Артур Акопян за пазара: Цените на зърното са изкуствено занижени, търговците прилагат трикове

Ако през 1970 г. земеделец е купувал пикап за 50 тона зърно, през 2020 г. са му нужни 200 т

Три фактора определят стойностите на зърната. Единият е чисто икономически – борсовите цени, които се влияят от активността на купувачите и продавачите. Вторият е политически – размер на митата, на лихвения процент на геополитическата обстановка. Третият зависи от баланса между производство, потребление и преходни запаси. Така Михаил Ярмов от фирмата за производство и търговия със зърно влезе в темата за пазара, която бе разисквана по време на Агро семинара на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) миналата седмица.

От 2017/2018 г. световните преходни запаси вървят надолу. Това се отнася за всички зърна – пшеница, царевица, ориз, ръж и други.

Ако наличните преходни запаси се разпределят към всеки човек от световното население, то на един ще се паднат 100 кг зърно, което е критично малко при настъпване на някакво апокалиптично събитие.

При цените се забелязва цикличност и към момента сме близо до 10-годишно дъно, каза търговецът. Земеделците харчат за производството си повече отколкото получават.

Ако през 1970 г. един американски фермер е можел да си купи пикап като продаде 50 тона пшеница, то през 2020 г. вече трябва му трябват 200 тона за същото.

Не е време земеделците да инвестират в преработка

Артур Акопян (вляво) и Илия Проданов

Артур Акопян, управител и мажоритарен съдружник в „Севан“ООД, смята, че световните зърнени цени са ниски, изкуствено и политически постигнати, и за да станат по-справедливи, е необходима съпротивата на земеделците. Цените на суровините изостават в сравнение с преработените от тях продукти като растителни масла, брашно и изделия от него, каза търговецът, отговаряйки на въпроси на председателя на НАЗ Илия Проданов.

За да могат да поскъпнат, потребителите трябва да изпитат притеснение от евентуален дефицит. Такова обаче липсва.

Фабриките за производство на олио въпреки че в момента изпитват дефицит, имат собствена тактика как да поддържат ниски цените на слънчогледа. Те купуват по малко суровина, за да поддържат някакво производство, но след това се отдръпват от пазара и така слънчогледът поевтинява. „Колкото повече търговецът чака, толкова повече (производителите) му клякат“, каза той.

През 2005 г. преди България да стане член на ЕС, но ползвайки вече привилегията да продава зърно без обмитяване, огромна част от производството се реализираше в Италия, Испания, Гърция. Днес тези европейски пазари са заети от украинското зърно. „Дори да продавам на украинска цена, търговците избират зърното от Украйна“, посочи Акопян. Тази година българската продукция се изнася предимно за Алжир, Египет и малко за Индонезия.

Украинското зърно е евтино и под себестойност не защото производителите искат да направят дъмпинг, а от страх, че ако до две седмици след жътва не продадат продукцията си, някой ще им я прибере и те няма да получат нищо от нея.

Цената на зърната на френската платформа Матиф се движи от слухове, поясни Акопян. Когато там стойностите се увеличат, на физическия пазар остават непроменени и това е реалното.

За българските производители разходите за плащане на рентите са е по-голям процент от себестойността на продукцията. Средно в ЕС рентата е 18 евро, каза управителят. В Русия пък е 2,50 долара с 5 годишен мораториум.

На въпрос дали зърнопроизводителите да инвестират в преработвателни мощности, Артур Акопян отговори, че не е сега момента. „Това се прави, когато ти е широко около врата“, уточни той. Засега земеделците трябва да ограничат инвестициите си.