и получените процентни стойности на намаленията се сумират. Стойността на намалението обаче не може да надвишава 20 % от общата сума на плащанията и подкрепата, посочени в чл. 83, параграф 1, букви а), б) и в) от Регламент (ЕС) 2021/2116.

(5) Когато през една и съща календарна година е настъпило повече от едно установено умишлено неспазване, процедурата за определяне на намалението се прилага поотделно за всяко неспазване и получените процентни стойности на намаленията се сумират. Стойността на намалението обаче не може да надвишава 100 % от общата сума на плащанията и подкрепата, посочени в чл. 83, параграф 1, букви а), б) и в) от Регламент (ЕС) 2021/2116.

(6) Когато през една и съща календарна година са настъпили няколко случая на неумишлено, повтарящо се и умишлено неспазване, получените процентни стойности на намаленията се сумират, като, когато е приложимо, това се извършва след прилагането на ал. 3, 4 и 5. Стойността на намалението обаче не може да надвишава 100 % от общата сума на плащанията и подкрепата, посочени в чл. 83, параграф 1, букви а), б) и в) от Регламент (ЕС) 2021/2116.

(7) Въз основа на оценката за умишлено неспазване на критериите на чл. 85, параграф 1 от Регламент (EС) 2021/2116 се прилагат чл. 10 и 11 от Делегиран регламент (ЕС) 2022/1172.

Заключителни разпоредби

§ 1. Тази Методика е утвърдена на основание чл. 55, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП).

§ 2. Стандарт ДЗЕС 2 се прилага от 2025 г. съгласно Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони на Република България за периода 2023 – 2027 г.