Защо само две браншови организации отиват на среща при министъра? Другите не искат ли украинска помощ?

Ще напише ли някой най-после Закон за браншовите организации и камара?

Две браншови организации отиват днес на среща при земеделския министър, за да преговарят за украинската помощ. Защо само НАЗ и НОКА? Къде са другите?

Никоя държава, армия, синдикати и т.н. не може да победи, когато има раздори и разделения в нея. Земеделските организации, и те като партиите, не успяха да покажат единство, дори когато става дума за пари за оцеляване.

Въпреки че като членски състав това са двете с най-многобройна членска маса браншови организации в страната, те все пак са само две. А в списъците, които поддържа аграрното министерство има над 102.

Нетърпимостта между браншовите организации в земеделието продължава и изглежда няма хоризонт, в който всички те да се обединят и да се превърнат в незаобиколим фактор.

Ако обединението остане в техни ръце, то никога няма да се случи. И не защото има вождизъм (той е естествен фактор), а защото държавата стои отстрани и наблюдава, може би с удоволствие, враждуващите лагери.

Ако не във всички държави в ЕС, то поне в повечето има земеделски камари, които са създадени и работят по правила, изковани от законодателя. Това е единственият начин за обединяване на земеделците. Този закон вече 35 години не се приема.

Независимо от това кой ни управлява, нито една политическа сила не иска да има силно земеделско обединение, с което да се съобразява. Така организациите хабят човешка енергия и време да подкарват трактори на протест, да пишат заплашителни писма, да преговарят на групи в министерство и в правителството, и непрекъснато да са в позиция да се обясняват, че милиардите, които взимат (и с които управляващите умело жонглират, за да настроят отрицателно обществото) са малка част от действителните разходи за производството.

Днес само две браншови организации са на преговори за така необходимата украинска помощ и това илюстрира разглобяването на целия сектор, предизвикано от играта на политиците.

Това е унизително! Земеделието и животновъдството са от най-трудните дейности и за това свидетелства фактът, че никой, който веднъж е затворил фермата си, не се е върнал да продължи. В същото време обаче земеделието продължава да е ощетено от вниманието на финансови министри и премиери, за които секторът е на опашката на приоритетите.

В същото време селското стопанство осигурява не просто прехраната на българите, но поддържа цените на храните на някакво поносимо ниво. Освен това дава работа на поне един милион българи, заети в хранителната индустрия, в търговията – на едро и на дребно, със зърно, плодове, зеленчуци, млечни и месни продукти, ядки, мед, вино, етерични масла, с продукти за растителна защита, торове, подобрители, селскостопански машини, ветеринарни лекарства и т.н. Да не говорим за администрацията в земеделското министерство, фонда и още много държавни структури към МЗХ. Те също са на издръжката на фермерите.

И точно този измъчен сектор е поставен в условия да се бори за всеки лев помощ, само за да продължи да се поти от това, което прави. И да се съобразява с всеки новоизлюпен регламент, закон и множество наредби.

Днес само две организации преговарят за украинската помощ, но всички очакват от тях положителен резултат. Да им го пожелаем.