Димитринка Маринова: 3,5 г. преодолявахме административни бариери, за по-малко от година ще изпълним проекта за напояване

По Стратегическия план всеки земеделец ще може да инвестира в напояване, затова нека колегите проявят упоритост и да извървят дългата процедура за получаване на разрешение

През дните на Агро семинара на Националната асоциация на зърнопроизводителите най-обсъжданият от лектори и земеделци проблем бе невъзможното напояване, дори когато стопанството ти е близо до река Дунав. Министър Георги Тахов каза, че крайната му цел е 2,5 млн. дка да станат поливни, а екоминистърът Петър Димитров посъветва земеделците да разчитат на аграрното министерство и на финансирането на „Напоителни системи“ЕАД.

Попитахме Димитринка Маринова, член на НАЗ, дали приема с оптимизъм чутото на семинара. Оказа се, че тя сама се е погрижила да си осигури поливна вода до полето и скоро ще стане независима от обещания и разочарования, от суша и от ниски добиви.

Димитринка Маринова, фирма „Панорама“ в с. Димчево, област Бургас:

Ние отдавна се борим за напояване. Нашето землище се намира на язовир Мандра и е вклинено вътре в него. Вода газим, жадни ходим. Имаме помпена станция и решихме да направим проект за напояване. Започнахме преди три години и половина и току-що го завършваме административно. Кандидатстваме по мярка 4.1 за напояване.

Помпеното съоръжение никога не е преставало да работи, но е малко. Тъй като старите поливни съоръжения са били на открити канали, те във времето са станали като вадички и няма как чрез тях да поливаме, първобитно е. Така че ние разработихме проект, за да направим по-модерна хидромилиоративна инфраструктура. Ще имаме тръби с хидранти, на които може да се закачи всякакво полезно съоръжение, което да подаде вода на земеделските култури. Ние имаме разрешително за ползване на водата.

Искам да се обърна към колегите си с пожелание да са упорити. Първото нещо, което трябва да разработят, е инвестиционно намерение. С него се започва процедурата по ОВОС (оценка за въздействие върху околната среда). След това трябва да се обърнат и към Басейнова дирекция, за да получат разрешително.

Ако нашият проект по мярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ бъде одобрен, ще получим финансиране.

Надявам се, че по-малко от година ще продължи изпълнението на проекта, тъй като административната тежест е по-трудна от изпълнението на самия проект. Мога да кажа дори, че е изключително тежка.

Разбрах от дискусиите за напояване, че който има достъп до водоизточник, трябва да предприеме стъпки, тъй като по Стратегическия план ще бъде разрешено инфраструктура да си направят самите земеделски производители, който се намира до река, язовир и друг водоизточник .

Който не се намира близо до водоизточник, ще разчита на „Напоителни системи“ или на сондажи. При изграждане на сондаж процедурата е по-кратка и може да приключи в рамките на една година. Инвестиционното намерение първо започва от РИОСВ, след което документите се препращат към Басейнова дирекция.

При нас процедурата продължи по-дълго, защото се наложи РИОСВ да искат съгласуване с всички възможни институции. Даже с Министерството на здравеопазването съгласувахме проекта за напояване.

Спомням си, че едно време в Южна България почти нямаше села, в които да не се гледа царевица или зеленчуци. Когато ходих на бригада като ученичка, навсякъде имаше напояване в огромните полета и съоръженията се поддържаха.