Ангел Вукодинов: Трябва да се направи детайлна стратегия за напояването и да се изпълни

Да има фокус върху съхранението на водата, ефективното ѝ транспортиране до полетата, вътрешноканалната мрежа, икономическата ефективност на помпените станции

Темата „Напояване“ бе кардинална в програмата на Агро семинара на Националната асоциация на зърнопроизводителите, който отмина миналата седмица. За земеделците нуждата от осигуряване на поливна вода е като оголен нерв. Болката от него става нетърпима, когато се заговори за неосъвременено законодателство, за куриозите да си близо до голям водоизточник като река или язовир, и да нямаш право да ползваш водите му. Когато администрацията се е оградила с бариери, чието преодоляване отнема години. И когато добиваш 300 кг от декар царевица, вместо 1300, ако си поливал.

По повод разискванията за напояването, продължили часове наред, и направените от земеделците изводи от казаното, попитахме двама земеделци как те виждат изхода от водната криза в селското стопанство

Ангел Вукодинов, земеделец от град Съединение и бивш председател на НАЗ:

Най-важното, което разбрах е, че започнахме да говорим за напояването.

Лично аз не виждам сериозни промени, които да станат в близко време. Може би след две години някои от нещата ще започнем да ги виждаме, но те ще са толкова малки, че ще се усетят тук-там в някои райони.

Моето мнение е, че трябва да има един сериозен дебат по тази тежка тема напояване. Съветът по хидромелиорации към земеделското министерство е време да започне по-сериозна работа и с повече участници, за да може да се чуе както мнението на специалистите, така и на ползвателите и на Министерството на земеделието и храните.

На базата на тези дебати и на опита, който сме имали в миналото, а той не е никак малък, а също така като съберем информация как поливат в другите държави, които са си решили този проблем, ние ще трябва да направим една истинска стратегия, за да облечем в действие това, което сме решили. Първо е важно да определим целите и после да планираме как да ги постигнем. Не е въпросът само във финансирането.

Първо трябва да се реши дали да съществува държавното дружество „Напоителни системи“. Ако остане – да му се осигури финансиране и контрол. Необходимо е да се оптимизира собствеността на хилядите инфраструктурни обекти – язовири, изравнители, вътрешно канална мрежа, малки и големи помпени станции.

Министърът (Георги Тахов) каза, че се извършва преглед на това, което е съществувало – доколко го има и къде е. Адмирации за това. Моето мнение е, че трябва да се намери начин тази инфраструктура извън големите водоеми, да влезе в полезрението на държавата. Да се вземе решение кой ще е я стопанисва, кой ще я финансира, кой ще я ползва. В момента там, където минава главен напоителен канал, от двете му страни има стотици километри вътрешно канална мрежа. Тя не е винаги е в активите на „Напоителни системи“, много често е на бившите ТКЗС. Вътрешноканалната мрежа беше прехвърлена преди много години на общините. Част от нея беше заличена, за друга част се грижат предимно ползвателите.

Трябва да се помисли и за съвременни начини за транспортиране на водата от големите водоизточници до поливните полета и за технологични начини на поливане. Помпените станции трябва да бъдат икономически ефективни – да се захранват с батерии, които се зареждат от слънчева енергия. Там, където е възможно, транспортирането на вода може да бъде в затворени тръби, където не може – е на открито.

Поливането непременно трябва да бъде свързано с национална политика не само към агро сектора, защото ние, ползвателите на поливна вода, сме едва 2-3% от населението. Политиците са зависими от останалите десетки проценти от хората-гласоподаватели, и затова държавата трябва да реши как да съхранява водите, за да няма водни режими. Залесяването също е важно и би могло да се направи върху непродуктивни земеделски земи.