България и Румъния искат удължаване на украинската помощ до юли 2025 г. и таван от 560 000 евро

За да не се загубят средства по ПРСР 2014-2022 г., настояваме да се удължи с 12 месеца закриването на програмите

България подкрепи искането на Румъния за увеличаване на индивидуалния таван на подпомагане по линия на Временната рамка за държавна помощ в резултат на войната в Украйна, приложимо за първичния селскостопански сектор, до 560 000 евро/бенефициент и

удължаване на периода на Временната рамка поне до 30 юни 2025 г.

Това стана по време на последното заседание на Съвета по земеделие и рибарство в Люксембург. 

Подкрепяйки заключенията на унгарското председателството на Съвета на ЕС относно бъдещето на Общата селскостопанска политика (ОСП) след 2027 г., българският министър Георги Тахов акцентира върху „все още нерешения въпрос за справедливото разпределение на плащанията, който е чувствителен за страната“.

Mинистър Тахов представи пред Съвета на ЕС съвместна декларация на България, Естония, Латвия, Литва, Полша, Румъния и Словакия, в която се отчита необходимостта от постигане на

пълно външно сближаване на директните плащания между държавите

членки. В документа се посочват продължаващите различия, водещи до неравностойни пазарни условия.

България напълно подкрепи опасенията, изразени от Словакия, че рискът от загуба на европейски средства е реален за редица държави членки, съобщават от МЗХ. Поради тази причина на заседанието на Съвета през юни страната ни предложи да бъде удължен с 12 месеца периодът за допустимост на разходите, крайните срокове за административно

закриване на програмите

и крайният срок за изменение на Програмите за развитие на селските райони 2014-2022. „Никой от нас не иска да види загуба на средства за бенефициентите – нашите фермери. Важно е да се отбележи, че забавянето в изпълнението на Програмите за развитие на селските райони се дължи главно на ефектите от кризата с Ковид-19 и войната в Украйна“, посочи министър Тахов.

Относно предизвикателствата пред хранителната верига на ЕС, министърът заяви, че „за България, с оглед специфичното й географско положение като външна граница на ЕС, е от ключово значение необходимостта да се гарантира

финансовата обезпеченост на прилаганите мерки срещу заплахите за здравето на хората, животните и растенията.

Смятаме, че по-голямата координация на превантивни действия срещу болести и вредители, както и навременна финансова подкрепа за засегнатите страни, ще подобри готовността на веригата за доставки за бъдещи предизвикателства.“ Той допълни, че надзорът и контролът на болестите по животните изискват огромни усилия и ресурс от страна на държавите членки, особено тези, които са на първа линия.