Средният доход в земеделието в ЕС е спаднал със 7,6% през 2023 г. спрямо предишната
Съюзът е произвел селскостопанска продукция за 537,1 млрд. евро, с което е изостанал с 1,5 на сто от 2022 г.
През 2023 г. селскостопанската продукция в ЕС е оценена от Евростат на 537,1 милиарда евро по базисни цени, което е спад от 1,5% в сравнение с 2022 г. (545,4 милиарда евро). Този лек спад от пиковата стойност на производството през 2022 г. сложи край на възходящата тенденция, започнала през 2010 г. Тази промяна в номиналната стойност отразява баланса на спад в обема на производството (-2,3 %) и леко покачване на номиналната цена за селскостопански стоки и услуги (+0.8 %).
Въпреки че обемът на селскостопанската продукция в ЕС през 2023 г. е малко по-нисък от този през 2022 г., има 10 страни от ЕС, за които обемите са по-високи. Най-рязък ръст има в Унгария (+26%) и Словакия (+12%). В останалите страни спадове, като най-рязко е в Гърция (-16%), Естония, Латвия, Испания (по -9%) и Швеция (-8%).
Малко повече от половината (51,0%) от стойността на общата продукция на селскостопанската индустрия на ЕС през 2023 г. идва от култури (273,6 милиарда евро), сред които зеленчуците и градинските растения, както и зърнените култури са най-ценните култури (вж. Фигура 1). Почти две пети (39,9%) от общата продукция идва от животни и животински продукти (214,3 милиарда евро), като по-голямата част идва само от мляко и свине. Селскостопанските услуги (25,4 милиарда евро) и неделимите неселскостопански дейности (23,8 милиарда евро) допринесоха за останалата част (9,2%).
Доходи
Годишен селскостопански доход през 2023 г. спрямо 2022- и 2015 г. (2015 г. е 100 по скалата вляво)
Селскостопанският доход, дефиниран чрез реални факторни доходи и изразен като индекс, за ЕС като цяло през 2023 г. е бил със 7,6 % по-нисък в сравнение с 2022 г. Това отразява по-ниско ниво на факторния доход в сравнение с 2022 г. (-3,1%), което условно беше постигнато чрез по-малък общ вложен труд в селското стопанство (намаляване с -1,8%).
По-голямата част от държавите от ЕС изчислиха спадове в индекса на селскостопанския доход през 2023 г., което е в основата на общия спад на ниво ЕС като цяло. Най-резки темпове на спад са в Естония (-61,4%), Литва (-47,4%), Латвия (-36,2%), Ирландия (-34,6%) и Швеция (-30,3%). Има само няколко страни от ЕС, в които този индекс на селскостопанския доход се е увеличил през 2023 г., като най-високите нива са в Белгия (+27,3%) и след това в Испания (+12,9%).
За България има сериозен спад на дохода през 2023 г. спрямо 2022 г. (стрелката най-отгоре на графиката), но в сравнение с 2015 г. доходът остава значително по-висок.
Работна ръка
Вложеният труд в селското стопанство в ЕС е бил еквивалент на 7,6 милиона работници на пълен работен ден през 2023 г.
По-голямата част от общия вложен селскостопански труд е неплатен труд; това се равнява на 5,3 милиона работници на пълен работен ден през 2023 г. Наемният труд е еквивалент на 2,3 милиона работници на пълен работен ден през 2023 г.
Налице е отдавна установена тенденция към намаляване на броя на хората, работещи в селскостопанския сектор на ЕС; през периода между 2008 г. и 2023 г. средният темп на спад в обема на използвания селскостопански труд в ЕС като цяло е бил 2,6% годишно. Низходящата тенденция продължи през 2023 г., макар и с малко по-бавни темпове (-1,8%).
В повечето страни от ЕС през 2023 г. е използван по-малко общ труд в селското стопанство, отколкото през предходната година, с особено силно и подновено свиване в Дания (-11,3%), Финландия (-11,2%), Латвия (-10,9%) и България (- 7,3%). Има обаче някои страни, в които обемът на използвания труд през 2023 г. се оценява като по-висок, като най-силен е ръстът в Румъния (+7,3%), Кипър (+6,3%) и Малта (+3,6%).
В няколко страни от ЕС, по-специално Кипър, Унгария, Румъния и Белгия, през 2023 г. е използван повече платен селскостопански труд, отколкото през 2022 г., отчасти отразявайки увеличаване на изискванията за наемане на работа в пиковите сезони. Това често е в контраст с общия спад в общото количество използван селскостопански труд.